На днешната дата е роден един от най-великите художници на всички времена - Винсент ван Гог. Картините му и до днес вдъхновяват милиони хора, а житейската му история не може да остави почти никого безразличен.
Макар приживе да остава почти непознат и неразбран, днес той се утвърждава като символ на художника, който превръща болката, самотата и вътрешните си борби в изкуство.
Самият той пише: "Ако вътрешният глас ви говори, не можете да рисувате - рисувайте колкото може повече, тогава този глас ще заглъхне."
Именно тази непреклонност и отдаденост правят творчеството му толкова силно и въздействащо и до наши дни.
Ван Гог се ражда на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Нидерландия. Баща му, Теодорус ван Гог, е строг по характер и е селски пастор, а майка му, Анна Корнелия Карбентус, е чувствителна натура с художествени наклонности, чиято любов към природата, рисуването и акварела се предава на сина ѝ.
Като най-голямото от шестте деца, Ван Гог има двама по-малки братя - Теодорус или Тео и Корнелиус и три по-малки сестри Анна, Елизабет и Вилхелмина.
Тео ван Гог по-късно играе изключително важна роля в живота на по-големия си брат. Освен че е негов довереник, поддръжник и посредник в света на изкуството, той е и най-близкият му човек и го подкрепя с цялото си сърце и душа.
Като младо момче Винсент е тих и затворен, прекарва свободното си време в разходки из природата и наблюдава околната среда.
На 16-годишна възраст започва работа като младши служител в хагския клон на френската фирма за произведения на изкуството Goupil & Cie, в която неговият чичо е съдружник.
Работата му харесва, печели одобрението на работодателите си и след четири години е преместен в лондонския клон.
От този период нататък съществува непрекъсната документация за живота му, тъй като през август 1872 г. той започва непрестанна кореспонденция с брат си Тео, която продължава до края на живота му.
През лятото на 1874 г. Ван Гог преживява първото от няколко любовни разочарования, когато признава чувствата си към дъщерята на своята хазяйка, Йожени.
След като разбира, че тя е сгодена и не отвръща на чувствата му, той изпада в дълбоко отчаяние, което не успява да преодолее дори по време на тримесечния си престой в парижкия клон на фирмата.
При завръщането си в Лондон през 1875 г. отново преживява разочарование, а духовните му търсения се засилват. В крайна сметка това води до уволнението му през 1876 г.
Мисълта за религиозно призвание започва да доминира в живота му, но влошеното му здраве го връща при родителите му, които вече живеят в Етен.
Малко по-късно чичо му му намира работа в книжарница в Дордрехт, но през 1877 г. Ван Гог решава да се подготвя за обучение по теология в Амстердам.
В продължение на повече от година изучава гръцки и латински, но през 1878 г. се отказва и записва курс за евангелисти в Брюксел.
През зимата на същата година доброволно заминава за беден въгледобивен район в Южна Белгия, където проповядва, грижи се за болните и рисува живота на миньорите.
Религиозните организации обаче не одобряват начина му на живот, който придобива аскетичен характер. Ван Гог смята, че няма право да живее в по-добри условия от бедните миньори, затова раздава всичко, което притежава и до юли 1880 г. е в състояние на сериозна мизерия.
Междувременно религиозните организации отказват да подновят договора му и той е принуден да търси нова посока.
През есента на 1880 г., убеден, че съдбата му е да бъде художник, Ван Гог се премества в Брюксел, където търси съвет от други художници и се стреми да подобри уменията си.
Без средства и разочарован от загубата на вярата си, Ван Гог изпада в отчаяние и се изолира от околните.
"Мислят ме за луд", казва той на свой познат, "защото исках да бъда истински християнин. Изгониха ме като куче."
Именно през този период започва сериозно да рисува и през 1880 г. открива своето призвание като художник. Той решава, че мисията му е да носи утеха на хората чрез изкуството.
Художествената кариера на Ван Гог е изключително кратка, като продължава едва десет години, от 1880 до 1890 г.
