Възкачването на Оливър Кромуел на поста лорд-протектор бележи значим момент в английската история след бурните сражения по време на Английската гражданска война.
Първоначално той е незначителна политическа фигура, защитаваща правата на пуританите, но се издига благодарение на военните си успехи срещу роялистките сили и в крайна сметка поема командването на "Новата моделна армия" (New Model Army).
След екзекуцията на крал Чарлз I през 1649 г. и установяването на Общността на Англия, Шотландия и Ирландия, Кромуел се стреми да осъществи политически реформи, но среща съпротива от т.нар. "Остатъчен парламент" (Rump Parliament).
В отговор на тази безизходица той го разпуска и създава т.нар. "Парламент на светците" (Barebone's Parliament), който в крайна сметка не успява да постигне целите му.
Ранни години
Кромуел се ражда в Хънтингдън, в източна Англия, през 1599 г., като единствен син на Робърт Кромуел и Елизабет Стюард.
Баща му е член на един от парламентите на кралица Елизабет и като земевладелец и мирови съдия участва активно в местните дела.
Робърт Кромуел умира, когато синът му е на 18 години, но вдовицата му доживява до 89-годишна възраст.
Оливър посещава местното училище, а след това учи една година в колежа "Сидни Съсекс" в Кеймбридж.
След смъртта на баща си напуска университета, за да се грижи за майка си и сестрите си, но се смята, че известно време учи право в "Линкълнс Ин" в Лондон.
През август 1620 г. се жени за Елизабет, дъщеря на сър Джеймс Буршие, търговец в Лондон. От този брак се раждат пет сина и четири дъщери.
Кромуел произхожда по бащина линия, макар и косвено, от главния министър на крал Хенри VIII - Томас Кромуел, който оставя на неговия прадядо и дядо значителни количества бивши манастирски земи.
Образованието му изгражда у него силен евангелски протестантизъм и дълбоко усещане за Божието провидение в човешките дела.
В ранните години от брака си Кромуел, подобно на баща си, силно осъзнава отговорностите си към съгражданите и се занимава с делата в родния си регион, но също така преживява духовна и психологическа борба, която смущава ума му и влошава здравето му.
През тридесетте си години Кромуел продава наследствената си земя и става наемател в имението на Хенри Лорънс в Сейнт Айвс.
Парламентарна дейност
Още по време на парламента от 1628-1629 г. Кромуел се утвърждава като значима политическа фигура. Той е пламенен и донякъде груб пуритан, който напада епископите на крал Чарлз.
Оливър вярва, че всеки християнин може да общува пряко с Бог чрез молитва и че основното задължение на духовенството е да вдъхновява вярващите чрез проповеди.
Затова той лично финансира пътуващи протестантски проповедници и открито показва неприязънта си към местния епископ в Ели, Матю Рен. Последният е привърженик на т.нар. "висока църква", която подчертава значението на ритуала и епископската власт.
Той критикува епископа в Камарата на общините на Англия и става член на комисия за разследване на оплаквания срещу него.
Кромуел не се доверява на цялата йерархия на Англиканската църква, макар да не е против държавната църква. Той подкрепя премахването на епископата и задължителните ритуали, предписани в "Книгата за обща молитва" (Book of Common Prayer), и смята, че общностите трябва сами да избират своите духовници.
Избирането на Кромуел в парламентите от 1640 г. като представител на Кеймбридж е резултат от тесните му връзки с радикалните пуритани. В парламента той затвърждава репутацията си на религиозен фанатик, като насърчава радикални реформи.
Когато през 1642 г. кралят напуска Лондон, за да събере армия, и събитията се насочват към гражданска война, Кромуел започва да се отличава не само като откровен пуритан, но и като практичен човек с организационни и лидерски способности.
През юли получава разрешение да организира и въоръжи защитни части в Кеймбридж, а през август лично предотвратява изпращането на ценности от университетите в полза на краля. С началото на войната набира кавалерийски отряд в родния си град. Като капитан участва за първи път в края на битката при Еджхил (23 октомври 1642 г.), първото голямо сражение на войната.
През 1643 г. Кромуел си изгражда репутация както на военен организатор, така и на боен командир. През цялата година действа в източните графства, които познава добре.
