Много от нас знаят приказката за индианската принцеса Покахонтас, която се влюбва в английския заселник Джон Смит. И въпреки, че любовната история завършва с това как Джон си тръгва от Новата земя, а индианската принцеса го наблюдава как се отдалечава към морския хоризонт, истината за този разказ е, че той е вдъхновен от абсолютно реални хора и събития.
А главните герои са истински исторически личности - индианското момиче Покахонтас и английския войник Джон Смит.
Историята за влюбената Покахонтас в Джон Смит, се предава от поколения. По-късно разказът избледнява, но след Американската революция, в началото на 19-и век, се възражда отново, когато новата нация търси свои национални митове. Оттогава тази история съществува в различни форми.
Всички смятаме, че познаваме Покахонтас, но истинската ѝ история е много различна от нейния популярен образ. Когато първото постоянно селище на колонията Вирджиния Джеймстаун е основан през 1607 г., Покахонтас вече е малко, изключително будно и жизнено десетгодишно момиче.
Много от историите за нея знаем са от книгата на самия Джон Смит "Истинската история на Вирджиния" (A True Relation of Virginia), където той я описва.
Тя е дъщеря на Великия вожд Похатан, владетел на района на Ценакомакa, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния.
Първоначалното ѝ име е Матока, а по-късно получава и друго - Амонуте, които нямат превод. Впоследствие приема прозвището Покахонтас, което може и да е свързан с игривия ѝ нрав. Тя е на около 10-11 години, когато за първи път се запознава с колонистите през 1607 г.
На 14 май 1607 г. европейски заселници пристигат във Вирджиния, за да основат колонията Джеймстаун. Английските колонисти не са достатъчно добре подготвени да се изхранват и бързо са отслабени от треска и глад.
Капитан Джон Смит е сред първите заселници и оказва дълбоко влияние върху наследството на Покахонтас. Той среща дванадесетгодишната Покахонтас, когато е пленен няколко седмици след пристигането на колонистите. Доведен е пред Великия Похатан, където вярва, че ще бъде екзекутиран.
Според разказа на Смит, той среща Покахонтас за първи път, когато е пленен няколко седмици след пристигането на колонистите. Той е доведен пред Великия Поухатан и вижда мъже с бухалки, готови да го убият.
В своята книга от 1624 г. Смит може и да твърди, че тя рискува живота си, за да го спаси, като ляга върху него в момента, когато се готвят да разбият главата му. Но съвременните историци смятат, че той вероятно участва в ритуал на символично "осиновяване". След това Похатан нарича Смит свой син.
Похатан освобождава Смит и му позволява да се върне в Джеймстаун. Някои автори смятат, че Смит погрешно изтълкува случилото се, докато други твърдят, че е измислил историята за спасението.
След този епизод Покахонтас започва да посещава Джеймстаун, винаги придружена от пратеници на Похатан, като присъствието ѝ е знак за мир. Англичаните научават по-късно, че Покахонтас е само прякор, а истинското ѝ име е Матока, което е пазено в тайна, за да не бъде използвано срещу нея.
Няколко месеца по-късно Покахонтас спасява Смит за втори път. Той се опитва да открадне царевица и хората на Похатан решават да го убият, но Покахонтас тайно излиза през нощта, за да го предупреди. Тези събития са добре документирани и тази част от историята до голяма степен се приема и днес.
След всички тези събития Смит получава специален статут сред поухатаните. Смята се, че е осиновен като син на вожда и е приеман като уважаван водач. Поради силната връзка между любимата дъщеря на вожда и Смит английското селище успява да съжителства с местните жители в региона.
До 1609 г. суша, глад и болести опустошават живота на колонистите и те стават все по-зависими от поухатаните, за да оцелеят.
Смит е ранен при експлозия и през октомври 1609 г. му се налага да се завърне в Англия за лечение. Покахонтас обаче не е уведомена за това какво се случва с него и след като той не се връща в продължение на месеци, тя приема, че е мъртъв. С неговото заминаване отношенията между колонията и местните племена силно се влошават.
До 1610 г. Покахонтас се омъжва за мъж от своя народ и започва да избягва английските заселници. След като тя вече не служи като мост за мир между двете култури, напрежението избухва. В последвалите конфликти няколко английски колонисти са пленени от поухатаните.
Англичаните решават, че ще е добра идея да пленят любимата дъщеря на вожда. За тях това изглежда като идеална форма на възмездие и затова Покахонтас е подмамена от дома си на кораб и отвлечена.
През пролетта на 1613 г. капитан Самюъл Аргол я взема в плен с надеждата да я използва, за да издейства връщането на английски пленници и откраднати оръжия и инструменти. Той постига това чрез заговор с Япазеус, вожд на патавомеките, живеещ по река Потомак, при когото Покахонтас е на посещение.
