Ян Адамс пишеше измислици за канадското разузнаване, докато не започнаха делата от бивши директори – да разкриеш източниците си е игра на нерви
Колко струва истината? Това е един от най-важните въпроси, на които нито един журналист няма да ви даде отговор. Така наречената свобода на словото може да променя своя облик многократно, но след като дори в национален ефир можем да видим един особен призив за мир, то очевидно все още можем да станем свидетели и на чудеса, но дали това е единичен случай или от време на време можем да открием нормалния човек да се бори срещу безумията на най-високите. За целта можем да открием, че преди години Ян Адамс е попаднал в същия спектър на интереси.
Това е журналист и автор на най-различни шпионски романи, които обаче се струват толкова истински, че най-накрая разузнаването е принудено да поиска разкриването на неговите източници. Сигурно звучи напълно нереално, но това са фактите, Ян трябва да подскаже с кого точно се среща. А книги като „С: Портретът на шпионин“, както и „Агент на влияние“, успяха да се превърнат във филми. Адамс продължава да е един от първите канадци, които започват да пишат за шпионаж и най-вероятно ще остане един от най-успешните в историята на страната си.
Преди обаче да започне да пише историите си с щипка измислица – поне така казва той, неговата основна работа е да бъде един от уважаваните разследващи журналисти и точно това реноме е успяло да подразни мнозина, особено тези, които са помогнали за разследването му. Адамс често обръща внимание на училищата в Канада и тяхната структура, не пропуска мръсните войни на страната в Латинска Америка.
Един от първите му материали, които показват как работи системата на Канада по отношение на индианците, проследява случая на избягало момче, което се опитва да се спаси от своите душмани, но за съжаление се оказва, че същият младеж не успява да оцелее в толкова суровия климат на Северно Онтарио. Едва по-късно става ясно, че във въпросните учебни заведения, където индианците трябва да се образоват и да получат равен шанс за живот, те получават нещо много по-страшно – мъчения, блудство и много други подигравки.
Случилото се е публикувано през 1967 г. и оставяме на вас да прецените колко точно време индианците са били обект на геноцид, макар и същият да се облича под формата на образование и развитие. Такова и до днес не се е случило, индианците не забравят и не са простили. Впрочем Ян е първият, който проговаря за тази история и определено няма да е последния. В разгара на Студената война, той ще бъде поканен, както и всички медии на Канада, да участват в публичната пропаганда срещу СССР. Самата страна продължава да е отговорна за много от експериментите, които се провеждат с помощта на ЦРУ – МК Ултра продължава да прави опити с хора, макар и в САЩ този процес вече да е приключил. Не са малко пусканите химически оръжия върху различни територии на страната.
Не са забравени и експериментите със студенти в университета МакГил. Не можем да пропуснем и още един много важен факт, не са малко противниците на настоящия лайтмотив на медиите. Ян е точно такъв. По това време Канада вече основава своята шпионска агенция – CSIS. С помощта на канадската полиция, те трябва да премахват чужди агенти. Единственият проблем е, че по време на този период, Ян ще установи как нито полицията, нито агенцията са успели да заловят дори един чужд агент. Ето защо, когато пуска своята първа книга и разказва как един от бившите директори на канадското разузнаване е върнат от Австралия в Отава, за да докаже своята лоялност и да потвърди, че не работи нито с ЦРУ, нито с КГБ.
Едва по-късно Лесли Джеймс Бенет – въпросният директор – ще сподели, че историята в книгата е очевидно базирана на неговия живот. Така и не разбира как Ян е успял да получи толкова информация, но фактите са си факти. През 1980 г. разузнавателната агенция ще поиска да бъдат предадени всички източници, но Адамс отказва, дори след като рискува да му бъдат повдигнати обвинения и евентуално да бъде лишен от всякакви журналистически и авторски права. По това време Бенет започва да получава финансови помощи и след като същите достигат сумата от 30 хиляди долара, той е съгласен да спре делото, макар и същото да не се води от самия него. Според автора, бившият директор е очаквал много повече подкрепа, но когато не я получава, очевидно е, че най-добрият вариант е просто да вземе парите и да прекрати всякакви спекулации.
Мнозина наричат експериментите на ЦРУ в Канада – измислица. Това обаче приключи още в началото на новото хилядолетие, когато информацията се разсекрети и се оказа, че експериментите с хора не са фантазия, а реална информация. Нека не забравяме, че Ян пише своята 6-та книга, което е впечатляващо за човек с гимназиално образование. Ян не е случаен кадър. Роден е в Заир и неговите родители са мисионери. На 16-годишна възраст напуска семейството, след като не може да понася повече глупостите им относно религията. Започва да работи в Уинипег като копирайтър, а след това има и странно пътешествие в Европа, Северна Африка и Южна Америка. Следва някои от големите автори и след като успява да получи достатъчно опит, решава да се завърне в Канада и да работи в издание Маклейн, като до 1968 г. вече ще издава и първите си книги. В тях ще открием наличието на много интересни фантастики.
Например войната между СССР и САЩ ще се води с ядрено оръжие, което обаче ще бъде хвърлено в Канада. След това ще разкаже историята на канадски посланик, който работи за СССР. Понеже книгите му разказват историята на една друга страна – все още колония на САЩ, повечето автори не са съгласни да го публикуват. Ян идва с много неприятности, но и с много добри текстове, макар и те да носят рискове. За автора, шпионите заменят каубоите и точно това създава още проблеми. Ян продължава да твърди, че канадското разузнаване е пълно със съветски агенти, освен това е некомпетентно да изпълнява основните си задачи и най-вероятно ще продължи да работи по същия начин. В последствие успява да открие и някои връзки в агенцията, които ще потвърдят тези страхове, но пък никога няма да говорят официално, следователно дори той не може да потвърди собствените си опасения.
Ето защо започва да пише и измислици, но въпросът е колко точно е фантазията при тях, особено след като бивш директор е готов да води дела и дори да ангажира цялото канадско разузнаване? Не са малко делата, не са малко и забранените книги, особено след като не е ясно чии интереси ще бъдат ударени. Една от последните книги на този автор ще разкаже историята на посланик Джон Уаткинс. Същият работи като канадски посланик в СССР. Според историята, той умира по време на разпити в Канада през 1964 г. След това става ясно, че КГБ наистина са успели да го вербуват, след като разкриват неговата корупционна схема. Следват изнудване и заплахи, че ще го обявят за гей. До днес никой в света не знае каква е причината за неговата смърт.
Такива теми са деликатни, но Ян никога не се предава, обикновено нещо различно от официалните факти води до присъда, но авторът нарочно споделя, че всички негови книги са измислица, но за един запознат читател, истината е малко по-различна и винаги задава нови и неудобни въпроси. Според класиците днес, най-добрата измислица е онази, която се доближава най-близо до истината. За съжаление Ян може би няма наследници в тази линия. Неговият живот приключва през ноември миналата година. По това време е успял да се наложи като фигурата, която не само казва истината с други думи, но и като майстор на измислицата или поне така се твърди.
Успява ад спечели вниманието на модератор между реалността и шпионажа в страната си и винаги ще остава като човекът, който открива и показва някои от най-тъмните истини в света. Що се отнася до неговата история – определено е трудно да се открие тънката граница, но това пък създава цяла армия от последователи със стремеж към истината.
