Последното интервю на Херман Гьоринг – часове преди самоубийството му в Нюрнбернг

Херман Гьоринг е един от известните нацисти, които успяват да видят края на войната. Непосредствено след нея е задържан и изпратен на военен трибунал в Нюрнберг, където разказва за своите действия. Той е командир на Луфтвафе, както и един от основоположниците за създаването на Гестапо. Не е трудно да забележим, че и до днес е смятан за един от основоположниците на Нацистка Германия. Неговият прякор винаги остава „дебелакът“ дори и за сънародниците му. Мнозина познават неговите престъпления, но според още толкова, това е само една от страните на медала. Като ветеран от Първата Световна война, Гьоринг е един от носителите на орден и не случайно е избран за лидер в правителството на Хитлер.

На 8-и май 1945 г. Херман се предава и очаква да бъде емисар на изгубилата страна. Вместо това всички негови ордени и маршалска палка са взети, а той самият се озовава в лагер за военнопленници. В своята килия на 25 юли 1945 г. единственият наследник на Адолф Хитлер дава своето интервю пред майор Кенет Хеклер. Двамата американци записват последните му думи и много дълго всичко казано изчезва. Това са последните думи на един нацист, преди да бъде открит мъртъв в килията си. Любопитен факт е, че Херман искал да бъде разстрелян като войник, но съдът има намерение да го беси. На финалът става ясно, че Херман ще вземе отрова и ще изпревари събитията, отивайки си от този свят по начин, който предпочита:

Хеклер: Какво прогнозираха немците за американския военен потенциал? Надяваше ли се Германия да завърши своята европейска кампания, преди САЩ да бъде достатъчно силна, за да се намеси?

Гьоринг: С наближаването на войната и факта, че същата не може да бъде избегната, аз казах на Хитлер, че смятам за дълг да предотвратя войната с Америка. Вярвах в икономиката и техническата подготовка на САЩ и знаех, че същият е необичайно голям, особено във ВВС. Въпреки че по това време не бяха разработени твърде много изобретения във самолетостроеното. Имаше такива, но те не бяха толкова силно значими. Винаги казвах на Хитлер, че е много лесно да се реконструират автомобилните заводи във военни, както направихме ние. Хитлер беше на мнение, че САЩ няма да се намеси във войната, защото има достатъчно горчив опит през Първата Световна война.

Хеклер: Какви бяха тези неприятни преживявания? Загубата на животи?

Гьоринг: САЩ помогнаха на всички и не получиха абсолютно нищо през последната война, така мислеше Хитлер. Нищо не се случи спрямо очакванията на САЩ. 14-те точки на Уилсън не бяха дори разглеждани. Хитлер също си мислише, че е трудно да се докара армия до Европа и междувременно да се продължи нейното снабдяване.

Хеклер: Какво лично вие мислехте за нашия военен потенциал?

Гьоринг: Докато аз, лично, бях на мнение, че САЩ може да построи ВВС по-бързо от армия, постоянно предупреждавах за възможностите ѝ, техническия напредик и икономическите ресурси.

Хеклер: Ако мислехте че САЩ ще стане толкова силна, как смятахте да я отнесете към вашите планове за спечелване на войната?

Гьоринг: Решаващият фактор беше през 1938 г. Тогава се смяташе, че са необходими няколко години на САЩ, за да се подготви. Плавателните съдове по онова време не бяха толкова много. Исках Хитлер да приключи войната в Европа изключително бързо и да не се занимава с Русия. Въпреки това, относно въпроса за създаването на силна американска армия, срещнах разногласия.

Хеклер: Какви разногласия? Какво друго мислеха хората?

Гьоринг: Не знам какво е било мнението на влиятелните хора. Не мога да кажа, че другите хора са имали различни съвети.

Хеклер: Какво беше мнението на Немското командване на въоръжените сили?

