Той е един от най-влиятелните музиканти на XX век и винаги ще бъде запомнен като пионер в няколко жанра, както и като виртуозен пианист и певец.
Лишен от своето зрение в самото начало на живота си, Стиви Уондър доказва, че не е нужно да виждаш с очите си, за да имаш грандиозна творческа визия, която десетилетия наред да поставя стандартите в музиката.
Стивланд Хардауей Джъдкинс е роден през 1950 г., шест седмици по-рано от предвиденото.
Преждевременното му раждане води до т.нар. ретинопатия на недоносените - заболяване, което прекъсва растежа на очите и често причинява отлепване на ретината. Заради това бъдещата суперзвезда остава сляп толкова скоро след появата си на този свят.
Но още като дете американецът не позволява липсата на зрение да го спира и се говори, че на 5 години заявява на майка си: "Не се тревожи, че съм сляп. Щастлив съм".
"Безпокоях се, че майка ми постоянно плачеше и мислеше, че Бог може би я наказва за нещо. Живееше във време, в което нещата бяха особено трудни за жена в нейното положение", разказва по-късно Стиви Уондър.
Неговият баща Калвин Джъдкинс обича да посяга към алкохола и да малтретира жена си, дори я принуждава и към проституция.
Семейството живее в бедност и глад и когато Стиви е едва 4-годишен, майка му се развежда с баща му и заедно с децата си се мести от Мичиган в Детройт.
Изключителните трудности в началото на живота му не спират Стиви Уондър да се научи да свири на пиано, хармоника и барабани още преди да е навършил 10 години.
Едно прослушване пред основателя на легендарната музикална компания Motown Records - Бери Горди - носи на прохождащия музикант договор с лейбъла. Така Стиви Уондър тръгва по пътя на славата и става огромно име в цяла Америка и целия свят.
Владее до съвършенство жанрове като ритъм и блус, госпъл, соул, суинг, реге и джаз.
Дълбоките му и комплексни композиции са радост за музикалните ценители, но Уондър е способен да създава и хитове за най-широка аудитория и е познат с множество обичани песни като Superstition, Higher Ground, I Just Called to Say I Love You и My Cherie Amour.
А доколко липсата на зрение е повлияла на неговата музика?
"Изиграла е роля, защото сега съм способен да използвам въображението си, да стигам до места и да пиша за неща, за които само съм чувал хората да говорят", обяснява Стиви преди New York Times. "При музиката, както и при липсата на зрение, аз успявам да свържа това, което хората казват с това, което е вътре в мен".
Уондър се сблъсква и с други здравословни проблеми през дългата си кариера и през 1973 г. едвам оцелява при автомобилна катастрофа.
Колата, в която той пътува, се сблъсква с камион и музикантът получава травма в главата, като дори е в кома в продължение на четири дни.
За щастие обаче оцелява и продължава своя възход, а през 80-те години достига абсолютния си пик, за да надхвърли 100 милиона продажби на своите албуми.
Днес Стиви Уондър вече е на 75 години, но e неуморен и продължава концертната си дейност.
Той никога не е странял от политическите каузи и например участва в кампания за обявяване на рождения ден на Мартин Лутър Кинг за национален празник в Щатите.
А когато получава "Оскар" за най-добра песен през 1985 г. (за I Just Called to Say I Love You), посвещава наградата на бореца срещу нечовешкия режим на апартейда Нелсън Мандела.
Десетилетия наред Уондър е вдъхновение за хората в неравностойно положение и излъчва позитивизъм при всичките си публични изяви.
"Аз съм такъв, какъвто съм и обичам себе си. Но не го казвам в егоистичен смисъл - обичам това, че Бог ми е позволил да проявя каквото имам в себе си и да направя нещо от него", казва преди години прочутият Уондър.
Неговото място в историята е бетонирано като една от най-значимите и всепризнати фигури в американската музика.
