На 6 януари 1579 г. южните провинции на Артоа, Ено, Намюр, Люксембург и Лимбург, част от т.нар. Испански Нидерланди, създават происпанската Араската уния, с който осъждат въстанието срещу испанския крал.
Това събитие е част от т.нар. Осемдесетгодишна война, която представлява дълъг и сложен исторически период, през който между Испания и Нидерландия се водят множество военни сблъсъци, политически конфликти и религиозни противопоставяния.
Осемдесетгодишната война започва през 1568 г. и завършва през 1648. Конфликтът е известен още като Нидерландското въстание, представлява военен конфликт между седемнадесетте провинции на Нидерландия и Испания, която по това време ги управлява.
Войната започва по време на управлението на испанския крал Филип II (1556-1598). Мирът е сключен през 1648 г. с утвърждаването на Република на седемте обединени Ниски земи.
Основните причини за войната са политическите и религиозните мерки на Филип II в Испанските Нидерланди, особено високите данъци, наложени върху населението, и преследването на протестантите.
Конфликтът отнема живота на хиляди хора преди през 1609 г. да бъде обявено примирие, известно като Дванадесетгодишното примирие. Военните действия се подновяват през 1621 г. при управлението на Филип IV, който следва политиката на граф-херцог Оливарес и се противопоставя на значителните успехи, постигнати от нидерландците по време на примирието.
Междувременно започва Тридесетгодишната война (1618-1648), която постепенно въвлича почти цяла Европа. Мюнстерският договор, сключен през януари 1648 г., признава независимостта на Нидерландия, но тя става окончателна едва подписването на Вестфалския мирен договор през октомври същата година, който слага край и на двете войни.
Макар политическите и социалните проблеми да допринасят за конфликтите, те са силно обусловени от религиозната нетърпимост, която не е напълно преодоляна с подписването на мирните договори.
Разделенията, породени от Протестантската реформация (1517-1648) и Католическата контрареформация (1545-ок. 1700), продължават да влияят върху европейската политика и да пораждат нови конфликти и през 18-и век.
Но кои са предпоставките за началото на Осемдесетгодишната война?
Бракът между императорът на Свещенната Римска империя Максимилиан Хабсбург и Мария Бургундска, последната херцогиня от династията на Бурндска, свързва Нидерландия като територии, обхващащи днешните Белгия, Нидерландия и Люксембург с владенията на династията на Хабсбурги.
Коронясан за император на Свещената Римска империя през 1493 г., Максимилиан разширява хабсбургските владения чрез бракове, договори и завоевания. Неговият внук и наследник Карл V управлява огромна империя, включваща Австрия, Унгария, Свещената Римска империя, Нидерландия, Испания, големи части от Италия и Новия свят.
Още от края на Средновековието икономическото положение на Ниските земи (Нидерландия) е изключително благоприятно. Текстилното производство се развива бързо, а през 15-и век Антверпен се утвърждава като главно пристанище на региона.
В културно отношение Нидерландия дава на Европа някои от най-великите си художници, а книгопечатането процъфтява. Към средата на 16-и век обаче възникват множество кризи, съпроводени от лоши реколти и търговско ембарго от страна на протестантска Англия - основният доставчик на сурова вълна.
Под влияние на хуманисти и реформатори като Еразъм Ротердамски, Мартин Лутер и Жан Калвин хуманизмът и протестантството стават широко разпространени. За Хабсбургите критиката обаче към Католическата църква означава и отхвърляне на установения политически ред, поради което тези идеи се възприемат като ерес, която трябва да бъде унищожена.
Синът и наследникът на Карл V, Филип II, се опитва да наложи абсолютна власт над седемнадесетте исторически самоуправляващи се провинции на Нидерландия. Управлявайки от отдалечена Испания между 1556 и 1598 г., той изпраща испански войски в Ниските земи и пренебрегва независимото мислене на местните граждани, благородници и тяхното отдавна съществуващо събрание - Генералните щати.
Несъгласните са преследвани като врагове на държавата. Недоволството нараства по време на осемгодишното управление на сестра му Маргарита Пармска, която се опитва да смекчи фанатичната му нетърпимост. Част от благородниците се обръщат към нея с надежда за разбиране, но нейният съветник Антоан дьо Гранвел ги нарича презрително "бедняци" и отказва да разгледа петициите им.
