Великите Военни Изцепки: Битката в Тевтобургската гора
Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Краят на Старата ера. Приказно време, в което блясъкът на средиземноморската цивилизация се сблъсква с дивите и обвити в мъгли земи на Севера и обрулените от пясъчни ветрове безкрайни източни пространства. Свят, в който стотици богове жадно поемат жертвената кръв на олтарите, а от злато и стомана се изковават империи. Светът сякаш е извървял безкрайно разстояние само за сто и петдесет години.
Преди сто и петдесет години, Картаген все още е стоял непоклатим на тунизийските брегове, а елинистическите империи са направлявали съдбините на голяма част от познатия за европейците свят. Келти са властвали над земите от Атлантика до Черно море, а имената на боговете им са отеквали в древните лесове, покриващи Централна Европа още от времена, в които предците на хората са обитавали изгаряните от Слънцето африкански савани.
Само за век и половина, един град, който вече е заявил претенциите си за величие, успява да подчини по-голямата част от познатия свят. Картаген е унищожен, следвайки поверията на Катон Стари. Елинистическите империи рухват под напора на легионите. Галите са прекършени и покорени от Божественият Юлий. „Рим е победител!“, както ще извика Максим Деций Меридий, безсмъртният герой на Ръсел Кроу от сагата „Гладиатор“. От Иберия до Сирия, от Египет до Белгия, мирът, наложен от „Сенатът и Римският народ“ е вездесъщ.
В тази палитра от светове, подчинена на Вечния град, остава един дял на Европа, който сякаш отхвърля здравия разум и отказва да преклони глава. Германия – сурова, мрачна, обвита в мъгли. Земя на вечни лесове, пълни с призрачни легенди и своенравни зверове. Земя, обитавана от сурови и непреклонни хора, които вярват в своите древни богове – божества на вятъра, гръмотевиците, студа и стихиите. Хора, които вярват че огромен вълк изяжда луната на Новолуние, а гръмотевиците са причинени от своенравен бог, тропащ по небесата със своята златна колесница, теглена от два козела.
В последното десетилетие на I век от старата ера, Рим е на върха на славата си. Гражданските войни са в миналото, заменени от спокойствието и сигурността на принципата. Републиканската мечта е задушена от добре прикритата зад демократични институции монархия. На върха на тази необявена империя стои Октавиан. Решителен, хитър, непреклонен и величествен, Август е въплъщението на идеалният римски политик. Осиновен наследник на Цезар, победител в Гражданските войни, човек, който не познава вкуса на поражението.
След като е покорил всичко, което си струва да бъде покорено в Средиземноморието, Октавиан поглежда на север към неприветливите земи на германите. През последните векове, техните набези тревожат спокойствието и римския мир. Октавиан решава че е дошъл момента да пренесе войната на техен терен.
Вече век римляните се опитват да привлекат на своя страна германската аристокрация и чрез нейната асимилация да романизират и останалите германи. Схемата е тествана успешно сред галите. Гордите келтски войни вече стабилно започват да се сливат с класическата римска култура, губейки своя бит, нрави и език. Изглежда, тази ефективна асимилация може да бъде повторена. Август знае, че за да се задейства ефективно процеса, той трябва, подобно на своя осиновител, да покори враговете си най-напред със силата на меча.
Именно с тази идея, Октавиан изпраща двамата си доведени синове – Друс и Тиберий да проведат поредица от кампании отвъд мрачните води на Рейн, в дивите германски земи. Целта на римляните е да разгромят племената, да подчинят водачите им и да създадат опорни пунктове, с които да контролират северните земи. Тук се крие и опасността за Рим. Родена на базата на градската средиземноморска култура, Римската империя изпитва сериозни трудности да се разширява в земи, в които тази урбанизация не съществува. За да контролира земите отвъд дунавско-рейнския лимес, империята се нуждае от система от укрепени лагери и крепости. За да се появи тя, в ход трябва да бъдат изпратени легионите.
Първоначално, походът на римляните се увенчава с успех. Пограничните племена са разбити, аристокрацията им се покорява, а легионите заемат поредица от укрепени пунктове, с които да държат в шах всеки опит за противопоставяне. Към 9-та година сл. Хр изглежда, че положението на империята е добро. За да си подсигури контрола над новозаетите земи, Август препраща по германската граница едни от най-опитните си легиони – 5-ти, наричани „Чучулигите“, XVII-ти, понякога наричан Германски, XVIII и XIX, както и допълнителни части от войските на империята. По време на един от най-мащабните походи (6 г. сл. Хр.), размерът на всички налични римски сили се оценява на близо 100 000 души от някои изследователи.
В момента на своя триумф, Тиберий, който отговаря за покоряването на Германия, е принуден да изтегли почти всички свои войски, за да се разправи с мащабния бунт, обхванал провинциите Панония и Илирия. Т.нар. Бетонианска война (6-9 г. сл. Хр.), ангажира половината от всички ативни легиони на империята. В тази ситуация, Германия е предадена за администриране на Публий Квинктили Вар – аристократ, администратор и безскрупулен управник. Вар е твърде жесток и твърде краен с подчинените си. Типичен продукт на сенаторското съсловие, той е арогантен, непреклонен и безмилостен към враговете си. Свързан е по роднинска линия с династията на Юлиите и вярва, че това родство го прави недосегаем.
