Клането във Вола: Един от най-ужасяващите епизоди на Варшавското въстание

Един от най-тежките епизоди на Варшавското въстание без колебание е клането във Вола. Като акт на отмъщение германските войски систематично избиват десетки хиляди полски цивилни граждани във варшавския квартал Вола с цел да смажат полската съпротива и да деморализират населението на града. Осемдесет години по-късно това ужасяващо събитие продължава да бъде един от най-трагичните и опустошителни моменти от Втората световна война.

Нека да разгледаме неговата история.

Германската окупация на Полша

Нахлуването на Германия в Полша през септември 1939 г. поставя началото на Втората световна война. Под фалшивия претекст, че „етническите германци, които живеят в Полша, са преследвани“, нацистите – около 1,5 милиона войници, 2000 военни танка и 400 изтребителя – бързо навлизат в страната, което води до нейната капитулация преди края на месеца. Впоследствие тя е поделена между Германия и Съветския съюз.

По време на окупацията народът е подложен на жестоки репресии, като режимът провежда политика, насочена към изкореняване на полската култура и подчиняване на обществото. Варшавското гето, създадено през октомври 1940 г., се превръща в символ на ужасите, на които са подложени полските евреи. В него са държани около 460 000 цивилни граждани при ужасяващи условия, които водят до широко разпространени болести и глад.

Въстанието в гетото през пролетта на 1943 г. е отчаян акт на съпротива срещу действията на Германия. То е започнато от 700 еврейски бойци,, но в крайна сметка е смазано. Въпреки това този акт вдъхновява Полската армия (Съпротивата) и цивилното население да подготвят свое собствено въстание.

През 1944 г., когато Червената армия наближава, полската съпротива започва Варшавското въстание в опит да освободи града от германски контрол. Обещанието за помощ от страна на Съветския съюз допълнително стимулира боя.

Варшавското въстание

Полски войник на барикадите

Въстанието започва на 1 август 1944 г. с атака на 50 000 бойци от Съпротивата срещу малък германски гарнизон. С напредването на събитията полската Армия Крайова предприема координирани атаки срещу вражеските позиции в цяла Варшава.

Първоначално Съпротивата постига значителни успехи, като установява контрол над голяма част от града и завзема оръжия и припаси. Въпреки това те не успяват да завладеят основните транспортни и комуникационни линии на Варшава, което дава възможност на германците да се прегрупират – и да започнат брутални контраатаки.

Съпротивата е решителна, но е превъзхождана по оръжие и численост – и след 63 дни интензивни боеве въстанието е потушено, в резултат на което голяма част от Варшава е разрушена. Броят на жертвите също е огромен: между 150 000 и 200 000 от загиналите са цивилни граждани, а други 15 200 са членове на Съпротивата.

Последиците от въстанието са опустошителни. Оцелялото население е подложено на масови депортации и екзекуции, като 700 000 души са прогонени от града. То има и сериозни политически последици, тъй като позволява на Съветския съюз да установи контрол над Полша, без да срещне реална съпротива.

Клането във Вола

Оскар Дирлевангер

Клането във Вола се случва от 5 до 12 август 1944 г. и е един от най-ужасяващите епизоди на Варшавското въстание и въобще на цялата Втора световна война. Заповядано от Райхсфюрер-СС, то има за цел да смаже духа на полската съпротива, като се насочи към цивилни граждани в квартал Вола, в западната част на града.

Германските сили, включително печално известните бригади „Дирлевангер“ и „Камински“, извършват систематични масови екзекуции, като убиват между 40 000 и 50 000 души, включително жени, деца и възрастни хора. Клането започва с навлизането на войските във Вола, които срещат силна съпротива от страна на полските бойци.

Неспособни да продължат, германците прибягват до тактика на терор, като обикалят от къща на къща и екзекутират цивилни граждани – дори ги използват като жив щит. Не са пощадени и болниците; пациенти, лекари и медицински сестри са убити в леглата си по време на т. нар. „черна събота“.

Извършителите, ръководени от офицери от СС, извършват неописуеми жестокости. Бригадата „Дирлевангер“, съставена от осъдени на смърт и доброволци-садисти, е особено известна със своята жестокост. Жертвите често са били насилствено затваряни в мазета и масово разстрелвани, а телата им са били оставяни да гният или са изгаряни, за да се скрият следите. Масовите убийства продължават с дни, като германците използват картечници, гранати и огнехвъргачки.

Защо?

Жени и деца, водени от германски войници по улица Волска по време на клането във Вола, 1944 г. (Wikimedia Commons CC BY-SA 3.0 de)

Клането във Вола е предизвикано от желанието на германското върховно командване да потуши Варшавското въстание бързо и решително. Заповедта на Райхсфюрер-СС е ясна: да се убива „всичко, което мърда“, за да се деморализират полската съпротива и цивилното население. Това е било замислено като форма на колективно наказание, целящо да възпре по-нататъшната съпротива, като внуши страх и безнадеждност.

Германците се стремят също така да премахнат всякаква потенциална подкрепа за нелегалните движения. Като се насочват към цивилни, те се надяват да прекъснат снабдителните линии на Съпротивата и да отслабят нейната решителност. Бруталността е имала за цел да изпрати ясно послание, че всеки акт на неподчинение ще бъде посрещнат със смазващо и безразборно насилие. Вместо да сломи духа на полските бойци обаче, клането само подхранва решимостта им да продължат мисията си.

Последици

Мемориал на геноцида във Вола на улица Гурчевска, район Вола, Варшава, Полша. (Wikimedia Commons CC BY-SA 3.0)

Последиците се сливат с тези от Варшавското въстание. Както беше споменато по-горе, инфраструктурата на града е разрушена, а малкото останали жители са принудени да отидат в трудови лагери или са екзекутирани.

Въпреки мащаба на агресията, никой от германските извършители не е подведен под отговорност за деянията си. Оскар Дирлевангер, отговорен за някои от най-тежките престъпления от този период, е заловен от френските сили през 1945 г. и умира при мистериозни обстоятелства. Хайнц Райнефарт избягва правосъдието и прави успешна следвоенна кариера в Западна Германия. Той успява да получи държавна работа и се пенсионира с генералска пенсия.

В днешно време клането във Вола се помни като символ на устойчивостта и страданията на полския народ по време на Втората световна война. Във Варшава са издигнати паметници и мемориали в чест на жертвите, а ежегодно се провеждат церемонии в памет на зверствата. Клането е и обект на исторически изследвания и образователни програми, които гарантират, че случилото се ще остане завинаги в общественото съзнание.