Гьоринг: Не знам какво беше тяхното мнение. Обикновено казвах на Хитлер, че най-важното е да не въвличаме САЩ във война и то отново на европейска територия. Още по време на полската кампания казах, че не трябва да допускаме включването на САЩ. През 1941 г. проблемите станаха истина и генералното мнение беше, че е по-добре да живеем с неприятните инциденти със САЩ и да се стремим да избегнем всички възможни конфликти.

Хеклер: Какво ви подсказа, че Рузвелт се готви за война?

Гьоринг: Имахме много информация. Всичко беше публикувано в бялата книга (немското разузнаване пише там). Не помня целия публикуван текст, а само някои абзаци, които направиха сериозно впечатление.

Хеклер: Очакваше ли Германия да сложи край на военната кампания в Европа успешно, преди да успеем да достигнем до нашия пълен военен потенциал?

Гьоринг: Хитлер вярваше, че ще успеем да приключим всичко до такава степен, че ще е трудно да ни нападнете или да се намесите.

Хеклер: Каква подозираше Германия за нашите възможности за производство на кораби през декември 1941 г. и какви бяха очакванията ви за влизане във военна кампания.

Гьоринг: Според нас се разрастваха до изключително висока степен. Рузвелт говореше за мостове от кораби. Вярвахме, че може да направи това. Имахме и различни мнения и доклади от агенти в САЩ, които споделяха потенциалната скорост на развитие. Вярвахме на голяма част от статистиката, но не на всяка една част от статистиката. Не бяхме глупави, САЩ разполагаше с всички суровини, освен гума. Там имате достатъчно технически експерти, а нашите инженери изчислиха скоростта на развитие доста точно. В началото не можехме да повярваме колко бързо произвеждате вашия търговски флот. Твърденията, че ви отнема между 8 и 10 дена за пускането на кораб вече граничеха с фантастиката. На нас ни трябваха около 10 дена, за да съберем всички части. Макар и да произвеждахме качествено, не можехме да произвеждаме с висока скорост. На нас ни трябваха около 9 месеца, за да произведем кораб.

Хеклер: Защо Германия обяви война на САЩ?

Гьоринг: Бях изненадан от този ход. Беше по-лесно да приемем резултата от няколко събития, отколкото да влизаме във война. Беше ясно, че ако Рузвелт бъде избран отново, то войната е неизбежна. Това убеждение стоеше много силно в Хитлер. След Пърл Харбър, макар и ние да не бяхме обвързани с Япония, Хитлер заяви, че ние би трябвало да се намираме във война. По тази причина направихме стъпка, за която винаги ще съжаляваме. Не беше необходимо да поемаме отговорност за нещо, което не сме направили. Ние отново бяхме причината за включването на САЩ във войната и през Първата Световна война. Хитлер смяташе, че американските сили ще бъдат закарани в Далечния изток и най-вероятно няма да бъдат заплаха за Германия. За него до края на войната това беше една особена горчилка.

Хеклер: Въпреки точните изчисления на нашия потенциал, какво ви накара да помислите, че може да спечелите войната срещу нас?

Гьоринг: Бяхме изчислили вашите ВВС изключително точно. Най-добрите двигатели се произвеждаха в САЩ. Ние работихме върху вашите двигатели и успяхме да направим всичко, което можем. От последната война, Германия изостана много във въздуха, докато САЩ вече предлагаше пътнически полети. В началото не бяхме сигурни, че ще може да извършвате бомбардировки през деня. Нашите изтребители не можеха да се справят с вас. Когато успяха да наваксат, имаше една пауза и след това започнаха да идват летящите крепости, а те вече бяха твърде много. Нашата оценка просто беше грешна.

Хеклер: Ако това е така, защо настоявахте да водите война срещу нас?

Гьоринг: Войната вече беше започнала. Беше въпрос само кога ще се стигне до нея в пълната ѝ форма. Нашето обявяване на война беше направено изцяло от гледна точка на пропагандата. През цялото време се опитвахме да избегнем такава война и такъв конфликт. Както виждате, той донесе много проблеми на всички нас. Накрая бяхме убедени, че не може да избегнем войната. Нямаше никога да обявим война, дори и да бяхте докарали тонове материали, цели планини на Англия, защото знаехме, че те няма как да произведат всичко.