По настояване на нидерландския държавник Вилхелм Мълчаливия, познат още като Вилхелм Орански, Гранвел е отзован през 1564 г., но разногласията сред управляващия елит вече са дълбоки. През 1566 г. нидерландските аристократи сключват съюз в Бреда и гордо се наричат "гьози" (бедници), открито предизвиквайки властта.
Същевременно високите цени на зърното предизвикват бунтове във Фландрия, Холандия и Зеландия. Радикални протестанти, известни като иконоборци, разрушават украси и изображения в стотици църкви, а защитниците на Католическата църква отговарят със същата нетърпимост.
Между 1556 и 1557 г. Филип II увеличава данъците в Нидерландия, за да финансира външните си войни, тъй като държавата е на ръба на банкрута. През 1559 г. Гранвел, който продължава да ръководи Инквизицията, реорганизира епархиите в Ниските земи, съсредоточавайки власт и богатство в ръцете на Испания и отслабвайки местната аристокрация.
Вилхелм Орански, в качеството си на щатхаудер, успява да наложи отзоваването на Гранвел през 1564 г. Заедно с Монморанси и Егмонт той оказва натиск върху Маргарита Пармска да прекрати преследването на протестантите, които още през 1562 г. изпращат Белгийското вероизповедание на Филип II с надежда за промяна.
Маргарита се съгласява с опитите за помирение, но през 1566 г. калвинистите в Нидерландия започват т.нар. "Иконоборческа буря", при която унищожават католически икони, манастири и църкви. Тя моли Вилхелм Орански да овладее положението, но преди това да се случи, по заповед на Филип II пристига херцогът на Алба.
От началото на въоръжения конфликт войските на Филип II са ръководени от Фернандо Алварес де Толедо, трети херцог на Алба, който по-рано се сражава за католическата кауза под командването на император Карл V по време на Шмалкалденската война (1546-1547).
Фернандо Алварес де Толедо е един от най-опитните военачалници на 16-и век. Той е професионален генерал и държавник на Хабсбургите, служил вярно на испанските крале Карл V и Филип II и участвал в ключови религиозни и династични войни в Европа.
Като човек той е известен със своята желязна дисциплина, крайна строгост и непоколебима преданост към католицизма и кралската власт, като напълно отхвърля компромиса и милосърдието в управлението.
В очите на испанската корона Алба е образец на ред и лоялност, но за населението на Нидерландия той се превръща в символ на терор и репресии заради масовите екзекуции, безпощадното потушаване на съпротивата и дейността на т.нар. "кървав съвет".
Когато херцогът кралят на Испания изпраща херцога и неговата мощна войска в Нидерландия, последният е решен да се бори с протестантите на всяка цена.
За новото християнско движение едно от нещата срещу, които те се борят е изобразяването на Иисус и светците. Според тях иконите и стенописите на Иисус, Дева Мария и светците са идолопоклонничество и това е в разрез с чистата вяра.
Така възниква иконоборството - радикално проявление на протестантската Реформация, най-вече сред калвинистите. През 1566 г. това напрежение прераства в т.нар. иконоборска ярост, по време на която тълпи разрушават католически изображения, олтари, манастири и църкви в Нидерландия.
В отговор на тези събития Испания изпраща херцога на Алба, който създава извънреден съд, наречен Трибунал по безредиците (Tribunal de los tumultos), известен като "кървавия съвет", който действа извън обичайните правни норми.
Чрез него над хиляда души са осъдени на смърт, а поне на 11 000 семейства е отнето имуществото, което превръща репресиите в един от основните фактори за задълбочаване на Нидерландското въстание.
Междувременно херцогът на Алба поема управлението на Нидерландия през 1567 г., след като тази негова сурова политика на религиозни репресии принуждава действащия управител Маргарита Пармска да подаде оставка.
Срещу тази политика се противопоставя Вилхелм Орански, който бяга от преследванията през 1568 г. и организира съпротивата, която в продължения на десетилетия ще се бори за своето право на вероизповедание и свобода.
На 23 май 1568 г. се състои битката при Хайлигерлее нидерландските сили, водени от братята на Вилхелм - Лудвиг и Адолф Насау - постигат победа, с което започва Осемдесетгодишната война.
По това време Религиозни войни във Франция вече продължават шест години и изпращат протестантски бежанци в Нидерландия, които обаче сега се сблъскват с жестоката политика на Алба и са принудени да търсят убежище другаде.
