"Хюз Гломар Експлорър" (Hughes Glomar Explorer) е специализиран дълбоководен кораб, построен в края на 60-те години на 20-и век и въведен в експлоатация в началото на 70-те години. Той се отличава с необичайна конструкция и напреднали за времето си инженерни решения, предназначени за работа в екстремни океански условия. Корабът е проектиран за сложни операции на големи дълбочини и комбинира иновативни навигационни, подемни и конструктивни технологии.
Със своя размер, оборудване и технически възможности "Хюз Гломар Експлорър" заема особено място в историята на корабостроенето и дълбоководните изследвания. Неговото създаване и последваща експлоатация илюстрират бързото развитие на морските технологии през периода на Студената война и оказват влияние върху по-късни проекти в областта на офшорната индустрия и океанското инженерство.
Корабът е огромно технологично чудо с изключително любопитна история на създаването си. Плавателният съд всъщност е построен за ЦРУ като част от строго секретен проект за изваждане на потънала съветска ядрена подводница, по поръчка на ексцентричния милиардер и бизнесмен Хауърд Хюз.
Официалната прикриваща версия гласи, че корабът ще се използва за дълбоководен добив на полезни изкопаеми, а тази фикция стимулира редица други компании да започнат изследвания и разработки в областта на дълбоководния минен добив.
След приключването на мисията на ЦРУ, "Хюз Гломар Експлорър" действително е използван за дълбоководен добив, а по-късно е преустроен за по-традиционна роля като кораб за дълбоководно сондиране.
"Хюз Гломар Експлорър" е ключов елемент от т.нар. проект "Азориан" и е специално проектиран с единствената цел да извади от океанското дъно потъналата съветска подводница К-129.
Историята на Проект "Азориан" започва през 1968 г., в разгара на Студената война.
Шестгодишната мисия започва през 1968 г., когато съветската балистична ракетна подводница К-129 изчезва без обяснение някъде в Тихия океан. В тази епоха след Карибската ракетна криза както американските, така и съветските подводници патрулират откритите океани с ядрени оръжия на борда, подготвени за евентуална война.
Някои доклади сочат, че потъването е резултат от техническа повреда, като например неволно запалване на ракетен двигател, докато за известно време съветската страна подозира американска намеса.
След два месеца Съветският съюз прекратява издирването на К-129 и на ядрените оръжия, които тя носи, но Съединените щати, които наскоро използват технологии на военновъздушните сили, за да открият две свои потънали подводници, локализират К-129 на около 2414 км северозападно от Хавай и на дълбочина 5000 метра под повърхността.
Вътрешно разузнавателната общност обсъжда съотношението между разходи и потенциална полза от това изключително скъпо и рисковано начинание, въпреки че подводницата предлага изключително примамлив източник на информация.
Важността на подводницата К-129 не се определя само с кодовите книги и ядрените бойни глави на борда, а включва и възможността да се разбере производственият процес на подводниците на съперническата сила.
Ако САЩ научат как функционират сонарните системи на К-129 или механизмите, чрез които подводниците намаляват шума си, те могат да подобрят способността си да ги засичат. А до 1967 г. Съветският съюз вече разполага с ядрен арсенал, достатъчно голям, за да се постигне "практически ядрен паритет" между двете държави. В резултат американците са силно мотивирани да получат стратегическо предимство, което К-129 може да им осигури.
ЦРУ обсъжда няколко на пръв поглед невероятни начина за изваждане на подводницата. Едно от предложенията включва генериране на достатъчно газ на океанското дъно, който да изтласка подводницата към повърхността. В крайна сметка обаче те се спират на идея, напомняща класическа аркадна игра - гигантска щипка, която захваща К-129 и я издърпва в корпуса на огромен кораб. Първоначално проектът има едва десет процента вероятност за успех.
От правна гледна точка САЩ се опасяват, че проектът може да ги изложи на обвинения в пиратство, ако Съветският съюз да заподозре за незаконните планове по изваждането на подводницата. В стремежа си да избегнат дипломатическо напрежение и да запазят в тайна всяка информация, която може да бъде извлечена от мисията, ЦРУ създава сложна прикриваща история с помощта на загадъчния милиардер Хауърд Хюз.