За негов съветник, Август праща интересна личност, която има опит с делата в Германия. Римските извори го наричат Арминий (или Херман както би следвало да се наричал). Той е син на един от германските крале – Сегимер Завоевателя, владетел на херуските. През 9-та година пр. Хр., Арминий е пратен като заложник в Рим. Август го прави част от своята програма за романизиране на германските вождове. Младежът е обучен в дипломатическото и военно изкуство на Принципата и дори му е даден ранг на конник – благородническо съсловие, стоящо една стъпка под сенаторите.
По всичко личи, че Арминий е успешно асимилиран. Остава да докаже на практика своите качества. Докато наставлява Вар и наблюдава от близо варварското му поведение спрямо местнте германци, Арминий влиза в преговори с останалите вождове на местните племена. Целта му е да създаде широка антиримска коалиция, с която да изтласка империята на юг от Рейн, възползвайки се от проблемите на Вечния град в Илирик и Панония.
Арминий дебне търпеливо подходящия момент. Часът настъпва през 9-та година след Христа. Хитрият германски ренегат лъже Вар, че навътре в германските земи се организира въстание срещу римляните. Моментът е перфектно подбран. Октавиан Август умира в 19-тия ден от посветения нему месец, а престолонаследникът Тиберий все още е затънал в Бетонианската война. В тази ситуация, Вар решава да се довери напълно на Арминий – и дума не може да става за измяна на този германец, който е повече римлянин от мнозина родени римляни.
Вар събира трите легиона, които има на свое разположение – XVII, XVIII и XIX и поема навътре в покритите с гори земи на днешна Западна Германия. Арминий и хората му яздят заедно с римляните, но няколко дни по-късно се отделят под претекст че трябва да организират германските помощни войски, с които да подкрепят Вар. Като спотаени в гората вълци, германците бавно събират своите глутници, дебнейки римляните, напредващи бавно, разтеглени в огромна колона – дължината й навярно е ок, 12 км, а в стоя маршируват близо 20 000 души.
Снимка: By Daniel Schwen – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2703717
Арминий се е подготвил добре. В гората са изградени земни ансипи и палисади, с които се прегражда пътя на римляните. Знаейки, че не разполага с толкова мъже, колкото враговете си, Арминий разчита римляните прекомерно да разтеглят своята колона и чрез постигане на локален числен превес, германците да извоюват решителна победа срещу разделената римска войска. Силите, с които германите залагат капана вероятно са ок. 10-15 000 души общо.
Възползвайки се от самоувереността на Вар, германите успяват д аго примамят в тесен участък, обкръжен от гора и фланкиран от висок хълм и блато. Именно на хълма германите разполагат основните си сили и стрелци и когато часът настъпва, помитат римляните със стрели и копия за хвърляне. Първоначалната им атака хваща римляните неподготвени. Колоната им е твърде разтеглена и легионите не успяват да се пренаредят за да посрещнат напора на враговете си. Това води до разкъсване на бойния строй и изтегляне на римляните на изток в търсене на защитима локация.
На третият ден от сраженията, римляните се окопават на един хълм, с надеждата на следната сутрин да пробият германските блокади и да се доберат до познати пътища. През цялото време вали проливен дъжд, земята е заблатена, а тежките доспехи и постоянното състояние на тревога доизсмукват силите на легионерите На четвъртия ден, Вар повежда останалите си сили обратно и почти достига подстъпите към контролираните от Рим територии. В момента на последна надежда, силите на Арминий, към които са се присъединили и други германски бойци, приклещват римляните и започват да ги избиват поголовно.
За да не попадне в плен, Вар и част от офицерите му се самоубиват. Други, заедно с мнозина войници, попадат в плен и са поробени. Едва отделни единици успяват да се измъкнат и да разкажат за случилото се. Научавайки за гибелта на войските на Вар, Август разридан извиква „Вар, върни ми легионите!“. Това е едно то най-значителните поражения в римската история, понесени от чужд враг. Изчезването на легионите в горите на Германия има силен психологически ефект за римляните.
Смъртта на толкова много войници изисква отмъщение и новият император Тиберий изпраща своя талантлив пълководец Германик, който има за задача да отмъсти за понесения позор. В продължение на три години (13-16 г. сл. Хр.), Германик печели поредица от локални победи, но в крайна сметка не и войната. Римляните се изтеглят обратно отвъд Дунав и Рейн, а Германия остава самостоятелна, предизвикателна и опасна. Едва през 41 г. сл. Хр., след поредица походи, римляните успяват да си върнат трите загубени орела от щандартите на унищожените легиони. В историята обаче завинаги остава подвигът на Арминий и горчивият вкус на поражението, такова, каквото Август никога не е опитвал.