Алба изпраща войските си на юг, оставяйки северните области слабо защитени, и побеждава Вилхелм Орански в няколко сражения. През 1572 г. обаче английската кралица Елизабет I изгонва морските гьози от пристанищата си и те завземат Брил и Влисинген, превръщайки ги в протестантски опорни точки и насърчавайки други северни градове да подкрепят Вилхелм.
Морските гьози се утвърждават като ефективна военна сила, побеждавайки испанския флот през 1573-1574 г. Поради недостиг на средства и неуспехи Алба е отзован и заменен от друг генерал по-умерения и разумен Луис де Сунига и Рекесенс, който премахва "Кървавия съвет" и започва преговори за мир.
Те обаче се провалят, тъй като Филип II отказва религиозни отстъпки, а протестантите отхвърлят възстановяването на католицизма.
След смъртта на Рекесенс през 1576 г. управлението поема испанския военначалник дон Хуан Австрийски. След проявата на "испанската ярост" (серия от крайно жестоки грабежи и насилия, извършени от испански наемни войски в Нидерландия по време на войната бел. ред.) и последвалият съюз, станал известен като "Гентско умиротворение" (Pacification de Gand) испанските войски са временно изтеглени, но липсата на религиозно съгласие води до подновяване на войната. Хуан нанася тежки поражения на протестантите, но умира през 1578 г.
Негов наследник става сина на Маргарита Пармска Алесандро Фарнезе, херцог на Парма, който постига значителни успехи главно в южните провинции. През 1579 г. е подписан Утрехтска уния, която обединява северните провинции, а в отговор южните създават Араската уния и се присъединяват към Испания.
През 1581 г. Генералните щати на Нидерландия обявяват, че Филип II е нарушил правата на поданиците си и престава да бъде техен законен владетел. Провинциите официално обявяват независимост, с което окончателно се разпада идеята за обединена Нидерландия. Филип обявява Вилхелм Мълчаливият за предател и обявява награда за главата му.
Така през 1584 г. Вилхелм Орански е убит в град Делфт от френския католик Балтазар Жерар, фанатичен поддръжник на испанския крал Филип II. Покушението е извършено на 10 юли, когато Жерар прострелва Вилхелм с пистолет от близко разстояние във входното антре на манастира "Принсенхоф", където той пребивава. Французинът е хванат, измъчван и жестоко убит впоследствие.
Година по-късно Фарнезе превзема Антверпен и Гент, а нидерландците затварят река Шелда, спирайки развитието на Антверпен за два века. Масовата миграция към северните провинции води до упадък на юга.
През 1596 г. Филип II отстъпва Нидерландия на своя племенник ерцхерцог Албрехт VII Австрийски, а испанското влияние остава силно. Междувременно втори син на убития Вилем Орански Мориц Насау укрепва властта си на север и побеждава испанците при Нюпорт през 1600 г.
Последната северна база в южните провинции - Остенде - пада през 1604 г., но нидерландският флот побеждава Испания в битката при Гибралтар през 1607 г.
Войната е прекъсната от примирие между 1608 и 1621 г., през което време търговията процъфтява, а Амстердам се утвърждава като водещ търговски център. Нидерландия започва да създава колонии в Америка и Азия. Вътрешни конфликти между провинции и религиозни течения обаче отново се засилват.
Краят на Осемдесетгодишната война съвпада с последния етап на Тридесетгодишната война. Испания официално признава Нидерландската република с Мюнстерски мирен договор през 1648 г., част от Вестфалския мирен договор, който утвърждава разделението на Ниските земи.
С Утрехтския мирен договор от 1713 г. Южна Нидерландия преминава под властта на австрийските Хабсбурги до 1794 г. След кратки периоди на френско и нидерландско управление, южните Нидерланди се оформят като държавата Белгия през 1830 г.
Осемдесетгодишната война не е просто продължителен военен конфликт между Испания и Нидерландия, а дълбок сблъсък между власт, вяра и стремеж към политическа автономия. В рамките на осем десетилетия въстанието срещу испанското господство прераства в организирана борба, която води до трайното разделение на Ниските земи и до създаването на независимата Нидерландска република.
Войната показва как религиозната нетърпимост и централизираният абсолютизъм могат да предизвикат масова съпротива и да променят хода на европейската история. С Вестфалския мирен договор от 1648 г. конфликтът приключва формално, но неговите политически, религиозни и икономически последици продължават да оказват влияние върху развитието на Европа още дълго след края му.
