От древността до наши дни човечеството търси идеалната форма на управление - такава, която да съчетава справедливост, ред и равенство.
Сред различните политически системи особено място заема олигархията - власт, която е съсредоточена в ръцете на малцина.
Историята показва, че олигархични елементи присъстват във всяка епоха - от Спарта и Атина, през феодална Европа и ренесансовите градове-държави, до съвременните индустриални общества, където икономическата мощ често се превръща в политическа власт.
Олигархия като дума произхожда от старогръцки ὀλιγαρχία - "власт на малцината", от ὀλίγος - "малко" и ἄρχω - "управлявам".
Значението, което може да дадем е форма на управление, при която властта принадлежи на ограничен брой хора. Ръководителите на такива режими се наричат олигарси и обикновено се отличават с висок социален произход или голямо богатство.
Аристотел използва термина олигархия, за да означи властта на малцина, упражнявана несправедливо и от недостойни хора. В този смисъл, олигархията е изопачена форма на аристокрацията, която поначало означава управление на най-добрите.
Класическите олигархии обикновено възникват, когато властта се концентрира в наследствена управляваща прослойка, отделена от останалото общество чрез религия, произход, богатство или престиж. Такива елити обикновено упражняват властта в интерес на собствения си клас.
Спарта е един от най-известните примери за олигархия в древната история. Този гръцки държава-град се управлява от малка група елитни воини и макар формално да има двойна монархия, реално функционира като военна олигархия, поставяща на първо място силата и дисциплината.
И всъщност затова Аристотел я определя като олигархия заради властта на малцината.
Дори Атина, често свързвана с демокрацията, на моменти в своята история също се управлява олигархично. Историците Тукидид и Ксенофонт описват възникването на олигархията там, особено след Пелопонеската война, когато през 404 г. пр.н.е. Спарта налага режимът на Тридесетте тирани - класически пример за наложена олигархия.
В средновековна Европа олигархични елементи се наблюдават във феодалната система, където властта реално принадлежи на благородническите родове, притежаващи земи, армия и богатство.
Макар формално да има крале, истинската власт е в ръцете на феодалите, които управляват своите провинции почти независимо.
В края на Средновековието и началото на Новото време няколко италиански градове-държави функционират като олигархии, управлявани от богати търговци и аристократи.
Най-известни сред тях са Флоренция и Венецианската република. Макар официално да са републики, властта принадлежи на малък елит, докато обикновените граждани почти нямат участие в управлението.
С настъпването на индустриализацията и капитализма в края на 19-и век олигархични тенденции се появяват и в новите индустриални държави.
Много мислители твърдят, че всяка форма на управление в крайна сметка се свежда до властта на малцина. Според Карл Маркс и Фридрих Енгелс, през цялата история на капитализма големите капиталисти контролират държавата, превръщайки я в "изпълнителен комитет на експлоатиращата класа".
Италианският политолог Гаетано Моска също говори за "управляваща класа", а Вилфредо Парето развива идеята в своята теория за елита, според която винаги има малка група, която концентрира властта.
Германският социолог Робeрт Михелс формулира прочутата "желязна закономерност на олигархията", според която всяка организация, независимо колко демократична е в началото, неизбежно се превръща в олигархия.
С времето в центъра се оформя ограничен кръг лидери, които поемат контрола и бюрократизират управлението, за да осигурят оцеляването на организацията.
Днес политологията и социологията разграничават различни видове власт и контрол. В демократичните общества властта на отделни групи се сменя чрез избори, докато в авторитарните режими тя се концентрира трайно в ръцете на малцина.
Въпреки разпространението на демокрацията през 20-и век, олигархиите продължават да съществуват, дори в държави с привидно демократична форма. Сред индустриализираните страни Русия след разпадането на СССР и Китай след реформите от 70-те години на миналия век често се определят като олигархии.
Някои учени дори твърдят, че и съвременните Съединени щати функционират като олигархия или плутокрация, тъй като огромното икономическо неравенство позволява на богатите елити и корпорациите да влияят върху държавната политика за своя полза, често в разрез с интересите на мнозинството граждани.
Олигархията остава една от най-трайните и многолики форми на власт в човешката история. Независимо дали се проявява под формата на аристократични родове, търговски елити или съвременни икономически корпорации, тя винаги се основава на влиянието на малцина върху съдбата на мнозинството.
Дори в днешния свят, който се стреми към демокрация и равенство, икономическите и политическите зависимости често поддържат олигархични структури зад фасадата на народно управление.
Така олигархията не изчезва - тя се променя, приспособява и оцелява, напомняйки на демокрацията, че тя е нейната сянка.