Те представляват силен център на парламентарната власт, но Кромуел не желае да остане в отбрана. Той е решен да предотврати проникването на роялистите от Йоркшир и предприема контраатака.
Като прегрупира хората си в критичен момент срещу все още непобеден враг, той печели битката при Гейнсбъроу на 28 юли.
След като армията на Манчестър превзема Линкълн през май 1644 г., тя се отправя на север, за да се присъедини към шотландците и парламентаристите от Йоркшир при обсадата на Йорк. Главнокомандващият на крал Чарлз принц Рупърт разбива обсадата, но впоследствие е победен в битката при Марстън Мур на 2 юли 1644 г., което на практика дава Северна Англия на парламента.
Кромуел отново се отличава в сражението. Когато армията на Манчестър се връща в източна Англия, Кромуел критикува своя началник за бавност и нерешителност, тъй като не вярва, че той действително желае да спечели войната. Конфликтът между двамата временно е изгладен, но след поражението при Нюбъри избухва отново.
Кромуел излага подробно своите обвинения срещу Манчестър в Камарата на общините на Ангия, а Манчестър отвръща с критики в Камарата на лордовете. Въпреки това спорът отново е временно уреден.
През декември 1644 г. Кромуел предлага занапред членовете на парламента да не заемат военни длъжности. Предложението е прието и се решава да се създаде нова армия под командването на Томас Феърфакс.
Кромуел, който го уважава, подкрепя назначението му и участва в организирането на армията, макар самият той първоначално да е изключен от нея. Въпреки това, при решаващите събития през 1645 г., Феърфакс настоява Кромуел да бъде назначен за негов заместник. Той участва в битките при Нейзби и Лангпорт, където последните армии на краля са разгромени. През януари 1646 г. парламентът го възнаграждава с доход от конфискувани земи и подновява неговата военна служба, което му позволява да участва в обсадата на Оксфорд.
След края на войната Камарата на общините се стреми бързо да разпусне армията. Кромуел се опитва да помири парламента с войниците и е назначен за комисар, който да предложи условия за разпускането ѝ. Когато гражданските лидери решават, че не могат да се доверят на армията и наемат шотландски сили за защита, Кромуел, който не харесва шотландците и смята, че английските войници са несправедливо третирани, напуска Лондон и през юни 1647 г. се присъединява към армията.
През 1654 г. Кромуел довежда до успешен край Англо-нидерландската война, която като конфликт между протестанти винаги е разглеждал с неодобрение. След това възниква въпросът как да използва армията и флота.
След вътрешни спорове той решава да сключи съюз с Франция срещу Испания. Изпраща експедиция в Карибите и през май 1655 г. е завладяна Ямайка. В замяна на помощта си във Фландрия получава пристанището Дюнкерк. Той се намесва и в скандинавските дела, като водещ мотив във външната му политика остава националният интерес, а не религиозният.
Икономическата му политика следва традиционни линии, но той се противопоставя на монополите, които са облагодетелствали придворните среди. Поради това търговията с Източна Индия временно е либерализирана, но по-късно той предоставя нова харта на компанията срещу финансова подкрепа. Държавните финанси остават проблемни, както в повечето европейски държави по онова време.
В последните години от управлението си Оливър Кромуел се изправя пред нарастващи трудности както във вътрешната политика, така и във външните отношения. Въпреки опитите си да запази стабилността на държавата като лорд-протектор, той среща недоволство от различни обществени групи. Управлението му става все по-авторитарно, а подкрепата за него постепенно отслабва. Кромуел умира през 1658 г., оставяйки властта на своя син Ричард Кромуел, който обаче не успява да я задържи. Това води до политическа нестабилност и в крайна сметка до възстановяването на монархията през 1660 г. с възкачването на крал Чарлз II.
Управлението на Кромуел като лорд-протектор отразява консервативния характер на британската политика през XVII век. Гражданските войни се водят не за създаване на нови свободи, а за защита на традиционните права. Протекторатът на Кромуел не оцелява, тъй като е твърде новаторски и не получава достатъчна подкрепа. Малко повече от година след смъртта му синът на екзекутирания крал, Чарлз II, възстановява монархията мирно. Въпреки това успехите на Кромуел във външната политика и развитието на флота имат по-трайно значение и поставят основите на бъдещата Британска империя.
