Пропуснатите въпроси на Тъкър Карлсън към Владимир Путин
В продължение на няколко дни, аудиторията на Х – бившата социална платформа Twitter – най-вероятно очакваше в екстаз интервюто на Тъкър Карлсън и Владимир Путин. Тъй като западната медия, в което число най-вероятно попадаме и ние като българи, сигурно няма да бъде представено в родния ефир – обичайното оправдание – решихме да го гледаме свободно в тази платформа.
Подозираме, че интернет не е непозната територия за никого и най-вероятно ще бъде гледано от целия свят. Все пак е ясно, че не всеки ден може да видите човека, който успя да промени икономиката в Европа, да създаде един невероятен общ фронт срещу Руската федерация и по този начин да спечели не само по-малко почитатели, но и да активира последната точка за освобождение от руско влияние, било то идеологическо, политическо или физическо.
Ако сте запознати с речите и историята на Владимир Путин, както и неговото невероятно присъствие на сцена, то най-вероятно може да стигнете до заключението, че този човек изглежда доста по-слаб и някогашната сила и арогантност на политическата сцена е изветряла. Отчасти можем да заключим, че за последните няколко години, руският лидер не може да заплашва толкова жестоко и няма как да демонстрира поведението на руски гопник в денонощен магазин за алкохол.
Простете нашите лични нападки, но ако сте очаквали това интервю да промени завинаги света и да направи фурор, както и да обърне хода на геополитическата обстановка, то най-вероятно ще останете излъгани. Повтарянето на една и съща мантра, както и безкрайното повтаряне, че Руската федерация е жертва на колективния запад, реално започна да се изтърква.
Тук, обаче, има и някои основни точки, за които можем да поговорим и да маркираме, особено след като Владимир Путин реши да ни разкаже историята за Украйна, отношенията с НАТО и огромната заплаха, която е идвала към него и неговия народ. Разбирате ли, през очите на руския първи, най-голямата жертва тук са именно руснаците, а не някой друг и той, както най-често ни разказва в своите приказки за лека нощ, е освободителят и дори пацифистът на света, останал без избор.
В следващите редове ще откривате цитати, както и данни, посочени от руски опозиционни медии, работещи най-често в изгнание – трябва да приемем, че неудобните въпроси най-често не могат да се задават в Русия, особено ако не са в медийната компания, управлявана от Алина Кабаева и нейната медийна група NGM, то шансовете да говорим за свобода на словото, реално започват да се изпаряват, при това по-бързо от гореща вода в Челябинск, където и в момента е трудно топлоподаването, след като се оказа, че ремонтите са забавяни с години. Без повече интродукция и без повече увъртане, нека маркираме някои от основните лъжи, на които ще трябва да обърнем внимание.
Нека започнем с един от много любимите цитати, който не може да бъде игнориран, особено след като върху него стои историята на Полша през Втората Световна война:
„В Полша украинците бяха преследвани и третирани доста жестоко. Всичко това остана в паметта на хората. Когато избухна Втората световна война, част от този краен националистически елит си сътрудничи с Хитлер, вярвайки, че той ще им донесе свобода. Германските войски, дори войските на СС, принудиха съучастниците на Хитлер да извършат най-мръсната работа по унищожаването на полското и еврейското население. Оттук и това брутално клане на полското и еврейското население, както и на руското население. Това беше ръководено от известни хора, Бандера, Шухевич. Именно тези хора бяха направени национални герои. Това е проблем.“
Тази любима история често пропуска един друг факт, тъй като Степан Бандера винаги е бил трън в очите на съветските историци, а ние живеем във време, в което спокойно можем да проверим кой точно е и впрочем можем да се осланяме на родни историци, далеч по-опитни и фактуални, спокойно може да се запознаете с тази личност – тук. Тъй като се говори за избиването на руско население на територията на Полша, което изненадва дори нас, нека не забравяме и някои други интересни факти:
„Редицата въстания срещу бруталната руска намеса били потъпкани със сила. Костюшко и другарите му, оковани във вериги, били заточени в Сибир. В желанието си, обаче, да унищожават и оная номинална свобода, от която поляците са се ползвали до 1830 год. в по-големи сили, взели Варшава, прекарали я през огън и меч и я присъединили окончателно. Славянска Русия не се срамува да бъде палач на славянска Полша. Тя не само я разкъсва на части, които дава на неславянските немци и австрийци, а в своето нашествие прилично на варварски ураган, в 30-те години пожелава да превърне Полша в пустиня.“
Да продължим с нещо друго, докато се говори, че войниците на Хитлер са били изцяло отговорни за избиването на полска интелигенция, при това в някаква фантастична вселена очевидно са го правили за украинците, нека не забравяме и един друг специален момент – Катинското клане. Именно там диваците на Сталин извършват едно от първите престъпления на СССР по време на Втората Световна война.
Щастието на СССР е, че се намира на страната на победители и между другото, след като се говори за пакта Молотов-Рибентроп, нека обърнем внимание и на още един специален момент, подсказващ тежката и дълга експанзия на СССР до центъра на Европа. Най-вероятно ще откриете същите прилики в речите и същите коментари, но историята, поне онази, която е записана, подсказва един много интересен елемент.