Япазеус и съпругата му я примамват на кораба на Аргол, където той я задържа, докато я отведе в Джеймстаун. Макар баща ѝ да освобождава седем английски пленници, преговорите се провалят, тъй като той отказва да върне оръжията и инструментите и прекратява преговорите.
По време на плена си Покахонтас прекарва време с християнски проповедник, който я запознава с Библията и я покръства, давайки ѝ името Ребека. Мисията на колонистите в Америка е да покръстват местното население, като се надяват, че ако Покахонтас приеме християнството, и други ще последват примера ѝ.
Покръстването на Покахонтас е приветствано като акт на културно сближаване, но е напълно възможно тя - вече Ребека - да чувства, че трябва да приеме нова идентичност като средство за оцеляване.
Докато е пленница в дома на проповедника, Покахонтас среща друг английски колонист - тютюневия плантатор Джон Ролф. Двамата се женят през 1614 г., като се надяват, че този съюз ще възстанови хармонията между двете култури. Година по-късно се ражда техният син Томас Ролф.
През 1616 г. Покахонтас е отведена в Лондон с цел да се привлекат нови инвестиции за колониалните начинания и да се докаже, че колонистите успешно покръстват местните жители. Крал Джеймс I я приема сърдечно, но придворните не са единодушни в отношението си и ясно демонстрират чувството си за културно превъзходство.
При неочакван обрат на събитията, по време на престоя си в Англия Покахонтас отново среща Джон Смит. Точната ѝ реакция не е известна, но легендите разказват, че е силно развълнувана, но в същото време и огорчена. Пътуването до Англия за нея се оказва незабравимо преживяване.
През март 1617 г. Покахонтас и семейството ѝ отплават обратно към Вирджиния, но тя и синът ѝ се разболяват много тежко и не могат да продължат. Смята се, че страдат от пневмония или туберкулоза. Ролф остава до нея, а Покахонтас умира в Грейвзенд, Англия, на 21 март 1617 г., едва на 22 години.
След това съпругът ѝ се връща във Вирджиния, а синът им остава в Англия до 1635 г., когато заминава за Вирджиния и става успешен тютюнев плантатор.
Индианската принцеса Покахонтас продължава да живее чрез потомците на своя син, които се установяват като англичани във Вирджиния.
По родословни традиции тя се смята за прародителка на редица влиятелни американски фамилии, сред които по-късно се появяват президенти, политици и военни дейци. Някои от по-известните са първите дами на САЩ Идит Уилсън и Нанси Рейгън, астрономът Пърсивал Лоуъл и актьорът Едуард Нортън.
Макар някои от тези връзки да не са напълно документално доказани, Покахонтас остава символична фигура в генеалогията и културната памет на Съединените щати.
Въпреки краткия си живот Покахонтас е ключова фигура в началото на английска Америка. Именно нейният ум и готовност да поема рискове я правят такава. Тя се приспособява към множество трудни ситуации в свят, коренно различен от този, в който е израснала, и винаги намира начин да се справи. Далеч от това да бъде второстепенна фигура в американската история, тя всъщност е нейният герой.
Покахонтас остава траен образ в американската литература и изкуство - прототипът на "индианската принцеса", чиято история непрекъснато се преработва, за да обслужва полемични, поетични или търговски цели.
От началото на 19-и век акцентът се измества от разказа на Смит за спасението му към връзката ѝ с Ролф - смесен брак, възприеман като практичен и символичен модел за съчетаване на местната и колониалната култура.
Създаването на картината "Кръщението на Покахонтас" от американския художник Джон Гадсби Чапман за ротондата на Капитолия във Вашингтон представя ползите от този съюз като резултат от нейното приемане на християнството.
С времето митичният разказ на Смит все по-често се възприема като историческа истина, а художествените интерпретации превръщат историята ѝ в романтични версии - понякога съсредоточени върху връзката ѝ със Смит, както във филма Pocahontas (1995), а друг път - върху брака ѝ с Ролф.
В навечерието на Американската гражданска война аболиционистите я възприемат като символ на расова хармония, докато южняците я представят като прародителка на южната аристокрация. Покахонтас дори намира място в рок музиката - в песента "Pocahontas" на Нийл Йънг (1979), където е представена като обект на романтично желание в една недокосната Америка.
Историята на Покахонтас показва как реална историческа личност може да бъде превърната в мит, многократно преразказван и променян според нуждите на различни епохи. Зад романтичните легенди стои живот, белязан от културен сблъсък, принуда, адаптация и ранна смърт, но и от изключителна интелигентност и способност за оцеляване.
Покахонтас не е просто символ или "индианска принцеса", а ключова фигура в ранната история на английска Америка - човек, който стои на крехката граница между два свята и чиято съдба продължава да предизвиква въпроси за идентичност, власт и историческа памет.
