Откакто християнството започва да се разпространява в пределите на Римската империя и е официално признато през 313 г. с издаването на Медиоланския едикт от Константин Велики, а по-късно се утвърждава като водеща религия във Византийската империя и достига до България през 864 г. при княз Борис I, християните започват да отбелязват с особена почит една от най-важните седмици в годината - Страстната седмица.
Оттогава насам вярващите възпоменават събитията от последните дни на земния живот на Иисус Христос, като преживяват всеки от дните преди Възкресение Христово със смирение, покаяние и надежда.
Как обаче, християнството и по-специално православното учение, разбира и осмисля тези дни?
Страстната седмица е най-свещеният период в християнската църковна година. Тя обхваща времето между Цветница и Възкресение Христово и се отбелязва с особена тържественост като време на благоговейно възпоменание на страданията (страстите) на Спасителя Иисус Христос.
На български език се нарича "Страстна седмица", защото думата "страст" в старобългарския и църковнославянския език означава страдание, и се отнася до страданията на Иисус Христос, през които Той преминава последните дни от Неговия земен живот.
Тези дни включват изгонването на търговците в Храма, Тайната вечеря, страданията, физически и духовно, на които е подложен, разпъването на кръст и Неговото погребение, като завършва с очакването на Възкресението.
Тя е белязана с особени богослужения, процесии и духовни практики, които в православната традиция имат дълбоко покайно и съзерцателно значение.
Велики понеделник
Велики понеделник е първият ден от Страстната седмица. Според евангелските разкази в този ден Христос очиства Йерусалимския храм, като прогонва търговците, и проклина безплодната смоковница.
Когато влиза във Втория храм - мястото, предназначено за Божие присъствие, Христос вижда, че там са се разположили търговци и продавачи, допуснати от лицемерни и корумпирани духовни водачи.
Те отдават предпочитание на търговската печалба пред духовното предназначение на храма. В отговор на това, според евангелските разкази, Христос изгонва търговците и преобръща масите на сарафите, обвинявайки ги, че са превърнали Божия дом във "вертеп на разбойници".
Това събитие е засвидетелствано и в четирите канонични Евангелия и се приема от повечето историци като реално събитие. В православното тълкуване то има и духовен смисъл: храмът е образ на човешката душа, която трябва да бъде очистена от страстите.
Друг важен момент от евангелския текст е проклинането на смоковницата, което също има символично значение.
По пътя към Йерусалим Христос вижда смоковница с листа. Той се приближава, търси плод по нея, но не намира. Тогава Той казва, че никой вече няма да яде плод от нея, и на следващия ден учениците Му виждат, че тя цялото дърво е изсъхнало.
В библейската традиция смоковницата често е образът на Израил. Нейното безплодие символизира липсата на духовни плодове - вяра и праведност, които в библейския контекст се свързват с духовното състояние на народа на Израил.
Велики вторник
На Велики вторник Църквата възпоменава притчата за десетте девици (Матей 25:1-13).
Според притчата десет девици очакват Младоженеца. Пет от тях са разумни и носят достатъчно масло за светилниците си, а другите пет остават неподготвени. Когато Младоженецът идва, само петте подготвени влизат с Него на сватбения пир.
Основната тема е бдителността и готовността за срещата с Христос. Притчата има ясно есхатологично значение - тя насочва към Деня на Страшния съд и необходимостта човек да бъде духовно буден.
Важно е да се отбележи, че разликата между разумните и неразумните девици не е в това, че едните са добри, а другите - зли, а в тяхната готовност.
Разумните носят достатъчно масло за светилниците си, докато другите се оказват неподготвени в решаващия момент. В православното тълкуване маслото се разбира като образ на духовния живот - вяра, добри дела и вътрешна връзка с Бога.
Затова призивът към бдителност означава не просто външно очакване, а постоянно духовно внимание и готовност за среща с Христос.
В същия ден се припомня и притчата за талантите (Матей 25:14-30), която говори за отговорността на човека да използва дадените му дарове.
В нея се описва човек, който, заминавайки на път, поверява имуществото си на трима свои слуги. На единия дава пет таланта, на другия два, а на третия един, всеки според способностите му.