Преди да бъде убит или самоубит на процеса в Нюрнберг, Херман Гьоринг дава интервю на американски журналист и разказва каква е причината за война с тогавашния СССР. И тъй като подозираме, че веднага ще има коментари за мнението на един нацист, използваме онази карта, за която Руската федерация толкова много жалее, а именно – да чуем другата гледна точка:
Руското движение на северозапад можеше да се смята за много лесен ход за удар по фланга на Германия. Позициите им в Румъния нямаше да приключат задължително с движение на запад, това беше лесно поле за движение и на запад. По този начин щяха да направят удар по всички флангове. Най-вероятно щяха да спрат доставките на никел от Финландия, както и на жито и петрол от Румъния. След това можехме да очакваме икономическо напрежение срещу нас и през 1942 г. решихме да направим пълно военно настъпление.“
Обърнете внимание, че така или иначе, веднага след Втората Световна война, подялбата на Източна Европа се случва точно по този план, като изключим Финландия, която продължава да се дистанцира от СССР. Може да прочетете цялото интервю, което ще бъде букмаркнато в параграфа.
Исторически погледнато, в интервюто на Тъкър Карлсън и Владимир Путин, чуваме втората най-удобна лъжа. Един много впечатляващ пример, който често ни изненадва, когато се заговори за нацизъм и съжаляваме, че дори трябва да използваме тази дума, при това през 2024 г., е представен в следните редове:
„Тази история е известна, но в западните страни се премълчава. Канадският парламент представи човек, който според председателя на парламента се е бил срещу руснаците по време на Втората световна война. Кой се бие срещу руснаците във Великата отечествена война? Хитлер и неговите съучастници.“
Защо Владимир Путин, един от големите денацификатори на Европа, просто не посочи името на въпросния човек, особено след като е лесно да се идентифицира, всеки знае, че това интервю ще бъде на върха на копието във всяка една медия, особено западните, следователно питаме, кой е този човек, който е успял да избяга в Канада и да продължава тази практика. Едва ли има някакъв шанс за Руската федерация да влоши още повече отношенията си с Канада, особено след като на този етап вече няма почти никаква външна дипломация със западни страни? Това беше трибуната, на която руският първи можеше спокойно да излезе и да посочи какво се случва, да обвинява и да заеме позицията си на лидер, която би трябвало да изпълнява като точно такъв. Още повече пред американски журналист, поканен лично от него, за да представи себе си пред запада.
Междувременно искаме да обърнем внимание и на още един факт, тъй като Руската федерация в момента се гордее със своите хиперзвукови ракети и възможностите да се защитава, трудно ли ще е да посочи кой точно изгражда това въоръжение. Подозираме, че няма как да получите тази информация или да откриете данните, но ние ще ви помогнем с търсенето. В този материал ще откриете, че именно нацистки учени са изпратени в СССР, за да започнат ракетната програма на Кремъл и да въоръжат армията.
Това означава ли, че цялото ракетно въоръжение на Руската федерация е нацистко, след като същите тези учени са били върха на копието за създаването на модерно и невиждано оръжие? Този въпрос ни замисля по много причини, но реториката ни кара да останем в онази фаза, в която просто можем да кажем „Не било компютри, а компоти…“. Наистина бихме искали да знаем кой е бил човекът, с когото Зеленски се е срещнал и който все още е бил идеолог на Хитлер.
Нима това не беше златната възможност на Путин да покаже и представи онези хора, които все още подклаждат огъня или това беше неговата военна смиреност? Оставяме търсенето на отговор в тази посока, тъй като ще е наистина трудно да отговорим, след като Кремъл мълчи, при това не за първи път. Преминаваме със следващия интересен момент, който показва онази невероятна слабост, която видяхме в хода на самата война в Украйна.
„След като изтеглихме нашите войски от Киев, както казах, другата страна изостави всички тези споразумения и се подчини на инструкциите на западните държави, европейските страни и Съединените щати да се бори с Русия до горчивия край.“
Истината е, че Руската федерация изгуби своите позиции около Киев и накрая трябваше да отстъпи, а причините за отстъпление са описани в друг наш материал, показващ ясно и основните стратегически грешки. Разговорите в Истанбул бяха проведени по-скоро за осигуряването на хуманитарен коридор в Мариопол и прекратяване на огъня до изтегляне на цивилното население.
Призоваваме всеки читател да гледа филма „Мариопол“, а подозираме, че ще има много противници на така наречените „западни ценности“, които ще го обявят като пропагандна, но въпреки това може да чуете показанията на хората от умиращия град. Това е хуманитарният коридор. И до някаква степен разбираме това твърдение, никой не иска да признае, че е в губеща позиция, особено когато е бил в покрайнините на Киев. Надяваме се, че показанията, както и X дневникът – преди Twitter – на въпросния десантчик може да покаже и особената боева подготовка на Руската федерация за водене на война и ясно ще посочи така нареченото „отстъпление“.
