През ХХ век в много страни по света се установяват диктатури. Едната такава държава е Уганда. Там чрез преврат в началото на 70-те години на изминалия век на власт идва генерал Иди Амин, чийто режим се характеризира с жестоки репресии.
Има спорове около това къде и кога е роден Амин. Повечето историци считат Кобоко за родното му място. Смята се, че той е роден между 1925 и 1928 г. Повечето изследователи се обединяват около тезата, че той е роден на 30 май 1928 г. За ранното му детство се знае малко. Амин е третият син на Амин Дада Нябира Томуресу и втората му съпруга, Айша Чумару Аате. Баща му е християнин, а майка му е от племето Лугбара.
През 1946 г. Иди Амин се присъединява към армията. Той става част от Кралската африканска стрелкова част на британската колониална армия. Младият мъж бързо се издига. През 1955 г. той е повишен в чин сержант, а през 1961 година - в офицер.
По времето, когато Уганда получава независимост от Великобритания (9 октомври 1962 г.), Иди Амин е един от войниците, сформирали първата армия за независимост на Уганда. През 1964 г. той е назначен за заместник-командир на армията.
През 1965 г. министър-председателят Милтън Оботе и Амин са замесени в скандал за контрабанда на слонова кост и злато в Уганда от Демократична република Конго. Вместо да има разследване обаче, Амин получава ново повишение. Той става е началник на щаба на армията и военновъздушните сили от Оботе.
В края на 60-те години настъпва разрив в отношенията между Иди Амин и Оботе. Амин вече не крие политическите си амбиции. Той успява да събере внушителна сила в своя подкрепа. Започва битка за властта в Уганда, чиято кулминация е преврата през 1971 г.
През октомври 1970 г. Оботе поема контрола над въоръжените сили, като сваля Амин от командирския пост. След като Амин научава, че Оботе се готви да го арестува, той решава да вземе властта чрез преврат. През януари 2025 г., докато Оботе е срещата на върха на Британската общност в Сингапур, верните на Амин сили отцепват международното летище Ентебе и превземат столицата Кампала. Правителството на Оботе е свалено. Иди Амин се обявява за президент и началник на въоръжените сили. Оботе намира убежище в съседна Танзания.
Едно от първите неща, които той прави е да суспендира Конституцията или по-точно конкретни нейни разпоредби. Амин създава Консултативен съвет по отбрана, съставен от военни офицери, който той оглавява. Освен това угандийският президент постави военните трибунали над системата на гражданското право и назначава военни на висши държавни постове.
Режимът на Амин е съпроводен и от репресии. Още в първите дни на преврата са избити над 1000 войници от племето Ланги. В първите години на диктатурата на Амин са убити и редица публични личности, включително главния прокурор на страната Бен Киванука.
През 1972 г. икономиката на Уганда започва да се свива. Мечтата на Амин да прогони азиатците от Уганда създава сътресения. Диктаторът им дава срок от 90 дни да напуснат страната. Част от тях го правят, други пък предпочитат да сложат край на живота си. Амин и неговите съратници си разпределят азиатските бизнеси.
Угандийският лидер насочва усилията си към това да направи армията си една от най-боеспособните в света. Той се сдобива с танкове и самолети МиГ и СССР. Амин е толкова запленен от способностите си, че заплашва да се бие с "империалистите" в Южна Африка и с израелците от Палестина. През 1975 г. Амин е обявен за пожизнен президент на Уганда.
В началото Амин има подкрепата на западни сили като Израел, Западна Германия и Обединеното кралство. Това обаче се променя след преврата от 1971 г. През 1972 г. отношенията между Уганда и Израел се влошават. Причината за това е, че диктаторът експулсира 500 израелци от страната, за да заздрави отношенията си с Либия. Амин изпраща телеграма до генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, израелския премиер Голда Меир и палестинския лидер Ясер Арафат, в която посочва, че израелците не са хора, работещи в интерес на хората по света. Той възхвалява Адолф Хитлер и одобрява Холокоста.
Освен това Амин прекъсва дипломатически отношения с Обединеното кралство и национализира всички британски бизнеси в страната. Междувременно започва сближаване на Уганда със СССР.
През 1976 г. Амин разрешава на похитен самолет на Air France, пътуващ за Израел, да кацне на летището в Ентебе. Израелците обаче нападат и спасяват своите граждани няколко дни по-късно.
През 1977 г. диктаторът назначава генерал Мустафа Адриси за вицепрезидент на Уганда. В редиците на угандийската армия настъпва разделени между поддръжниците на Адриси и Амин. Зачестяват и опитите за преврат в страната. При един такъв през 1977 г. Амин е ранен. Година по-късно пък Адриси претърпява инцидент с автомобил, при който е тежко ранен. Докато се лекува в Кайро, Адриси е отстранен от поста си министър на отбраната и министър на вътрешните работи.
През ноември 1978 г. войски, лоялни на Адриси, вдигат бунт. Амин изпраща армията срещу бунтовниците, някои от които бягат през границата с Танзания. Избухват боеве по границата и угандийските сили навлизат на танзанийска територия. Амин обвинява президента на Танзания Джулиус Ниерере, че е започнал война срещу Уганда. Той анексира част от Кагера и я обявява за угандийска територия.
През 1979 г. Танзания подготвя контраофанзива. Към танзанийски сили се присъединяват и угандийски изгнаници. Въпреки помощта от страна на Либия, силите на Амин са принудени да се изтеглят. През март 1979 г. силите на Уганда претърпяват тежко поражение при Лукая. Появяват се призиви Амин да се оттегли, но той отказва. Вместо това диктаторът уволнява началника на щаба на въоръжените сили.
Виждайки, че поражението е неизбежно, Иди Амин бяга от страната на 11 април 1979 г. Той отива в Либия. По-късно намира и убежище в Саудитска Арабия. По времето на отстраняването си от власт, Амин вече е изключително непопулярен в Уганда. Символите на неговото управление, неговите картини и сградите, свързани с него, стават обект на вандализъм по време и след войната. Амин става известен като "Касапинът на Уганда" заради жестокостта си. Смята се че около 300 000 души са убити по време на режима му.
Иди Амин изживява остатъка от живота в Саудитска Арабия. Саудитското кралско семейство му плаща щедро, за да стои настрана от политиката.
През януари 1989 г. Амин излиза от изгнание, без разрешение от правителството на Саудитска Арабия, и отлита заедно с един от синовете си за Заир. Там той планира да мобилизира сили и да си върне властта в Уганда, която по това време е разкъсвана от гражданска война. Въпреки, че използва фалшив паспорт, Амин е разпознат от властите в Заир и арестуван. Той е екстрадиран обратно в Саудитска Арабия.
На 19 юли 2003 г. четвъртата съпруга на Амин, Налонго Мадина, съобщава, че той е в кома. Дните му изглеждат преброени. Тя моли президента на Уганда, Йовери Мусевени да разреши Амин да се завърне в родината си. Мусевени посочва, че ако Амин се върне, той ще трябва да отговаря за делата си. Близо месец по-късно бившият диктатор издъхва в болница в Джеда.