Важно е да се отбележи, че "талант" не означава способност, както в съвременния език, а голяма мерна единица за тегло и стойност в античността, използвана за измерване на значителни количества сребро или злато.
Първите двама слуги използват повереното им и го умножават, докато третият, от страх, скрива своя талант в земята. Когато господарят се завръща, той похвалва първите двама за тяхната вярност и усърдие, а третия укорява за неговата леност и бездействие.
Притчата подчертава отговорността на човека да използва дадените му дарове, като ги развива, а не ги оставя неизползвани.
Велика сряда
Темата на Велика сряда е свързана с покаянието и предателството.
Църквата възпоменава грешницата, която помазва Христос с миро преди Неговите страдания. Това е акт на дълбоко покаяние и любов.
Христос се намира във Витания, в дома на Симон прокажения, когато при Него идва жена, носеща алабастров съд с много скъпо миро. Тя го излива върху главата Му, докато Той е на трапеза.
Някои от присъстващите се възмущават от постъпката ѝ и я смятат за разхищение, тъй като мирото е можело да бъде продадено и парите да се раздадат на бедните. Христос обаче защитава жената, като заявява, че тя е извършила добро дело и че чрез това помазване предварително подготвя тялото Му за погребение.
Той добавя, че навсякъде, където се проповядва Евангелието, ще се разказва и за нея, в памет на стореното от нея.
Христос защитава постъпката ѝ като добро дело и я свързва с подготовката за Неговото погребение, като в християнската традиция тя се възприема и като израз на дълбока любов и покаяние.
Наред с това, в богослужението на Велика сряда се припомня и решението на Юда Искариот да предаде Христос срещу тридесет сребърника.
Това събитие показва трагедията на човека, който съзнателно избира предателството.
Събитието е описано в Евангелие от Матей (26:14-16), Евангелие от Марк (14:10-11) и Евангелие от Лука (22:1-6). Юда Искариот, един от дванадесетте ученици, отива при първосвещениците и се съгласява да им предаде Христос срещу определена сума пари — тридесет сребърника. От този момент той започва да търси удобен случай да извърши предателството, далеч от множеството.
Велики четвъртък
На Велики четвъртък се възпоменава Тайната вечеря.
Според евангелските разкази Христос събира учениците Си за Пасхалната трапеза.
Пасхалната трапеза е празнично ядене, свързано с юдейския празник Пасха, който възпоменава освобождението на еврейския народ от робството в Египет.
Важни моменти от вечерята са, когато Иисус измива нозете на учениците Си като знак на смирение и служение.
Освен това по време на вечерята установява тайнството Евхаристия, като благославя хляба и виното и ги дава на учениците Си като Свое Тяло и Кръв, свързани със предстоящата Му жертва.
Още един важен момент е, че Христос предсказва предателството на Юда, отричането на апостол Петър от Него, както и Своите страдания и Възкресение.
След вечерята Христос отива с учениците Си в Гетсиманската градина, където се моли на Отца и преживява дълбока скръб преди предстоящите страдания, на които ще е подложен. Тогава ангел от небето Му се явява и Го укрепява в молитвата.
Междувременно учениците Му, въпреки призива да бдят и да се молят, заспиват.
Велики петък или Разпети петък
Велики петък е денят на Разпятието.
След молитвата към Него се приближава въоръжена тълпа, изпратена от първосвещениците и старейшините. Един от дванадесетте Му ученици, Юда Искариот, пристъпва към Него и Го целува, като с този знак Го предава. Христос е заловен, а учениците Му, обзети от страх, се разпръсват.
Първо е съден от юдейските религиозни водачи, които го обвиняват в богохулство. След това е отведен при римския управител Понтий Пилат, който първоначално не намира вина в Него и се опитва да Го освободи. Въпреки това под натиска на събралото се множество, подбудено от първосвещениците, отстъпва и Го предава на разпятие. В знак, че не желае да носи отговорност, Пилат си "измива ръцете" пред народа.