Фактите не се интересуват от чувства, просто посочваме това, което и двете страни са разказали, а тъй като до този момент откриваме достатъчно интересни и доста комплексни изказвания от руския президент, започваме да изпитваме дълбоко разминаване около една или друга позиция в същото интервю.
Една удобна позиция, продължаваща да се поддържа от Руската федерация е, че в Украйна е извършен преврат:
„Виктор Янукович дойде на власт. И първия път, когато спечели, след президента Кучма организираха трети тур, който не беше предвиден от Конституцията на Украйна. Това е държавен преврат. Представете си, ако някой в Съединените щати не хареса резултата…“
Преди всичко трябва да посочим в исторически план, че Виктор Янукович подправя изборите на своята първа кандидатура за министър-председател, това са единствените избори, които са били анулирани от Украйна, президентските избори през 2010 г. не са били анулирани. Победата на Янукович се случва на втори тур през 2004 г., който обаче е обявен за невалиден от Върховния съд на Украйна, който реално има правото по конституция да се изкаже и да изисква провеждането на повторен тур.
Причината е очевидна, по това време има достатъчно международни организации, украинци и чужди организации, които не вярват на изборите. При провеждането на повторен балотаж, Янукович губи изборите. Обърнете внимание, че след това заема позицията на опозиционна партия, а като допълнение трябва да обърнем внимание и на факта, че около 58% от украинците са били за влизането в ЕС. Янукович става президент през 2010 г. в Украйна със заявката, че ще работи изцяло за влизане в ЕС, това впрочем е неговата ракета-носител, която печели доверието на избирателите. Точно тук идва и следващата абсурдна лъжа, която някак си е трудно да приемем, затова я цитираме, а след това показваме:
„Казахме: добре, разбрахме се, нека да го направим по този начин. По искане на американците Янукович не използва нито въоръжени сили, нито полиция. Въпреки това въоръжената опозиция извърши преврат в Киев.“
А сега нека обърнем внимание на следните кадри:
Това, което виждате в първите два клипа, са въоръжените сили „Беркут“ използвани и командвани от Виктор Янукович, по време на така наречения Евромайдан може да забележите, че същите променят въоръжението си от гумени куршуми на бойни. Особено изненадани сме от факта, че според Владимир Путин, Виктор Янукович никога не е използвал оръжие и никога не е упражнявал насилие, това е било направено от въоръжената опозиция, която между другото заплашва на последния ден, че ще се въоръжи, след като така или иначе се говори по-скоро за гражданска война, отколкото за протести.
Трудно е да си представим още нещо, как точно би изглеждала въоръжената сила, която Янукович би използвал, ако това не е била въоръжената. Кадрите говорят достатъчно, но отново, всеки е свободен да вярва в това, което иска и това, което желае. Странен факт е, че след оставката на Янукович, Руската федерация е първата държава, която дава дипломатически имунитет на въпросния политик. Защо, този въпрос не беше зададен, но Тъкър Карлсън не обича да пита, той обича да слуша.
Истината е, че в цялото интервю виждаме нещо друго, много по-различно и странно, обяснението и оправданието за воденето на война, която просто няма смисъл. Нека зададем един въпрос на всеки читател: какво щеше да се случи, ако НАТО или друга държава беше тръгнала срещу Руската федерация? Смятате ли, че светът щеше да гледа и да потърква доволно ръце, очаквайки краха? Съмняваме се, войната е най-грозното лице на човешката еволюция и винаги ще бъде такова.
Параноята не е приятел на войната и точно по тази причина не виждаме смисъл да се води. Разберете правилно, не се опитваме да покажем Владимир Путин като злото на света, той има своята позиция и правото да я изказва, най-вероятно би било много по-добре, ако говореше с факти и го правеше много по-смело, отколкото само пред един журналист и то само от кабинета си. Параноята не е приятел на никого и ако тръгнем да следваме всички нишки и действия, впрочем оставате свободни да прочетете посочените материали и да си отговорите на всички разминавания с историята.
Макар и от позицията на вражеска държава, можем да открием, че България има почитатели на Руската федерация, продължаваме да сме свободни и да избираме на кого да симпатизираме, проблемът се корени другаде. Представянето на Руската федерация като жертва, при това от лидер, който десетилетия наред демонстрира сила, сериозно поставят под въпрос желанието за мир, а то наистина изглежда все по-крехко.
За да сме коректни и да представим другата гледна точка, оставяме цялото интервю на Тъкър Карлсън, то трябва да бъде тук, за да може всеки да си направи изводите и всеки да потърси своите отговори. Темата ще бъде достатъчно дълга, но ако търсите истината, винаги може да я откриете, тя не е толкова далече, но изисква усилия. Руската федерация все по-често говори за мир, но за съжаление е все по-трудно да се вярва в него, особено след като през последните години точно тя е в основата на редица глобални процеси, завършващи негативно, при това за обикновения човек, не за този в Кремъл, не за този във Вашингтон, не за този в Брюксел.
Завършваме този материал с един особено важен съвет – страхувайте се от данайците, дори когато идват с дарове.
