Какво досие има Георги Димитров в МИ5
Критичното мислене продължава да се смята и разглежда като едно изгубено изкуство. Склонни сме да повярваме на всичко, което по някакъв начин е написано и споделено в интернет, трябва да се разглежда като истина. Създаването на пропаганда е умение, което и до днес успява да се отрази на аудиторията. Точно по тази причина ще открием, че когато една история се пише от два различни източника, попадаме на крайности. Такъв пример може да бъде самият Георги Димитров, който и до днес се разглежда като герой за едни и враг за други. Неговата роля е особено специфична и след запалването на Райхстага – това е заслугата му – спокойно може да откриете, че съществува история, която достойно чака филмовата индустрия, за да създаде следващият хит.
Във времето, в което Димитров започва да работи активно в името на комунистическата партия, дори Сталин бил повече от щастлив, че е заловен от немците и най-вероятно ще бъде екзекутиран за своето нахалство. Опитайте се да се замислите защо никой от любимата партия не помага? Този агент е повече от опасен и по време на самия процес има само един човек, който официално се застъпва за него – Борис III. Всяка една друга легенда относно неговото блестящо представяне в съда е измислица. Дори и след завръщането му в Москва, където е посрещнат като герой, Сталин не е особено щастлив да го види. Истината е, че до последно се е надявал, че фашистите ще го елиминират и ще спестят бъдещите му главоболия. Защо обръщаме толкова внимание на него?
Mежду 14 и 29 септември ще открием, че Димитров е един от инициаторите на прословутото Септемврийско въстание, проведено през 1923 г. Заявката за такова е спусната директно от Москва, а Димитров няма нищо против да поведе държавата към още една малка катастрофа – успехите на една революция са гарантирани от правилното време. И макар неговото име да стои на върха на цялото въстание, противоречията му са повече от очевидни. Въпреки постоянната пропаганда срещу фашистите, той така и не успява да разбере, че Сталин вече има планове за един нов съюз. Някои изследователи са критични относно атентата в Света Неделя, като се смята, че Димитров най-вероятно е бил в Германия и именно той не е бил особено съгласен с извършването на подобен акт. За съжаление ще открием, че макар българинът да няма никакво участие за запалването на немската сграда, той постоянно приема похвалите от страна на родното БКП, което също е куриозно до някаква степен.
Интересното в този случай, както може да се потвърди много по-късно в едно интервю на Юри Безменов – повечето хора, с които се работи за прокарването на една нова пропаганда, са добре познатите полезни идиоти. Описанието им посочва, че става въпрос за млади, амбициозни и промити жители, които в последствие виждат грозната страна на един режим и веднага след като осъзнават, че са били предадени и излъгани – те официално се екзекутират, защото стават опасни. От друга страна не може да се пропусне фактът, че когато най-накрая успява да дочака своите главатари или освободители, той ще подходи по същия начин, по който и неговия лидер – с една огромна чистка и елиминиране на враговете. И докато имаме възможност да разглеждаме неговия образ като идеология и мнение, не трябва да забравяме и какво точно са написали британските разузнавачи за него.
МИ1 успяват да изготвят един специален профил и да разкажат кой точно стои зад образа. Подозираме, че аудиторията отдавна познава описаната и пренаписана история на героя Димитров, но нека не забравяме, че от другата страна винаги има и едно различно мнение, а точно на него възнамеряваме да обърнем внимание, защото все пак ни дава една много по-различна гледна точка. Ето как го описват англичаните. Георги Димитров е използвал имена като Рудолф Ян Хедигер или Хайдигер, роден е в Радомир и по националност е българин. Обучаван е от съветските тайни служби, през 1972 г. служи на контраразузнаването, а през 1933 г. е бил на територията на Великобритания.
Според английските разузнавачи, Коминтерна е имал желание да започне агитация сред селското общество, като за целта започва да изпраща агенти в цяла Европа, а после и в целия свят. Един от агентите в Унгария е именно пътуващият кадър Георги Димитров. На същият се поставя и титлата „Вожд и учител на българския народ“, като званието е връчено още през 1919 г. Преди подписването на Ньойския мирен договор още могат да бъдат открити британски агенти в страната, описващи настроенията и политическия климат. На него се преписват организираните стачки на миньорите в Перник, както и четенето на болшевишки речи във Варна. Само една година по-късно британците ще впишат, че е един от ценните и интелигентни кадри, като демонстрира аналитична мисъл, както и преданост на коминтерна.
Образът или ролята, която получава от чуждите агенти е „фанатичен болшевик“. През 1920 г. отново се съобщава, че при опит за безредици по време на юбилея на Иван Вазов, агентът е трябвало да се укрива от закона, а с прикритието си е особено добър. Съобщава се, че през 1926 г. е бил във Виена, като представител на Балканската комунистическа федерация. Този път фокусът е бил комунистическата партия в Гърция. Тук идва и един комичен момент, макар и официално да се говори, че е присъствал на специална среща, в която ще се обсъжда бъдещето на балканите между 9 и 12 февруари, МИ1 спокойно съобщават, че Димитров е бил там, а после логично е депортиран от Турция.