Авиационният магнат дава името и авторитета си за построяването на 618-футов кораб, наречен "Хюз Гломар Експолрър", който е рекламиран като изследователски кораб за дълбоководен минен добив.
"Хюз Гломар Експолрър" е проектиран като кораб за дълбоководен добив, което служи като прикритие за истинската му цел. Той е оборудван с най-съвременни технологии, включително система за динамично позициониране, която позволява на кораба да остава неподвижен над мястото на операцията. Glomar Explorer е дълъг 188 метра и широк 35 метра, тежи 50 000 тона и разполага с екипаж от 178 души.
Корабът разполага с т.нар. "лунен басейн" - отвор в дъното на корпуса, през който спускаемото устройство за улавяне на подводницата може да бъде спуснато в океана.
Плавателният съд играе решаваща роля в Проект "Азориан", тъй като чрез него е извадена част от К-129 от океанското дъно.
През лятото на 1974 г. изважда част от К-129, но докато е в процес на изтегляне към повърхността, механична повреда в захващащия механизъм води до откъсването и падането на две трети от нея. Смята се, че изгубената част съдържа много от най-търсените обекти, включително кодовата книга и ядрените ракети.
Извадената секция съдържа две торпеда с ядрени бойни глави и няколко криптографски устройства, както и телата на шестима съветски моряци, които получават официално, заснето на видео погребение в морето.
Операцията става публично известна през февруари 1975 г., когато Los Angeles Times публикува материал за "Проект Дженифър". Други медии, включително New York Times, добавят допълнителни подробности.
ЦРУ отказва нито да потвърди, нито да отрече информацията - тактика, която става известна като "отговорът Гломар" и впоследствие се използва при всякакви журналистически и обществени запитвания, включително такива по Закона за свобода на информацията. Истинското име на операцията - Проект "Азориан" става публично известно едва през 2010 г.
След приключването на проекта, за който е построен, "Хюз Гломар Експолрър" остава един от най-необичайните и технологично напреднали кораби на своето време. Той съчетава иновативни инженерни решения, които значително изпреварват стандартите за дълбоководна работа през края на 60-те и началото на 70-те години на 20-и век.
Една от основните технически характеристики на кораба е системата за динамично позициониране. Тя позволява на плавателния съд да поддържа точно местоположение над определена точка в океана, без да използва котви, като компенсира въздействието на вятър, вълни и морски течения. По това време подобна технология е сравнително нова и впоследствие намира широко приложение в офшорната сондажна и изследователска дейност.
Конструкцията на кораба включва голям вътрешен "лунен басейн", разположен в централната част на корпуса. Този отвор в дъното на кораба позволява спускането и изваждането на тежко оборудване директно през корпуса, като операциите се извършват защитено от външните морски условия. Подобно конструктивно решение по-късно се използва и при други специализирани кораби за дълбоководни дейности.
"Хюз Гломар Експолрър" е оборудван със специално проектирано подемно устройство, предназначено за работа на големи дълбочини. Системата е проектирана да издържа на изключително високо налягане и да манипулира масивни обекти, разположени на океанското дъно. По мащаб и сложност подобна операция няма много други еквиваленти в морското инженерство от този период.
След завършването на първоначалната си мисия корабът е преоборудван и използван в граждански роли, включително като платформа за дълбоководно сондиране. По този начин той намира практическо приложение в нефтената и газовата индустрия, а вложените в него технологии получават по-широко разпространение.
В исторически план "Хюз Гломар Експолрър" често се разглежда като пример за инженерните възможности и технологичните амбиции на епохата на Студената война. Корабът демонстрира как напредъкът в корабостроенето, механиката и навигационните системи позволява изпълнението на задачи, които дотогава се считат за практически невъзможни.
Наследството на "Хюз Гломар Експолрър" се запазва и в съвременната практика. Някои от технологичните решения, използвани при неговото проектиране, оказват влияние върху развитието на дълбоководните изследвания и специализираните морски платформи, а името на кораба остава трайно свързано с историята на океанското инженерство.
