Битката при Секигахара, която се състои на 21 октомври 1600 г., е решаващ конфликт в историята на Япония, който бележи края на Сенгоку джидай, който представлява период на безспирни граждански войни, социална нестабилност и политически разпад в Япония.
Тази битка се води основно между две фракции на даймьо: Западната армия, водена от Ишида Мицунари, и Източната армия, командвана от Токугава Иеясу.
След смъртта на обединяващия лидер Тойотоми Хидейоши се появяват съперничещи си фракции, което води до борба за власт между влиятелни регионални военачалници, наричани даймьо.
Япония в края на 16-и век става свидетел на края на шогуната Ашикага и на обединението на провинциите на страната - процес, започнат от Ода Нобунага и завършен от Тойотоми Хидейоши през 1590 г.
Малко преди смъртта си през септември 1598 г., Хидейоши назначава петима тайро, или регенти, които да защитават неговия малолетен син Хидейори и да управляват от негово име, докато той навърши пълнолетие.
Тези тайро са Уесуги Кагекацу, Мори Терумото, Маеда Тошиие, Укита Хидейе и Токугава Иеясу.
Когато Хидейоши умира, Иеясу се премества във великолепния дворец на Хидейоши в Киото, и сключва няколко политически брака, за да укрепи съюзите между своя клан и съседните.
Както останалите тайро, така и няколко даймьо са обезпокоени от тези действия, тъй като се страхуват, че Иеясу се стреми да измести младия наследник на рода Тойотоми.
Сред тях е Ишида Мицунари, който създава коалиция от даймьо, за да възстанови властта на клана Тойотоми и дори стига дотам да нареди опит за убийство срещу Иеясу.
Когато това се проваля, Иеясу се въздържа да го убие и вместо това се премества в замъка в Осака, за да стане личен защитник на Хидейори и да разшири още повече властта си.
На 22 август 1600 г. Мицунари и неговата коалиция официално официално обвиняват Иеясу за това действие и други провинения. Иеясу отговаря с обявяване на война.
Съюзите на Иеясу и Мицунари се разделят до голяма степен по географски линии: даймьо, които подкрепят Иеясу, са предимно на изток, докато верните на Тойотоми са основно на запад.
Уесуги Кагекацу, който сътрудничи с Мицунари, за да координира нападение срещу Иеясу от изток, така че той да бъде притиснат между две армии.
Иеясу започва да се придвижва на изток от Осака, но възлага на двама от съюзниците си да се справят с Уесуги и се движи бавно, за да наблюдава движенията на западната армия.
До септември Иеясу достига град Ояма с около 50 000 души, а западната армия овладява както Осака, така и замъка Фушими.
Междувременно Иеясу изпраща 31 000 войници на югозапад по пътя Токайдо, за да превземат замъка Гифу.
След това нарежда на своя син Токугава Хидетада да се придвижи на северозапад по пътя Накасендо с 36 000 души. Накрая самият Иеясу решава да тръгне със 30 000 души, като планът му е трите групи да се съберат в провинция Мино.
През октомври западните армии обсаждат няколко източни крепости, но не успяват да напреднат отвъд Гифу, който вече е паднал под контрола на армията по пътя Токайдо.
На 19 октомври Иеясу влиза в Гифу начело на частично обединена източна армия. Хидетада обсажда замъка Уеда против заповедите на Иеясу, което пречи на неговата армия да се съедини с другите две.
Мицунари се намира на кратко разстояние в замъка Огаки със своите сили. Опасенията от пряка атака карат някои от хората на Мицунари да предприемат нападение срещу лагера на Иеясу на 20 октомври, но нито една от страните не нанася сериозни щети.
Същата нощ основните сили на западната армия се изтеглят от Огаки и заемат изгодни позиции при Секигахара.
В деня на битката западната армия наброява около 80 000 войници. В отговор на маневрата на Мицунари Иеясу отклонява част от силите си, за да прикрие движението си, докато бързо придвижва приблизително 88 000 души, за да се изправи срещу западната армия.
Изненадан, Мицунари се оттегля към малкото кръстопътно селище Секигахара. Там той планира да устрои засада на Иеясу. Мицунари разполага силите си в дълга Г-образна формация.