Хеклер: Очакваше ли немското командване, че ще направим инвазия в Европа през 1942-1943 г.?

Гьоринг: Никой нямаше такава представа. Очаквахме в един момент, че Русия ще се отврати от вас и ще потърси примирие с нас. Руснаците се оплакваха жестоко, че не се е отворил втори фронт. Ние много добре знаехме с какви сили разполага Англия. Знаехме всичко за американския отряд в Англия и можехме да изчислим всичко до степен, която ни показваше, че инвазия не може да се води.

Хеклер: Бяхте ли информирани от разузнаването за потенциална инвазия в Северна Африка през 1942 г.?

Гьоринг: Не. Обмисляхме вероятността за инвазия по западното крайбрежие на Африка, но не мислехме, че ще успеете да влезете в Средиземноморието. След като беше докладвано, че голям конвой е забелязан близо до Гибралтар, вече знаехме, че някои операции са неизбежни. Всяка точка на Африка можеше да бъде нападната, както и Италия, Корсика и Малта.

Хеклер: Защо изпратихте толкова малко самолети срещу нас в Северна Африка?

Гьоринг: Изпратихме няколко ескадрили като подкрепление. Успешно бомбардирахме в Тунис и Алжир, успяхме да ударим водни цели. Самолетите бяха позиционирани в Италия и нямаха  достатъчно голям обсег. След като започнахте да се движите на изток, вече бяхте в нашия обсег, за да ви ударим. Heinkel 177 вече имаше достатъчно голям обсег, но не беше готов през 1941 г. и го чакахме до 1944 г. Щом излезе, той вече беше морално остарял.

Хеклер: Защо не взехте първи Дакар?

Гьоринг: През 1940 г. имахме планове да превземем цяла Северна Африка от Дакар до Александрия. След това щяхме да вземем островите на Атлантика и да ги превърнем в подводничарски бази. Така щяхме да спрем всички линии на британските кораби. По същото време и съпротивата в Северна Африка  щеше да бъде смазана. Тогава Гибралтар и Суецкия канал щяха да бъдат въпрос на време и никой нямаше да ни безпокои в Средиземно море. Хитлер не успя да направи сделки с Испания в Мароко от името на Франция. Испания нямаше никакви проблеми за провеждането на кампанията, испанците бяха готови за нея.

Хеклер: Кой направи този план? Кога и как имаше конференция за него?

Гьоринг: Хитлер, аз и Рибентроп се срещнахме с Франциско Франко и Сунер. Те повториха срещата още веднъж във Франция. За съжаление не успях да отида и аз. Мусолини започна да става ревнив и да се страхува, че Германия ще вземе Средиземноморието. По това време беше още 1941 г. и руската заплаха беше в мислите на Хитлер, като се изключваха всички останали рискове. Липсата на кораби щеше да предотврати нашата атака срещу Англия, но преди Русия да влезе във войната, ние имахме пълния потенциал да изпълним плана Гибралтар. Имахме повече от 20 девизии в Западна Африка, 10 в Северна Африка и около 20 в Суецкия канал. Разполагахме с още 100 дивизии във Франция. Цялата италианска армия, която не беше готова за водене на голяма война, можеше да бъде използвана за окупационни сили. Загубата на Гибралтар щеше да мотивира Агнлия да мисли за мир. Провалът да изпълни този план беше и нашата най-голяма грешка във войната.

