Защо лиминалните пространства са толкова зловещи?
Ако сте прекарали някакво по-значително време в лутане из интернет през последните няколко години, има голям шанс да сте попаднали на снимка на „лиминални пространства“ – изображения на места, които са леко сюрреалистични, меланхолични, по някакъв странен начин познати, но и често страховити или поне неудобни.
— Liminal Spaces (@SpaceLiminalBot) October 11, 2022
Какво е лиминално пространство?
Няма строга дефиниция за това какво е и какво не е лиминално пространство, но е лесно да се разпознае, когато се види. Често срещани теми в снимките са дългите коридори, зловещо осветени стаи, но и отворени пространства. Каквото и да е изображението, всеки случай то не включва хора или живи същества, въпреки че може да има фини признаци на тяхното присъствие.
Във форума Liminal Space в сайта Reddit – един от кошерите с любители на тази онлайн естетика – има цитат, който гласи: „Лиминалното пространство е времето между „това, което беше“ и „следващото“. Това е място на преход, чакане и неизвестност. Лиминалното пространство е мястото, където се извършва цялата трансформация, ако се научим да чакаме и я оставим да ни формира.“
Тази част от текста е тясно свързана с определението за „лиминалност“: термин, използван в антропологията, за да се опише неяснотата или дезориентацията, които усещаме в състояние на преход между един етап към следващия. Това е може би причината толкова много от пространства, които виждаме на снимките, да са места, през които минаваме в моментите на преход в нашето ежедневие: коридори, чакални и открити пътища.
Носталгията също изглежда играе роля в изображенията. Ако прегледате набързо галерия с лиминални пространства в интернет, ще забележите, че те често включват естетика от 1980-те и 90-те години – време, което сега се усеща слабо познато на милениалите и поколението Z, което израсна през десетилетията на новия век.
— Liminal Spaces (@SpaceLiminalBot) November 7, 2022
Защо лиминалните пространства будят страх?
Две често срещани усещания при наблюдението на подобни пейзажи са близост (или по-точно познатост) и страховитост. Въпреки че изображенията често са визуално естетически издържани и интересни за гледане, те все пак могат да бъдат тихо обезпокоителни.
През 2022 г. двама психолози от университета в Кардиф в Уелс разглеждат феномена на лиминалните пространства и откриват, че безпокойството, което чувстваме, е по същество т. нар. Ефект на Зловеща долина.
Въпросният ефект е причината, поради която често намираме кукли, марионетки, клоуни и суперреалистични роботи за малко плашещи. Идеята е, че те представляват версия на нещо, което ни е много познато (в този случай нормален здрав човек), която обаче има някакви леки нехарактерни качества и черти – което прави нещото да изглежда странно и води до чувство на отвращение или уплах. Докато сме привлечени от познатите черти, като усмивката и като цяло човешката форма, ние сме отблъснати от непознатите, като мъртвите очи на куклата. От този когнитивен дисонанс се поражда обезпокоителното чувство.
Хипотезата за Зловеща долина обикновено се свързва с хора или човекоподобни същества, но изследователите от университета в Кардиф проучват дали ефектът може да бъде открит и другаде – например в застроени пространства.
За целта те показват на десетки от своите студенти над 100 различни изображения на физически пространства – някои реални, а някои изкуствени – които преди това са определени като „лиминални“. Те също така отбелязват редица особености на изображенията: някои са с леко променени характеристики, някои нямат определени характеристики, какво е осветлението, повторение на характеристики, от какъв тип са (напр. коридор), необичайни размери. След като разглеждат изображенията, участниците са попитани какви усещания имат към тях.
Накратко, чувството за странност е резултат от отклонения от познати ни модели. С други думи, физическите пространства са дълбоко познати – хотелски коридор, празно летище, мръсно мазе – но изображенията показват нещо, което също е непознато – осветлението е „изключено“, липсват хора на иначе популярно обществено място, пропорциите изглеждат нереални.
„Страхът е обща реакция към отклонения от познатите модели“, заключават авторите на изследването.
В резултат на това тези противоречиви чувства седят неспокойно вътре в нас и предизвикват онова добре познато усещане за неудобство.