Следват мъките на Христос. Те включват както физически мъки - бичуване, поругание ие увенчан с трънен венец като знак на подигравка, представяйки го като "Цар на юдеите".
Рядко се говори за това, но освен физическа болка, всички тези извращения и гаври, са и дълбоко духовно и душевно изпитание, свързано с отхвърлянето, самотата и предстоящата смърт на Христос.
След това Той е заставен да носи кръста Си до мястото, наречено Голгота, където е разпнат между двама разбойници. Според евангелските разкази единият от тях Го хули, а другият признава невинността Му и се обръща към Него с молба да бъде помнен в Неговото царство, на което Христос отговаря, че още същия ден ще бъде с Него в рая.
Това е от изключително значение за всеки вярващ човек, а именно, че първият "стъпил" в рая е разбойник, а не т.нар. "праведници".
След разпятието Христос е подложен на подигравки от страна на войници, минувачи и юдейски първенци. От кръста Той произнася последните Си думи, а при смъртта Му настъпва тъмнина, земята се разтърсва и храмовата завеса, която отделя най-свещената част на Йерусалимския храм, Светая Светих, се разкъсва на две. Римският военен командир, станал свидетел на случилото се, възкликва, че Той наистина е бил Божият Син.
Според Евангелието от Йоан след това един от войниците пробожда ребрата Му с копие, за да се увери, че е мъртъв, и от раната изтичат кръв и вода.
Велика събота
Велика събота е денят на покой и очакване.
Тя възпоменава слизането на Христос в ада и победата Му над смъртта, докато тялото Му пребивава в гроба. Това е ден на тишина, в който Църквата очаква Възкресението.
Историческо развитие
Първоначално християните отбелязват само Велики петък и Велика събота. По-късно се добавя и Велика сряда, свързана с предателството на Юда. До 3-ти век постепенно се оформя цялата Страстна седмица.
През първите векове на християнството основният празник е Пасха, която се чества в нощта срещу неделя като възпоменание на Христовото Възкресение.
През 4-и век започва ясно разграничаване на събитията от последната седмица на Христос и тяхното честване в съответните дни.
Терминът "Страстна седмица" се използва от свети Атанасий Велики и свети Епифаний Кипърски.
В православната традиция Страстната седмица е предшествана от Лазаровден, която отбелязва възкресяването на Лазар и края на Великия пост.
Възкресението
Страстната седмица завършва с Възкресението на Иисус Христос - събитие, което заема централно място в християнската вяра.
Евангелските разкази за Възкресението представят различни подробности, но са единни в основното: гробът е открит празен, а Христос възкръсва.
Според Евангелието от Матей ангел възвестява това на Мария Магдалина и другата Мария, майката на Яков и Йосия. След това Христос се явява на учениците Си.
Възкресението е кулминацията на Страстната седмица и централното събитие на християнската вяра.
Въпросът за историческата достоверност на описаните събития е предмет на продължителни изследвания и различни интерпретации. Повечето историци приемат, че Иисус от Назарет е историческа личност и че разпятието Му при римския управител Понтий Пилат е добре засвидетелствано събитие, потвърдено и от извънбиблейски източници.
В същото време подробностите, свързани със страданията, чудесните знамения и особено Възкресението, се разглеждат различно - като въпрос на вяра, богословско тълкуване или религиозен опит, който не може да бъде напълно проверен с историческите методи.
Независимо дали човек е вярващ или не, Страстната седмица остава значим период, който разкрива какво точно се възпоменава през тези дни и защо този момент се отбелязва всяка година.
Всъщност Възкръсването на Иисус Христос не е просто нещо, което за някои със сигурност се е случило, а за някои това подлежи на съмнение. Важното е, че Христос се жертва от любов към човека, да бъде подложен на ужасяваща смърт, за да победи смъртта и на поколения наред да даде надежда, че душата на човек няма да умре, а ще пребъде с Него в мястото наречено рай. Не за материални облаги, а за вечен живот, изпълнен само единствено с любов. Вярвайки в това, често по-лесно се диша, по-лесно се стъпва по земята, по-лесно се живее, във времена, които никога не са лесни.
