Миклош Хорти може да се похвали като човек, който преживява две световни войни и вижда промяната на морското плаване от първите параходи до атомните подводници. Успява да види падането на най-старите династии през 1917-1919 г. издигането на диктаторите, подмяната им и дори падането на фашизма.
Хорти не е бил почитател на нито една от язвите на Европа – фашизъм и комунизъм, но в едно тежко време е необходимо да избере по-малкото зло, поне така си е мислил. Хорти е два пъти жертва на съветския режим и вижда чужда окупация в страната си. След това разказва и сцени на сблъсъците от Унгария през 1956 г. Никога не успява да види страната си свободна и най-вероятно точно това е тежало.
Миклош Хорти е един от двамата бивши партньори на Хитлер в Европа, които успяват да преживеят Втората Световна война. Мусолини и маршал Антонеску нямат този успех и са екзекутирани. Цар Борис III също губи живота си по мистериозен начин, макар и до днес да се твърди, че същият е бил отровен. Нещо още по-интересно е, че Гестапо никога не смятат българския цар за реален партньор на Хитлер, следователно няма никакви изненади.
Хорти успява да надживее всички и историята му е точно толкова впечатляваща, колкото очаквате. Неговата история започва със записването във военноморско училище в град Пола на брега на Адриатическо море. През 1880 г. флотът е под командването на Австро-Унгария и така до 1918 г. Назначен е от последния владетел на империята – кайзер Карл I. Хорти служи отдадено и командва своята бойна лодка, но през 1918 г. е принуден да я предаде на новата формирана Югославия.
След няколко месеца ще бъде обявен за герой и победител в битката при Отранто, както и за освободител на Будапеща от комунистите, които се опитват да променят режима. Избран е за регент на Унгария и се нанася в двореца на града. Предлага му се корона, но адмиралът отказва и предпочита да бъде официален диктатор. Той е от малкото адмирали, които успяват да се издигнат до командващ пост, получавайки позицията си от армията, вместо флотата.
Неговите решения ще бъдат доста трудни и ще му се наложи да избира страна. Осъзнавайки заплахата от Нацистка Германия, Хорти избира да се включи на страната на Хитлер и да се изправи срещу болшевиките още през 1941 г. Малко след това ще излезе от съюза, защото осъзнава, че Германия ще изгуби и този конфликт. Има информация, че Хорти е уважаван от Хитлер и двамата са били в добри отношения, което не е изненада. С раждането на Хитлер, Хорти вече е бил имперски офицер на флотата.
Когато Хитлер е бил неизвестен ефрейтор в окопите на западния фронт през 1917 г. адмиралът е герой на Австро-Унгария и също така има бляскаво бъдеще, докато Адолф търка нара в затвора след неуспешния му опит за преврат.
Хорти е имал възможност да обиколи всички морета по света и да се образова малко повече от своя колега. Именно с избухването на Втората Световна война, Хитлер ще трябва да се съобразява с адмирала. Малцина имат право да се изправят срещу него, особено след като нацистите избиват първо регентите и след това слагат марионетни правителства. В хода на войната ще стане ясно, че отряд на SS ще бъде изпратен, за да отвлече сина на Хорти и да го накаже, но това няма никакво значение, Миклош е успял да избегне по-големи трагедии.
През пролетта на 1945 г. 78-годишният адмирал ще успее да избегне екзекуцията на SS с освобождението от американската армия. Семейството на Хорти се намира извън Мюнхен след края на войната. Предпазен е от исканията за екстрадиция на Тито, които по това време стават все по-сериозни и дори се твърди, че Хорти трябва да бъде съден за военни престъпления. Регентът е спасен от американското правителство и говори като свидетел през 1945 и 1948 г. за престъпление, извършени от нацистите.
Миклош Хорти е човек, който успява да направи всичко. Открива най-красивата жена за себе си, лови тигри в Борнео, успява да види Хималаите, прекарва много алкохолни вечери на пристанищата в Испания и също така пада от 50 метра височина, докато е на учение в открито море. Едва ли има човек, който може да се похвали с толкова богат и цветен живот.
Роден е в Унгария през 1868 г. и още като малък е мечтаел да плава в открито море. По-големият му брат загива в академията в Пола и това го връща крачка назад, защото семейството не иска да загуби още един син.
Със записването си в академията, отново има премеждия, но е избран от 612 подадени заявления да бъде приет за офицер кандидат и само 27 от избраните наистина получават позицията. Бъдещият адмирал започва да налага слоганът на живота си „Над живота стои само дългът!“.
Първото назначение на Миклош е на борда на кораба Радецки – кръстен на австрийски маршал. По онова време корабите все още се движат изцяло на платната, но получават и бойлери за пара, които позволяват малко по-висока маневреност. Моряците използват платната като основен метод за заход в пристанището и още отказват да влязат в новата ера.
Съпругата на Миклош Хорти – Магдолна Пургли
Миклош преминава от този клас на торпедоносци, а след това командва круизери и бойни кораби. Плава близо 36 години и успява да види Англия, Франция, Испания, Португалия, Турция, Малта, Гибралтар, Тунис, Гърция, Египет, Сомалия, Тайланд, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия, Нова Каледония, Италия и Соломоновите острови. Самият той е видял и много повече по пътя си, но и той не може да бъде сигурен. Избира да бъде на служба на торпедоносец, за да не се налага да седне пред бюро или да се занимава с миниране. Колкото по-бързо стои в морето, толкова по-високи са шансовете за повишение.
Изпратен е за преводач във Виена, където посочва какъв точно ще е бюджета на флота на Унгария през предстоящите няколко години. Неговият колега, граф Франц Фердинанд ще гласува доверие на Миклош и дори ще поиска да бъде повишен, за да наложи нови методи и техники, позволяващи следващата стъпка в еволюцията на флотата.