Той беше оригинално мой. Хитлер имаше подобни идеи и всички бяха силно ентусиазирани. Нашата флота разполагаше с всички необходими сили. Бяхме готови да им предложим и по-добри бази. Вместо да имаме подводни бази в Бордо, можехме да разполагаме наши бази в Испания и по островите на Атлантика. Ако кампанията ни беше успешна, аз лично щях да искам да нападнем Азорите и да подсигурим още една подводна база. С това вече щяхме да осакатим доставките на Великобритания. Единствената ни важна мисия в този случай беше Гибралтар и той щеше да падне под силите на Луфтвафе. Десантчиците ни щяха да бъдат пуснати над Великобритания. Луфтвафе разполагаше с много летци, които вече бяха натрупали опита си в Испания. Ако не успеехме с Гибралтар, можехме да вземем Алхецирас, а след това да поставим нашите 800-милиметрови обсадни оръдия и да смажем Гибралтар. Имаше само едно не охранявано летище, което бързо щеше да бъде предадено, особено след като можехме да го унищожим.

Хеклер: Може ли да се проследи загубата и плановете за Гибралтар директно до страховете на Хитлер и очакването на война с Русия?

Гьоринг: В началот на 1941 г. опасността от Русия започна да се увеличава с изключителна скорост. Русия започна да съсредоточава много сили по границата си на фронта. Ако имахме гаранцията от Молотов през февруари 1941 и руската опасност не ни се струваше толкова реална, най-вероятно щяхме да продължим с този план още през пролетта на 1941 г.

Хеклер: Бяха ли страховете на Хитлер повече насочени към армията или повече към идеологията? Страхуваше ли се от разпростирането на комунизма или от руската военна мощност?

Гьоринг: Хитлер се страхуваше от военната атака. Молотов посочи своите искания през февруари 1941 г. – втора война с Финландия, с която да окупира цялата страна. След това искаше инвазия в Румъния и частична окупация в някои страни, а след това да засили позициите си в България. По този начин щеше да има по-лесен и бърз достъп до Дарданелите. Никой не искаше да види Русия там. Имаше изисквания за протока Скагерак и Категат. Това ни накара да паднем от столовете – беше невероятно. Това беше последната клечка, никой повече не чу за Молотов. Германия дори не дискутира. Нямахме никакви проблеми с Русия да има влияние във Финландия, но Хитлер имаше усещането, че нямаше да се спре само с тази окупация. Хитлер подозираше, че Русия се опитва да стигне до шведската желязна руда и части от Нарвик. Не искахме руснаците да бъдат нашите северни съседи, при това с войници в Скандинавия. Немският народ симпатизираше на доблестните финландци.

Руското движение на северозапад можеше д се смята за много лесен ход за удар по фланга на Германия. Позициите им в Румъния нямаше да приключат задължително с движение на запад, това беше лесно поле за движение и на запад. По този начин щяха да направят удар по всички флангове. Най-вероятно щяха да спрат доставките на никел от Финландия, както и на жито и петрол от Румъния. След това можехме да очакваме икономическо напрежение срещу нас и през 1942 г. решихме да направим пълно военно настъпление. Това беше главната причина да не ходим на всяко едно споразумение, което ни предлагаха. Аз лично имах намерение да преговарям повече, защото ако Русия направеше това, връзката ѝ със САЩ и Великобритания нямаше да бъде толкова силна. Хитлер не можеше да приеме факта, че през последните 10 години, тази страна не спираше да се въоръжава и в бъдеще ще бъде враг на Германия.

Вътрешното му недоверие никога не се изрази, но го усещахме. Аз лично исках да направят своята акция на Дарданелите, като по този начин щяха да разкъсат всички връзки с англичаните. В дългосрочен план можеше да се очаква именно Русия да се бори срещу Англия и не срещу нас самите. Какви бяха истинските намерения на Сталин, това никога не можех да зная. Не знаех дали ще вземе притока или ще тръгне към Германия. Ако бяхме дали съгласието си, най-вероятно можехме да имаме 4-тата най-голяма военна сила на наша страна и нямаше да ни се налага да използваме тристранния пакт изобщо. Не исках да нападаме Русия. Исках да изпълним Гибралтарския план. Не исках да виждам моето Луфтвафе разпокъсано между източни и западни фронтове.