През 1929 г. се смята, че е бил в Лондон, макар и за тази кратка екскурзия да липсва повече информация. Само една година по-рано се смята, че е бил за пореден път в Русия, като точно там е трябвало да получи нови нареждания. Във Франкфурт на така наречената среща на „Лигата срещу империализма“, той отново получава правото да бъде член на изпълнителния комитет, който отговаря за Балканите. Докато тече делото на Димитров в Лайпциг, неговата сестра Елена Божикова се намира във Великобритания и също участва в различни изяви на сцена, като открито критикува фашистите и Хитлер.
Малко след първите ѝ изяви, МИ1 съветва, че тя, като официален инструмент за привличане на симпатизанти, не трябва да бъде допускана втори път в страната. По случай заминаването ѝ е ангажиран агент на МИ5 от Скотланд Ярд. Той съобщава, че Елена Божикова или Димитрова, както може да се открие в архивите, официално е била изпратена от около 120 души, като 80% от тях са били евреи. Сред кратка реч на значимата гостенка, изпращачите започват да пеят революционни песни, докато тя самата им съобщава, че не трябва да се отказват от борбата си и само чрез обединение ще могат да постигнат своите основни цели.
Малко след заминаването ѝ, английските разузнавачи подозират, че Елена ще се завърне обратно в Москва, където живее съпругът ѝ. Очаква се да отнесат въпроса за тихия черен печат за нейната виза до вътрешно министерство, като в последствие ще се търси съдействие на МИ5 за издаването на клауза, която ще забранява на всяко едно посолство в Европа да предоставя виза на Елена, без да бъде попитана страната малко по-рано. На този етап се взима решение да се изчакат 6 месеца, преди да се преразгледа забраната за влизането в страната – очаква се в този период да има достатъчно охлаждане на страстите, за да може при повторно събиране на привърженици на комунистическата идея, кадрите ще бъдат повече от незначителни.
Каквато е съдбата на сестрата, такава е съдбата и за Димитров на острова. На 28 юни идва съобщение, че Димитров е поканен на младежки конгрес срещу фашизма в Шефийлд. Очаква се пристигането да се случи през август и полковник Вернън Кел ще изрази своето безпокойство, с което ще напомни, че присъствието на такава личност може да нагнети допълнително напрежението между Великобритания и Германия. Предлага се да му се откаже виза.
В хода на събитията става ясно, че Москва информира младежката организация относно заболяване на Димитров, което ще предотврати неговото пристигане. Към септември МИ6 ще се обърне към МИ5 – контраразузнаването на Великобритания, където ще се посочи, че Димитров се кани да пътува до Франция, а оттам да дойде и на острова. Веднага се предоставя доклад, който посочва, че потенциалната революция и политически вълнения са възложени на кадри, специално обучавани в Москва, за да може да се стартира евентуален преврат, който ще свали подозренията от СССР. Британски разузнавач споделя следното:
„Коминтернът е инструктирал комунистическите партии в Европа да изпращат техни подбрани млади кадри на групи в Русия, където да бъдат обучавани под ръководството на Димитров. От средата на лятото няколко лодки с млади комунисти тайно отплават от Варна за съветска Русия.“
Това далеч не е всичко, оказва се, че докато България се превръща за последната балканска точка, която да изпраща младите и бъдещи агенти, Македония също е обект на атаки. Димитров успява да организира ефективно организацията ВМРО-обединена, като получава и субсидии директно от Москва за издания като „Ла Федерасион балканик“ и „Македонско дело“. В средата на 30-те години ще бъде основна разработка на британците и ще бъде следен, като някои от движенията му остават повече от секретни за дълъг период от време. В този период британските агенти прихващат телеграма, в която се съобщава, че в следващите месеци ще се използват само псевдоними, като този на Димитров е Диамант.
Агентът успява да се завърне едва към края на 1945 г. и бързо започва да променя основните традиции. Учениците сменят иконите със светци за икони с лика на Димитров, всичко бързо получава неговата фамилия от Димитрова младеж, до димитровски ударник и още много други. Веднъж след голямата победа, агентът идва, за да получи своята корона и не се притеснява да хвърля хора в затвора, както и да елиминира потенциалните си противници. Въпреки, че няколко пъти се споделя разпределянето на власт, като се смята, че България ще бъде управлявана от 5-ма души, ситуацията се променя доста бързо – разузнаването не е преценило, че опонентите ще се елиминират самостоятелно.
Британското разузнаване започва да подозира, че Димитров все пак е успял да влезе през 1933 г. във Великобритания, след като е използва фалшив швейцарски паспорт на името на д-р Рудолф Ян Хайдигер. Разузнаването посочва, че такъв човек никога не е влизал в страната, макар и да има някакви интересни съмнения относно всичко това. Все пак не трябва да забравяме, че по същото време в МИ5 присъства и Ким Филби – съветски агент, който се старае да прикрие всички следи на руски агенти, които се озовават на острова.
Ето защо и той самият променя някои информации, за да заблуди разузнаването, но дали наистина Димитров е бил на острова или не, това остава една дълбока мистерия. Интересно е заключението, което посочват след 1945 г., а именно, че процесът по демократизация в България официално върви към своя край, в страната липсват американци или англичани. Официалното заключение по този процес е, че България трябва да се разглежда като провинция на СССР.
Снимки: Wikipedia