С избухването на Първата Световна война, Хорти е изпратен два пъти в Константинопол и след това гледа въстанието на Младите турци, които искат да премахнат стария султан. Австрия се възползва от кризата и анексира Босна и Херцеговина, турците отговарят с бойкот и спират вноса на стоки от Австрия, с което отказват и преминаването на австрийски товари за други точки. Турция е била един от най-големите вносители на австрийски стоки, следователно Хорти решава да се намеси. Извикан в консулството, Миклош заявява, че е готов да поеме пълна отговорност и дори да отговори на огъня с огън, ако турците решат да тестват уменията му. Тази дързост носи и още една интересна стъпка – Хорти е обявен за практическия монарх на флотата.
Корабът Новара
Миклош дори посочва, че войната е неизбежна и най-вероятно ще се стигне до кръвопролитие. Получава пуснатия в експлоатация круизер Новара. С него успява да пробие блокадата на Адриатическо море, за да помогне на подводница да избяга. Неговите маневри карат британците да променят своите стратегии и тактики за действие. По-късно помага на Италия да защити своите железопътни линии около Адриатическо море. В хода на войната е на път да прихване дори кораб на съюзниците, който трябва да превозва цар Петър от Сърбия. В последният момент, царят се отказал да се качи на борда, защото страдал от морска болест. Под негово командване, корабите на Австро-Унгария успяват да потопят повече от 23 парахода, при това по време на нощно плаване близо до албанско пристанище, окупирано от сърбите. На самото пристанище има 10 защитни оръдия, които не произвеждат изстрел. Така блокира цялото пристанище и не позволява на съюзническите кораби, акостирали предните дни, да продължат военни действия.
Миклош дава възможност на екипажите да напуснат корабите и след това ги потапя.
На 1 февруари 1917 г. в бойна употреба влизат и подводниците. Хорти има намерение да ги тества в открито море и на 15 май 1917 г. позволява на 32 немски и 14 австрийки подводници да нападнат и след това да избягат от Отранто. Капитанът никога не се предава, но накрая е нападнат от комбинираните сили на британци, италианци и французи. Сражава се до последно, но е ранен от снаряд. Отказва да напусне кораба и продължава да ръководи битката, която е с продължителност от половин час. Новара е ударена фатално от снаряд. Въпреки това, младшият офицер ще заяви, че корабите сякаш обръщат гръб и напускат сражението – точно това се случва. Съюзниците мислили, че нападат бойния круизер Свети Георги и когато осъзнали, че са сбъркали, преценили да потърсят другия враг, оставяйки Хорти с неговия ранен кораб.
Битката в Отранто превръща адмирала в национален герой за Австрия. Кайзерът го назначава за командир на флотата и се надява, че ще бъде пощадена след края на войната. На 26 октомври кайзерът заявява, че с Австро-Унгария е свършено и ще се търси мир от съюзниците. Има и още едно предложение от хърватските генерали – да се предадат всички кораби на Югославия, за да не попаднат в ръцете на италианците. Налага се на Миклош Хорти да закара цялата си флота и да я предаде.
Без дом, адмиралът е принуден да търси ново убежище в Унгария. Положението не е никак розово и ситуацията продължава да се влошава. На 21 март 1919 г. левицата в Унгария решава да създаде съветска република Унгария. Високото напрежение ще потърси адмиралът и ще поиска от него да сформира национална армия на освобождението. На 16 ноември 1919 г. именно той влиза в Будапеща на бял кон с войниците си, дава зелена светлина за извършването на терористични актове и премахването на унгарските комунисти, както и тяхното оставено поколение. Тъй като Унгария все още се смята за монархия без цар, парламентът решава да гласува регентство именно на Миклош.
Унгария знае, че няма да може да използва някой от старите графове за цар, по-скоро се ориентират към регентството. Хорти няма никаква връзка с Хабсбургите, води се местен маджар и национален герой, изпълнявайки всички възможни критерии. Кайзер Карл ще направи два пъти опит да се върне обратно на трона, но адмиралът няма да го допусне. Кайзерът умира на 34 години от пневмония, докато е в изгнание на португалския остров Медейра.
Времената продължават да са бурни и Хорти е поканен на среща с Хитлер през 1936 г. в Бавария. Морякът го описва като мъдър и спокоен политик, но по-късно ще потвърди, че това не е първият човек, за когото си вади грешни изводи. Само след 2 години ще забележи, че Адолф вече е променен човек, както от начина, по който говори, така и по неговите действия.
Миклош разбира, че Чехословакия е на път да бъде заграбена. След още 3 години ще се срещне още веднъж с Хитлер и ще признае, че най-вероятно тази война е изгубена. Унгарците в Сталинград не дават положителни прогнози. Последното предложение е да се постави немски протекторат на Унгария и с това Хорти напуска конференцията и отказва да преговаря повече. Никога преди това няма човек, който да се е опълчил на Хитлер. Нещо още по-забавно е, че Адолф ще го гони по коридорите и ще го помоли да се върне и да остане като представител на страната си.
За всичко това е на път да си плати скъпо, но съдбата отново се усмихва. След като решава да застане на страната на Сталин и да приключи сагата за Унгария, Гестапо успява да изведе него и семейството му, като всички имат подписана смъртна присъда. Надеждата на Хорти е, че ще може да се защити от комунистите, но това също не се случва. Унгария е прегазена от Червената армия, Будапеща е победена след два месеца в обсада и армиите се предават през април.
На смъртното си легло, Миклош Хорти заявява, че Унгария ще бъде свободна и този комунизъм няма да издържи много. През 1989 г. се оказва прав и демокрацията заема празната позиция, цели 32 години по-късно.