Около 34 000 войници са разположени в долната част на тази формация, преграждайки пътя, който минава през Секигахара. Другата част от формацията се разполага по склоновете на планините Мацуо и Нангу.
Върху и зад тези височини Мицунари разполага близо 48 000 войници. Тези сили са разположени достатъчно високо, за да останат скрити от погледа.
Планът му е армията на Иеясу да настъпи през долината, без да види тези сили, и в подходящ момент войските от планините да се спуснат и да обкръжат противника.
Това, което Мицунари не осъзнава, е, че собствената му надменна личност и липсата му на дипломатически умения са отчуждили много от даймьо, които привидно се противопоставят на Иеясу.
Мицунари например отстранява най-опитния си военачалник от бойното поле и го изпраща в почти изгнание в Осака, където той заема предимно церемониална длъжност. Така Мицунари премахва съперник, но същевременно лишава западната армия от най-способния ѝ военен водач.
Иеясу се възползва от подобни действия и преди началото на битката тайно убеждава много от недоволните даймьо от западната армия да преминат на негова страна. Те се съгласяват.
Битката започва рано сутринта на 21 октомври 1600 г. Времето е лошо, като гъста мъгла прикрива придвижването на Иеясу.
Сутринта мъглата се разсейва и хората на Иеясу атакуват директно позициите на Мицунари. Сраженията са тежки и ожесточени.
И двете страни разполагат с голям брой стрелци с аркебузи, но влагата и леките валежи овлажняват барута и намаляват ефективността на огнестрелното оръжие. Бързо издигната преграда служи като защита за част от стрелците на Мицунари и помага за укрепването на позицията му.
Хората на Иеясу атакуват сили, които представляват по-малко от половината от западната армия, точно както Мицунари е планирал.
Въпреки че силите на Иеясу са по-многобройни в точката на сблъсък, отбранителната позиция на Мицунари и храбростта на неговите хора им позволяват да се съпротивляват успешно.
След като задържа силите на Иеясу на място, Мицунари нарежда на войските от двата планински склона да излязат от укритието си и да атакуват.
Най-важната сила за тази атака е контингентът, воден от Кобаякава Хидеаки, тъй като неговите войски са връзката между силите на Мицунари и останалите части, разположени по протежение на планината Нангу.
Понеже Хидеаки се намира между тези сили и Мицунари, другите даймьо, разположени по планината, не могат да видят сигнала за атака. Хидеаки тайно се е съгласил да подкрепи Иеясу и около обяд нарежда на хората си да атакуват позициите на Мицунари.
Верните на Мицунари войски, разположени зад Хидеаки, не са осведомени за заповедта за атака и са хвърлени в объркване от внезапното нападение.
Хората на Мицунари, които от зазоряване удържат атаките на Иеясу, внезапно са изправени пред нападение от две страни.
Изтощени от дългите сражения и деморализирани от предателството, силите на Мицунари започват да се разпадат.
Контингентът на Хидеаки не е единственият, който сменя страната си. Още петима даймьо преминават на страната на Иеясу по време на битката, като довеждат около 23 000 души в негова подкрепа. Когато Мицунари осъзнава какво се случва, той изоставя армията си и бяга от бойното поле.
Планът на Мицунари се проваля поради предателството, а бързото му оттегляне прави невъзможно обединяването на останалите верни сили. Победата на Иеясу разбива западната армия и много от нейните даймьо бързо променят своята вярност към него.
Мицунари в крайна сметка е заловен и екзекутиран. Макар че на Иеясу са необходими още шестнадесет години, за да установи безспорна власт над Япония, победата при Секигахара премахва единствената ефективна и обединена сила, която би могла да се противопостави на стремежа му да стане шогун.
Битката при Секигахара е последният голям конфликт между западните и източните армии. След разпадането на коалицията на Мицунари Иеясу успява да превземе замъците Саваяма и Осака в рамките на няколко дни.
Иеясу настанява Тойотоми Хидейори в замъка Осака, за да могат васалите на победената коалиция да гледат по-благосклонно на неговата победа.
Накрая, през 1603 г., император Го-Йодзей въздига Токугава Иеясу в ранг шогун - първият от династията Токугава, която ще управлява Япония и ще запази относителен мир в страната за повече от 260 години.