През първите четири години той се съсредоточава почти изцяло върху рисунки и акварели, докато усвоява техническите умения. Първоначално учи в брюкселската Академия за изящни изкуства, а през 1881 г. се връща при баща си в Етен.
Ван Гог работи усърдно и методично, но скоро осъзнава трудностите на самообучението и необходимостта от насоки от по-опитни художници.
В края на 1881 г. се установява в Хага, където работи с нидерландския художник Антон Мов. Посещава музеи и се среща с други творци, като така разширява знанията си и започва да експериментира с маслени бои през 1882 г.
През 1883 г. желанието да бъде "насаме с природата" го отвежда в севернонидерландската провинция Дренте, където остава няколко месеца, преди да се върне при родителите си в Нюнен.
Ван Гог остава в Нюнен през по-голямата част от 1884 и 1885 г., като през този период творчеството му става по-уверено и изразително.
Той рисува натюрморти, пейзажи и фигури, вдъхновени от живота на селяните и тежкия им труд.
Тогава се появява и картината "Селяни, ядещи картофи", за която се смята, че е едно от първите му значими произведения.
През 1885 г. върху Винсент ван Гог оказват влияние нови и важни художествени източници. През октомври той разглежда картини на старите майстори в Райксмузеум в Амстердам и намира особено вдъхновение в творчеството на Рембранд и Франс Халс.
В края на ноември, докато за кратко учи в Антверпен, той за пръв път вижда японски гравюри, които тъкмо започват да се ценят широко в Европа.
Яснотата и яркостта на укийо-е (отпечатъци върху дървено клише и живопис бел. авт.), заедно с вдъхновението, което получава от нидерландските художници от 17-и век, оказват влияние върху разбирането му за светлина и цвят. Дотогава то е доминирано от земни тонове и тъмни цветове.
Когато Ван Гог открива начина, по който Питер Паул Рубенс предава настроение чрез съчетание на цветове, се оказва решаващо за развитието на стила му.
Всички тези влияния оказват по-силно въздействие върху него от академичните принципи, преподавани в Антверпенската академия, където той учи.
Отказът му да се подчинява на академичните правила води до конфликти и след три месеца, през 1886 г., той внезапно напуска.
Ван Гог решава да се премести при брат си Тео в Париж. Там, продължавайки да работи върху своите рисунки, Винсент се запознава с Анри дьо Тулуз-Лотрек, Пол Гоген и други художници, които по-късно играят важна роля в модерното изкуство.
Те разширяват представите му за съвременната френска живопис. В същото време Тео го запознава с Камий Писаро, Жорж Сьора и други представители на импресионизма.
Палитрата му постепенно става по-цветна, а виждането му за изкуството - по-малко традиционно. Тоновете, които използва, вече са по-светли, което ясно личи в първите му картини от Монмартър.
До лятото на 1887 г. той вече рисува с чисти цветове и използва накъсани мазки, които понякога напомнят поантилизъм.
В началото на 1888 г. неговият постимпресионистичен стил окончателно се оформя и води до създаването на множество шедьоври, както и редица пейзажи от покрайнините на Париж.
След две години Ван Гог се уморява от градския живот. Той е изтощен физически и изпитва силно желание "да види природата под по-светло небе".
Така през февруари 1888 г. той напуска Париж и заминава за Арл, в югоизточна Франция.
Картините, които създава през следващите дванадесет месеца изобразяват цъфтящи овощни дървета, гледки от града и околностите му, автопортрети, портрети на пощальона Рулен и други негови приятели, интериори и екстериори на къщата, слънчогледи и пейзажи.
Те бележат първия му голям творчески период. В тези произведения той се стреми да предаде външния, видим облик на обектите, но не успява да потисне собствените си емоции, които се изразяват чрез силни контури и засилени цветови ефекти.
Макар преди това да се колебае да се отклони от традиционните техники, които дълго усвоява, сега дава пълна свобода на своята индивидуалност и дори започва да изстисква боите направо от тубите върху платното.
