Още от древни времена човечеството се бори с епидемии и различни катаклизми. Пандемии поразяват цели райони.
Природни бедствия заличават цели цивилизации. Пример за опустошителна епидемия е Юстиниановата чума, вървулава във Византия в продължение на повече от два века. Болестта отнема живота на милиони.
Чумата е заразна епидемична болест. Тя се причинявана от бактерията Yersinia pestis. Болестта се разпространява по три основни начина. Първият е дихателен. При него умните бактерии попадат в белите дробове, след като бъдат вдишани. Вторият начин е хранителен.
При него бактериите попадат в организма, чрез заразена вода или храна. При третият начин, наречен пряк, бактериите попадат в организма чрез ухапване от заразено насекомо.
Епидемията, която е една от най-смъртоносните в историята, започва по време на император Юстиниан I (527-565 г.). Това е първата документирана епидемия, въпреки, че бубонната чума е била позната на човечеството от векове.
Историкът Прокопий от VI век пише за Византийската империя по време на управлението на Юстиниан и разказва за опустошенията, причинени от чумата върху Константинопол, най-важният политически и културен център на западния свят и център на християнската цивилизация по това време.
Чумата пристига в Константинопол през 541 година, почти година след като болестта се появява за първи път във външните провинции на империята.
Тя продължава да се разпространява из Средиземноморието още 225 години, като окончателно изчезва през 750 г.
Въпреки че има доказателства, че чумата съществува от древни времена, Юстиниановата чума е първото документирано огнище на бубонна чума.
Произхождаща от Китай и Индия, чумата е пренесена до района на Големите езера в Африка чрез сухопътни и морски търговски пътища. Юстиниановата чума тръгва от Египет.
Византийският историк Прокопий Кесарийски определя началото на чумата в Пелузиум на северния и източния бряг на река Нил. Чумата се пренасяла от черните плъхове и по-конкретно бълхите в тях, пътуващи с корабите и каруците със зърно.
Съхранявано в огромни складове, зърното осигурявало идеална среда за размножаване на бълхи и плъхове, които са били от решаващо значение за предаването на чумата до всички краища на империята.
Войната и търговията улесняват разпространението на болестта в цялата Византийска империя. Император Юстиниан I прекарва ранните години от царуването си във войни с остготите, вандалите, франките, аварите и различни славянски племена.
Според историците корабите и каруците с доставки действат като средство за пренос на плъховете и бълхите, пренасящи чумата.
Константинопол, столицата на Източната Римска империя, е и център на търговията в империята. Разположението на столицата по Черно и Егейско море я е направило идеален кръстопът за търговски пътища от Китай, Близкия изток и Северна Африка.
Накъдето се разпростира търговията, натам и се разпространяват и плъховете, пренасящи чумата.
Следвайки установените търговски пътища на империята, чумата премества от Етиопия до Египет и след това в целия Средиземноморски регион. Болестта не успява да проникне нито в Северна Европа, нито в селските райони, което предполага, че черният плъх е основният носител на заразата.
Епидемията продължава около четири месеца в Константинопол, но се разпространява през следващите около 200 години, като последното огнище е регистрирано през 750 г.
Повече мащабни огнища на чума не са регистрирани до Черната смърт през XIV век.
Чумата е толкова широко разпространена, че никой не е в безопасност. Дори император Юстиниан I се заразява. Византийският владетел заповядва на войските да помогнат за погребването на мъртвите.
След като гробищата и гробниците са запълнени, са изкопани гробни ями и окопи. Телата са изхвърляни и в морето. Не само хората обаче стават жертви на болестта. Чумата поразява и животни като кучета и котки.
След като се разболеят от чума, хората могат да действат по два начина - лечение от медицински персонал или чрез домашни средства.
Ако домашните лекове не дават резултат, хората търсят помощ от лекарите или се карантинират.
Чумната епидемия отслабва Византийската империя в политически и икономически аспект.
С разпространението на болестта в Средиземноморието, способността на империята да се съпротивлява срещу враговете си намалява. До 568 г. ломбардците успешно нахлуват в Северна Италия и побеждават малкия византийски гарнизон, което води до разпадането на Италианския полуостров, който остава разделен и разцепен до обединението си през XIX век.
В провинциите си в Северна Африка и Близкия изток империята не успява да спре нахлуването на арабите. Намаленият размер и неспособността на византийската армия да се съпротивлява на външни сили се дължат до голяма степен на неспособността ѝ да набира и обучава нови доброволци поради разпространението на болести и смърт.
Намаляването на населението не само се отразява на военните сили и отбраната на империята, но и на икономическите и административните структури на империята, които започват да се разпадат или изчезват.
Търговията в цялата империя е нарушена. По-специално, селскостопанският сектор е опустошен. По-малкото хора означават по-малко фермери, които произвеждат по-малко зърно. Това от своя страна води до рязко покачване на цените и спад на данъчните приходи.
Почти очевидният колапс на икономическата система не разубеждава император Юстиниан I да изиска същото ниво на данъци от омаловаженото си население. В решимостта си да пресъздаде предишната мощ на Римската империя, той продължава да води войни срещу готите в Италия и вандалите в Картаген, за да не се разпадне империята му.
Императорът също така остава ангажиран с поредица от обществени работи и проекти за изграждане на църкви в столицата, включително изграждането на катедралата "Света София".
Юстиниановата чума се появява на осемнадесет вълни, първата от които е 541-544 г. В края на 544 година епидемията достига своя връх. Средно на ден умират около 5000 души, а понякога броят на загиналите достига до 10 000 на ден.
Жертвите на чумата в Ориента и Северна Африка достигат близо 100 милиона души. Загива около 40 процента от населението на Константинопол. В Европа умират близо 25 милиона души.
Броят на жертвите е изчислен на база на писмени източници. Редица историци поставят под съмнение достоверността на данните. И до днес остава спорно колко души точно губят живота си по време на епидемията. Смята се че, около 1/3 от населението на Европа загива, подобно на Черната смърт няколко века по-късно.
Някои историци смятат Юстиниановата чума за разделителната линия между късната античност и началото на Средновековието.
