След век фламанския Индиана Джоунс откри последната немска подводница

Подводниците са едно съвършено оръжие, което първо се ражда във фантазията на Жул Верн. Една магическа лодка, която може да потъва и по-късно да изплува и да продължава да напада противниците си. Във времето, когато тази творба успява да впечатли всеки читател, никой не е вярвал, че подводницата някога ще бъде построена. Днес историята ни доказва, че когато някой мечтае силно, крайният резултат може да бъде факт.

По време на Първата Световна война, немската флота разполага с богат набор от подводници, придружени с някои от най-добрите капитани, виждани по онова време. Подводниците са разположени в Белгия, но далече от артилерията на британците. Техният подводен паркинг е в близост до Брюж, а щом корабите с доставки започнат да преминават английския канал, те правят всичко възможно, за да изпратят продоволствията и оръжията обратно на дъното.

Краят на войната е регистриран преди повече от век, като днес жителите на Белгия все още събират останките от подводните лодки. Тайните на подводната война остават за дълбините на океана, но северното крайбрежие на Белгия отдавна привлича почитатели на подводните експедиции. Странното е, че артефактите на войната няма как да бъдат игнорирани, а след като изплуват на брега е повече от ясно, че любопитните няма да бъдат един или двама. Томас Термоте се оказва точно такъв авантюрист.

Неговият роден баща го води в дълбините на белгийските брегове още на 14 години. Никой от тях не е професионален водолаз, а по-скоро любител. Дирк Термоте е пенсиониран хотелиер, който търси хоби и с това запознава и сина си. Двамата изследват дълбините, както и гробниците на потъналите кораби. Томас Термоте се нарича фламанския Индиана Джоунс за желанието да търси най-различни артефакти, както и да събира сувенири от една стара война.

През 2017 г. водолазът проверява белгийския хидрографен департамент в търсене на следващата локация за изследване. Попада на локация, която е само на около 20 километра от проливите на Остенд и е описана през 1947 г. В самото начало не вижда нищо интересно – това най-вероятно е плавателен съд от Втората Световна война, използван за транспортирането на войници.

Без много очаквания, водолазът се спуска и с помощта на новите сонари успява да разгледа части от конструкцията. Интересното в този случай е, че дължината на котвата е около 26/27 метра. Термоте е успял да намери подводница. По негови спомени, докато оглежда подводницата, над него минава по един танкер на 15-20 минути.

По закон е редно да се съобщи откритието си на морската полиция. Поставено е ограничение на коридора и започва изследване. По-обстойният преглед показва, че това е немска UB Class II подводница. Двата перископа са огънати напред. Предните торпедни отделения са смачкани и разкъсани, сякаш от масова експлозия.

Подводницата е потънала при експлозия, но голяма част от нея е запазена. Термоте признава, че е открил около 30 подводници. Някои са разделени на две, други са погълнати от солените води. Дори и към септември 2017 г. с обявяването на откритието, Белгия не може да покаже или заяви какъв е бил бойният кораб.

Учените не откриват идентификационни номера, но правят анализът върху бронзовите пропелери. До 1916 г. немците изостават и губят предимството в тази война. Качеството на изработка също пропада, тогава идва един важен въпрос: защо германците да използват добри пропелери на нея?

Последното спускане на Термоте е през ноември, когато слиза, за да постави инициалите си и да заклейми откритието си. Опитва се да намери и отговор чрез проверка на перископите. Има само един производител – Ц.П. Гьорз. На един от перископите открива цифрата 417 и осъзнава, че архивите на Гьорз не са били запазени. Последното място, където може да се открие някаква информация, са отломките от торпедата. С малко повече внимание и чистене, подводницата най-накрая ще даде своята тайна – UB-29.

Нейната история показва, че UB-29 е била изпратена в Брюж и трябва да прекъсне доставките на английски кораби. Първото потапяне е през март 1916 г. Командир е Хърбърт Пютскючен, който по-късно ще бъде смятан за страшилището във флотата. Той е 31-я от 37-те командири, които са успели да потопят около 100 тона вражески кораби по време на Първата Световна война. За тези изпълнения успява да спечели два железни кръста, както и кралски орден.

Войната има чест и немският командир не се помни с потопените кораби, а с този, който отказва да попопи. На 24 март забелязва пътя на SS Sussex от Англия за Франция с около 325 пасажера на борда. Без предупреждение, подводницата пуска едно торпедо и поразява кораба, но не го потапя. По параграф, капитанът е длъжен да свали спасителните лодки и в бързината около 50 души падат зад борда и се давят.

Sussex не потъва, а се накланя и остава на повърхността, готов да бъде изтеглен до Франция. Немският капитан дава един от първите поводи за включването във войната. Събитието се случва една година след потапянето на SS Lusitania, където смъртта си намират 128 души – всичките с американски паспорти.

САЩ заплашва да прекрати всички дипломатически отношения, докато Пюткючен заявява, че спрямо споразумението, когато има съмнения за доставка на оръжия, корабът може да бъде нападнат, но с една подробност, пасажерите могат да го напуснат и имат предостатъчно време.

Последната мисия на UB-29 е на 13 декември 1916 г. Британският кораб HMS Landrail успява да блъсне подводницата, за да не ѝ позволи да потъне, а след това са пуснати и няколко подводни заряда. Това е последният път, в който някой е имал контакт с този  плавателен съд. Необходим е около век, за да може същата да бъде открита отново. Откривателят ѝ смята, че най-вероятно подводницата е оцеляла.

Дори с тежка повреда е можела да куца към базата си. Надеждата, че са оцелели, ги е накарала да отворят шампанското малко по-рано и точно тогава са ударили подводна мина. Ето защо и предницата е унищожена, но останалата част остава непокътната. Последните минути са били най-трагични. Водата е нахлула в помещенията и налягането е успяло да закове на място плавателния съд. Оцелели са само хората в двигателното отделени, запазени в капан.

Германия е благодарна, че разбира какво се е случило с една от най-смелите им подводни лодки, но най-вероятно няма да я извади от дъното, тази операция е невъзможна. UB-29 остава завинаги някъде около белгийското крайбрежие, куцайки към свободата си.