Пол Керес – забравеният шахматист, който не искаше да вземе титлата

Сигурни сме, че ако ви попитаме за велики имена в шаха, най-вероятно ще посочите Гари Каспаров, Боби Фишър и дори Анатоли Карпов, а защо не и Михаил Тал – магьосникът от Рига. Шахът, като всеки друг популярен спорт, е игра, в която доминира мозъкът, макар и все по-често да откриваме, че дори там има измами с помощта на изкуствен интелект, най-различни софтуери и още много други. Скандалите тук не са малко, но няма да навлизаме в тази безкрайна история.

Пишем тези редове, защото в този спорт има човек, който се смята за един от най-великите, макар и никога да не е ставал световен шампион. Това не е добро начало за материал, в такива възхваляващи редове винаги има място за най-добрите, но въпросният играч винаги е малко по-далече от светлината на прожекторите. Световната титла за Пол Керес е може би една от най-очакваните за цяла Естония.

Самият Керес се е опитвал многократно да грабне титлата, но тя винаги се е изплъзвала. Още от голямата му победа през 1938 г. в Авро, Пол се смята за един от най-добрите играчи в историята на шаха. Нещо повече, тогава е победил в един от най-престижните турнири, след това отива на всеки следващ турнир, включително и този в Куракао през 1962 г. и отново среща турболентни проблеми.

Естонската легенда, това изобщо не е преувеличено, често се смята за потенциален шампион, но няма естонец, който дори днес да не вярва в намесата на СССР и изместването му от класацията в полза на руския играч – Михаил Ботвиник, който се състезава в шампионата през 1948 г.

Пол става спортна личност на Естония за две години – веднъж през 1959 г. и още един път през 1962 г. След това е смятан за спортна фигура на XX век.

Смъртта му през 1975 г. е абсолютна трагедия за Естония и повече от 100 хиляди души го изпращат за последно. През 2016 г. Естонската банка пуска юбилейна монета с неговия лик.

За естонците е ясно, че този човек няма нужда от представяне, той просто е превъзходен в много отношения, но за феновете на шаха, това е съвсем нова порода.

Всички са се любували на красотата и скромността на Пол. Въпреки всички проблеми, той продължава да е патриот и точно това ще създаде бурите над главата му.

Мистерията започва някъде през 1938 г. с победата на Керес в Авро. Това е неговият билет за световния шампионат по шах, където трябва да срещне Александър Алехин. По време на самия турнир в Авро, става ясно, че Алехин, който играе за Франция, вече е уредил завръщането си в Русия и с това е започнал да се договаря с Ботвиник.

Идва Втората Световна война и Алехин и Керес ще бъдат под немска окупация. И двамата участват в немските турнири през 1941 и 1943 г. Алехин предлага да се срещнат още един път на Световния шампионат, но Керес отказва, той не можел да приеме факта, че ако спечели, най-вероятно ще получи няколко немски дрънкулки, от които наистина няма никаква нужда. Той самият не иска да участва в турнир, който ще даде титлата, без да позволи на останалите страни извън немския ботуш, да участват.

В средата на 1944 г. е ясно, че Германия губи и Керес решава да се премести в неутрална Испания, след това отива в Швеция и накрая се връща в Естония. Последното отново идва с проблеми, този път се оказва, че Естония е окупирана от СССР. Опитът на Керес да се върне обратно в Швеция. Докато чака да емигрира, заедно с много други семейства, се оказва, че корабът от Швеция никога не пристига.

Някои от организаторите на пътешествието са изпратени в Гулаг, но Керес е бил пощаден. Някои от естонските комунисти изпращат лично писма на Вячеслав Молотов, който трябва да освободи Керес и да възстанови неговите шахматни права. Керес трябва да се върне на сцената, но не трябва да разваля кариерата на Ботвинник.

В началото на турнира през 1947 г. в Ленинград, Ботвинник не присъства, но за да не може Керес да участва, организаторите го наричат фашист. Оказва се, че Керес е бил срещу фашизма, но това не му помага. През следващата година Керес е втори фаворит заедно с Ботвинник. Руснакът печели своята победа и след това губи останалите четири игри, при това само с 23 хода. Всички очакват победа за естонеца, но в някакъв странен момент, той решава просто да се предаде. Това кара повечето да подозират натиск от страна на СССР и факта, че вероятно може да бъде наказан.

Между 1953 и 1962 г. Керес е един от четирите постоянни кандидати за титла, но така или иначе не успява да се доближи до титлата. Най-близко е през 1959 г. с особен подвиг в Югославия, но въпреки това, титлата продължава да стои доста далече.

Нещо още по-интересно е, че когато Керес пристига през 1962 г. за турнира, той вече е в сянката на Боби Фишер, друг сериозен проблем е, че играчът обвинява руските играчи в измама. Керес никога не успява да вземе титлата. Големият проблем е, че в един или друг момент е изправен срещу политиката, срещу идеологията и факта, че не приема по никакъв начин новата окупация.

Най-големият успех на Керес е, че през 1953, 1956, 1959 и 1962 г. е винаги на второ място и готов за да бъде изпратен на Световния шампионат, където да вземе титлата. Това продължава да кара хора като Тейлър Кингстън да подозират, че върху Пол има упражнен натиск, тъй като той самият вече не е фаворит. Има и други спекулации, включително и от Бронщайн, който признава, че е имало подредба на играчите, така че Керес никога да не излезе срещу руснаците, където е доста по-силен.

И така става ясно, че Пол Керес живее много добре и без световна титла, той става звездата, която Естония иска и търси, това е повече от достатъчно за естонците.