Битката при Марстън Мур, която се състои на 2 юли 1644 г., представлява значим сблъсък по време на Английската гражданска война между силите, верни на английския крал Чарлз I, и ангийските парламентаристи, известни още като кръглоглави.
Сражението се развива близо до Йорк и възниква в резултат на политическото напрежение, тъй като кралят се стреми да утвърди кралската си власт срещу парламент, който настоява за споделено управление.
Роялистите или поддръжниците на монархията, водени от принц Рупърт Рейнски, се изправят срещу по-многобройна и по-добре разположена парламентарна армия.
С развитието на битката парламентаристите, командвани от личности като Оливър Кромуел, предприемат изненадваща атака, която в крайна сметка пречупва съпротивата на роялистите.
Въпреки смелата отбрана, кралските сили претърпяват решително поражение, което води до загубата на Йорк и голяма част от Северна Англия в полза на краля.
Това поражение се превръща в повратен момент във войната, значително отслабва позициите на роялистите и допринася за надмощието на парламента.
През пролетта на 1644 г. армията на роялостите, водена от маркиза на Нюкасъл, се оттегля към Йорк, където скоро е обсадена от обединени парламентарни и шотландски сили, командвани от сър Томас Феърфакс и графа на Левън.
Кралят нарежда на своя племенник, принц Рупърт, да събере сили и да разбие обсадата на града.
Напредването на Рупърт кара парламентарната армия да прекрати обсадата и да излезе да посрещне настъпващата кралска армия. В продължение на две години двете страни се подготвят за решителен сблъсък. Силите на парламента са по-многобройни и по-добре обучени.
Първото сражение между двете сили е битка при Еджхил през октомври 1642 г., която завършва без решителен изход. Това прави и двете страни предпазливи към поемането на риск, докато перспективата за победа не стане по-сигурна.
През тези първи две години по-голямата част от страната застава на страната на парламента, докато основната подкрепа на краля е съсредоточена около Оксфорд и в северната част около Йорк.
Балансът на силите се променя драстично в ущърб на краля през септември 1643 г., когато парламентът приема предложението на шотландците да се включат във войната в негова подкрепа, при условие че всички значими личности в Англия положат клетва по т.нар. "Тържествена лига и завет" (Solemn League and Covenant).
Това споразумение предвижда реформиране на църквите в Шотландия и Англия по презвитериански модел.
Когато шотландската армия преминава границата през януари 1644 г., кралят осъзнава, че северната му крепост Йорк е в непосредствена опасност.
По това време защитата на Йорк е поверена на Уилям Кавендиш, маркиз на Нюкасъл, който се оттегля към града след маневрени действия срещу шотландците край Дърам.
Три парламентарни армии, едната под командването на Едуард Монтагю, другата под шотландския командир Александър Лесли, и третата под лорд Фердинандо Феърфакс, обкръжават града.
Кралят, намиращ се край Оксфорд, решава, че Йорк трябва непременно да бъде спасен, и изпраща подкрепления под командването на принц Рупърт.
Това разположение на силите подготвя сцената за битката при Марстън Мур.
Рупърт обаче не настъпва директно към Йорк. Вместо това избира по-дълъг и труден маршрут, като превзема мост, охраняван от парламентарни части, и така освобождава града без сражение.
Въпреки това Кавендиш го съветва да изчака подкрепления, тъй като парламентарните сили са значително по-многобройни.
Рупърт настоява, че има заповед не само да вдигне обсадата, но и да води битка. В резултат роялистите се подготвят за настъпление на 2 юли 1644 г.
Парламентарните сили разполагат щаба си в село Лонг Марстън, на около 9,7 км западно от Йорк. Те не са сигурни за числеността на врага, но са убедени, че ще се наложи да се сражават.
С изненада установяват, че армията на Рупърт наброява около 17 000 души, докато те самите разполагат с около 27 000.
Разположението на войските противопоставя английския военачалник Оливър Кромуел срещу принц Рупърт, Феърфакс срещу генерал Джордж Горинг, а Манчестър и Лесли срещу лорд Ейтин.
Роялистите заемат северната част на бойното поле, подредени в полукръг, с кавалерия по фланговете и пехота в центъра. Рупърт държи елитна кавалерия в резерв.
Парламентарните сили са подредени по сходен начин, но разполагат с по-голяма пехота. Отляво войските на Кромуел се разполагат на възвишение, което им позволява да атакуват надолу към противника.
Освен това той осигурява фланга си чрез заемане на стратегически позиции, което предотвратява изненадваща атака.
Следобед на 2 юли артилерията извършва ограничени действия за разузнаване на противника, но около 17:00 ч. те спират.
Рупърт решава, че няма да има атака същата вечер и се оттегля да почива. Това се оказва грешка, тъй като малко след 19:00 ч. Лесли заповядва настъпление, а Кромуел повежда силите си срещу роялистите.
Въпреки изненадата битката не протича лесно за Кромуел и войските на Рупърт оказват силна съпротива.
Резервите под командването на Дейвид Лесли обръщат хода на сражението срещу десния фланг на роялистите.
В същото време генерал Горинг временно постига успех срещу силите на Феърфакс. В крайна сметка обаче кавалерията на Кромуел надделява и с подкрепата на пехотата парламентарната армия постига победа.
Междувременно съюзническите сили се насочват срещу останките от центъра на роялистката армия, като постепенно разбиват отделните части и преследват отстъпващите.
Накрая част от пехотата на Уилям Кавендиш се събира за последна съпротива в ограден участък, защитен с ров. Тези войници отказват да се предадат и отблъскват няколко кавалерийски атаки, докато срещу тях не са изпратени пехота и драгуни под командването на полковник Хю Фрейзър, които разбиват редиците им. Последните около 30 оцелели накрая се предават.
Приблизително 4000 роялистки войници са убити, като много от тях загиват при последната съпротива, а около 1500 са пленени. Роялистите губят цялата си артилерия, както и стотици оръжия и няколко бойни знамена, които попадат в ръцете на съюзническите сили.
Според доклада на съюзническите генерали и други парламентарни източници около 300 техни войници загиват.
Битката при Марстън Мур се превръща в решаващ момент в хода на Английската гражданска война. Победата на парламентарните и съюзническите сили значително отслабва позициите на крал Чарлз I и води до загубата на контрола над Северна Англия.
Сражението показва нарастващата военна ефективност на парламентарната армия и издига още повече авторитета на командири като Оливър Кромуел. Така битката не само променя баланса на силите, но и подготвя почвата за последващи победи на парламента, които в крайна сметка довеждат до неговото надмощие във войната.
