Драго Симеонов : Десет човека, от които се възхищавам днес
След като, вдъхновени от десетката на Ива Дойчинова, решихме да превърнем това в рубрика, един от първите, за когото се сетихме, беше Драго Симеонов. Кой друг би намерил по-лесно отговора на тази „Питанка“? Оказа се, че не е чак толкова лесно, но пък е още по-интересно…
„Възхищение” е особена дума. Красива и силна е, но крие в себе си една коварна клопка – клопката на дистанцията. Обикновено се възхищаваме на хора, които не познаваме добре в ежедневието, отдалечени са от нас или са от друга епоха. За да избегнем този капан, ще ви разкажа за десет човека, които намирам за изключителни, наши съвременници са и познавам лично. Възхитата ми всъщност представлява смес от огромния ми респект към характера им, таланта и работата и щастието, че мога да бъда близо до тях.
Жана Караиванова – дамата-рицар на независимото кино, добрия вкус и културното кръвообращение. Тя е създателят и главният селекционер на SoIndipendent – идея, която отдавна надхвърли мащабите на филмов фестивал и се превърна в споделена емоция. Жана е изключително фин и обаятелен човек и едва ли можем да си мечтаем за по-добър посланик отвъд Океана.
Стефан Вълдобрев – поет, композитор, актьор, мечтател, певец, режисьор и знаменит кулинар. Стефан е пъстър и талантлив творец, който обаче не е загубил чувството си за самоирония и това му позволява да бъде истински във всичко, с което се захване. В един съвършен свят човек като него би се наслаждавал на рустикалната си вила в Тоскана, докато авторските права от хитовете му плащат режийните. Но светът ни не е съвършен, а и бездействието май не му се отдава особено.
Пенко Гелев – илюстратор на фантазии и графичен разказвач. Рисунките му не само допълват историята, те й дават съвсем ново измерение. Най-добре усещат ефекта децата, но всеки, който е запазил детското у себе си, веднага разбира що за магьосник е Пенко. Той умее да измисля светове, които не си предполагал, че съществуват и въпреки това ти изглеждат познати. Не е ли това всъщност материалът, от който са направени сънищата?
Енчо Керязов – световно известен цирков артист, атлет, майстор на баланса и елегантността. Работата на Енчо включва огромна дисциплина, концентрация и изтощителни физически тренировки. Напрежението е като това на професионалните спортисти, но публиката е много по-различна – тя не би приела грешките, към които залата ще е снизходителна. Ето защо грешки не би трябвало да има, особено когато стоиш на върха на света и то на ръце.
Ваня Шалапатова – двигателят на фондация „За нашите деца”, вдъхновяващ защитник на приемната грижа, отдаден социален работник и роден лидер. Ваня не само може да привлича съмишленици и да събира средства за важни каузи, но и довежда изпълнението на проектите си до реални резултати. Работата й обаче не е механична, в тази сфера ако закърнееш емоционално все едно нищо не си свършил, а тя е едновременно ефективен мениджър и много чувствителен човек.
Мартин Михайлов – сравнително непознато име, ако не сте близък до музикалната ъндърграунд сцена. Ако обаче сте, Марто от Строежа е знакова личност, той организира музикални събития направо от фантазията и дава дом на най-щурите идеи. На всичкото отгоре нещата му се получават, защото просто знае как се прави и има отношение. Много енергичен и позитивен човек.
Христо Комарницки – не просто карикатурист, а политически коментатор с безпогрешно око и добре подострен молив. Рядко може да се види творец, който с помощта на няколко щриха да разказва толкова ясно кои сме и какви са проблемите ни. Комарницки рисува света с боите на иронията и сарказма, а това прави изкуството му едновременно близко и непостижимо. Нещо повече – то често пъти е провиденческо, защото слепите за грешките си са обречени да ги повтарят.
Вили Стоянов – един от най-широко скроените хора, които познавам; голям човек във всяко отношение – ръст, дробове, усмивка. Вили свири на тромбон, но музиката, която създава е духова не заради вида музикален инструмент, а заради духа, който той й придава. Сцената му отдавна не са клубовете и концертните зали, можете да го видите на улицата с бенда му или в класната стая да разказва на учениците тайните на звуците.
Нели Радева – жената, която създаде I can too и продължава да е пример за огромна енергия в нежна обвивка. Впечатляваща е дарбата й да печели приятели. С тяхна помощ Нели успя да превърне една важна и сериозна тема в достъпна и лесна за разбиране. В това разделение винаги се е криел проблемът ни, ние не умеем да помагаме и да се забавляваме едновременно, а тя разби преградата на пух и прах.
Славчо Пеев – актьор от старата школа с млад дух и безкраен ентусиазъм; не на последно място – добър и отзивчив човек. Талантът му на сцената не може да се класифицира в жанр, той умее да бъде много весел и много сериозен, а често пъти го прави едновременно. Славчо носи в себе си точната доза носталгия и оптимизъм, от която имаме нужда, а да поддържаш този баланс и да продължаваш напред никак не е лесно.