Една от най-известните истории за живота на нидерландския художник се случва именно в Арл.
Ван Гог трепетно желае да създаде общество на художниците под название "Ателие на Юга". Той пише писмо до своите колеги в Париж, но откликът е нищожен и той изпада в депресия.
Единствено Пол Гоген приема поканата му - отчасти поради финансовата подкрепа на Тео ван Гог, но и с интерес към съвместна работа.
След ожесточен спор с Пол Гоген на 23 декември 1888 г. Ван Гог отрязва част от собственото си ляво ухо. След това той го занася до публичен дом, който често посещава и го дава на проститутка на име Рашел.
Първото важно нещо според историците е, че Ван Гог надали е отрязал цялото си ухо, тъй като това би довело до загуба на много кръв и неименуемо би довело до смърт. Най-вероятно е било малко парче.
Според други изкуствоведите всъщност Гоген е този, който наранява ухото му, или че Ван Гог го дава не на проститутка, а на жена на име Габриел Берлатие.
Каквото и да се случва онази вечер, Ван Гог поема отговорност. Приет е в болница, след като лекуващият лекар обяснява на брат му Тео, че получава многобройни пристъпи с неясен произход.
В края на април 1889 г., страхувайки се да не загуби способността си да работи, която смята за гаранция за здравия си разум, той моли да бъде временно настанен в психиатричната клиника в Сен-Реми-дьо-Прованс под лекарско наблюдение.
Ван Гог остава там дванадесет месеца, преследван от повтарящи се пристъпи, редуващи се със спокойни периоди, и работи на пресекулки. Именно от този период датира неговият шедьовър "Звездна нощ" (1889-1890).
Принуден да прекарва дълги периоди в стаята си или в градината на клиниката, без възможност за разнообразие на темите, и осъзнавайки, че вдъхновението му зависи от прякото наблюдение, Ван Гог се бори с необходимостта да работи по памет.
В Сен-Реми той приглушава ярките цветове от предишното лято и се стреми да направи живописта си по-спокойна.
В същото време обаче развива по-драматичен стил, чрез динамични форми и силно изявени линии.
Самият Ван Гог слага край на този период. Потиснат от носталгия и самота, той копнее отново да види брат си Тео и Северна Франция и пристига в Париж през май 1890 г. Там обаче осъзнава, че новият живот на брат му, вече с семейство и дете, може да го превърне в бреме, което още повече задълбочава вътрешната му криза.
Депресиран, той се завръща в Овер.
На 27 юли 1890 г. Ван Гог се прострелва, вероятно в отчаяние, че не може да преодолее самотата си или да се излекува.
Той не умира веднага. Открит тежко ранен, Ван Гог признава, че сам е посегнал на живота си, изпълнен със съмнение и вътрешна борба. По-късно той отказва да дава обяснения, настоявайки, че това е негов личен избор.
Ван Гог умира два дни по-късно, а до него неотлъчно е брат му Тео.
Покрусен и със сринато здраве, Тео умира шест месеца след него - на 25 януари 1891 г. През 1914 г. останките му са преместени до гроба на брат му в Овер, където двамата лежат един до друг.
Славата на Ван Гог започва да нараства в началото на 20-и век и оттогава непрекъснато се увеличава.
Голяма част от тази слава се дължи на образа му като неразбран и самотен гений. Драматичните елементи от живота му като бедност, самонараняване, психически срив и самоубийство засилват този мит.
Идеята, че талантът му не е признат приживе, допринася за съвременното разбиране за художника като страдащ творец.
Някои хора се раждат с душа, която лесно се огъва и е нежна и чувствителна към толкова много неща. Същевременно поривът към живот е силен като буря. Желанието им този свят да е по-нежен и мил ги кара да са по-раними и когато срещнат жестоката реалност тя ги пречупва.
Картините на Ван Гог олицетворяват не само неговият вътрешен свят, а този на всички хора, които са замесени от същото "тесто" като него - нежно, чувствително и прелестно.
