Елиеса Базна – най-добрият немски шпионин, който даде победата в ръцете на Хитлер
Никога не може да познавате един човек наистина. Дори и да сте прекарали целия си живот с него, всичко започва и свършва с желанието да разкрие някои от най-големите си тайни. Някои хора са енигма и се изискват доста усилия, преди да разберете какви са наистина. Това ражда и онези мисли за кофата със сол и разпознаването на човека като такъв, какъвто е. Елиеса Базна е точно такава личност – мистерия. Около 40 години прекарва живота си на най-различни работни позиции, ако го погледнете отстрани, той е от оцеляващата порода. Работил е като шофьор за френската армия, бил е ключар за автомобилна компания и за кратко време е бил дори професионален оперен певец.
През април 1943 г. работи като момче за всичко в различните посолства в Анкара, Турция и някъде там се прокрадва идеята, че най-вероятно няма да открие друга работа – животът му ще продължи само и единствено така. Един ден, докато стои и чете своя вестник в лобито на хотел Анкара, една брилянтна идея се ражда в главата му! Защо да не използва своята позиция, за да вземе някои от много важните документи, до които има достъп и да закупи един по-щастлив и охолен живот? Понеже работил в Британското консулство, решил да се възползва първо от техните тайни, но винаги имал свободата да започне и допълнителна служба на други места, все пак имал препоръките и вече се познавал с персонала. Информацията винаги е ценна и най-големите купувачи биха могли да развържат джобовете си. Точно по тази причина и до днес Елиеса се смята за човекът, който за малко да даде цялата победа на Хитлер само по една причина – той плаща най-добре за данните.
Когато сър Хю Кначбул-Хюгсън се запознава за първи път с Базна, той е сигурен, че е перфектният човек за поддръжката на посолството. Английският благородник е консул в Анкара от няколко години имал нужда от доверени хора. Визитката на Базна е впечатляваща: той говори френски, има добри умения като шофьор и знае как да ремонтира автомобилите, получава и много сериозни препоръки от американското военното аташе в Анкара и посланика в Югославия.
Трудно е да се открие причина, поради която да не вземете един готов кадър с толкова много позитиви. И така непознатият мъж получава работа като портиер – моментално. Малко по-късно, посланикът разбира, че Елиеса има много красив глас и може спокойно да забавлява гостите, следователно му дава шанс да направи и един концерт за всички важни клечки. Вечерта минава повече от прекрасно и поканените благородници са меко казано впечатлени, как е възможно един човек да има толкова невероятен глас и да се извисява в изкуството, а същевременно да работи като портиер?
Скоро има и други задачи, подрежда дрехите на посланика, превръща се в личен асистент и дори трябва да стои пред кабинета и да не допуска неканените гости, които се появят от време на време във фоайето. Служителят получава по-лъскаво облекло и дори е поставен като посрещач на главната врата на посолството. Има ли причина да се съмнявате в такъв човек? Не. Хюгусен също е достатъчно очарован и впечатлен, за да не търси в дълбоките води за неговите основни мотиви.
Било е достатъчно само едно обаждане до немския посланик, за да разбере, че портиерът е бил уволнен, след като са го хванали да фотографира най-различни документи. Никой дори не разбира, че на 26 октомври 1943 г. Базна се обажда от английското посолство на немското, за да договорят цената за предаването на информация. Бихте го нарекли наглост, но обикновено разговорите на двете нации са толкова малко, че единственото подозрение в за тази връзка се свежда до фактът, че посланиците са разменили по някоя остра дума и бързо са затворили телефоните.
На 25 октомври Базна е направил снимки на официални документи в кухнята на Дъглъс Бъск – другото име на посланика. Слугата има един проблем – не разбирал английски език и нямал представа какво точно снима. За него нямало и никакво значение. Очевидно предоставената информация е била повече от важна, защото посланик Франц фон Папен е заплатил сумата от 20 000 паунда или 1.4 милиона долара днес. Толкова получил за първата специална пратка, а всяка следваща се заплащала по 15 000 паунда за всяка следваща ценна пратка. Всички пари се крият под паркета в стаята му в Британското посолство. Базна имал свободата да изнася информация, защото самият посланик му разрешава да работи малко по-свободно, той е слугата, никой не се интересува от него, когато трябва да изпълнява задълженията си. Британските дипломати винаги са подлагани на проверка и трябва да бъдат много внимателно какво взимат и изнасят със себе си. През повечето време всички папки остават заключени в сейфове и пазени от офицерите, но същевременно посланикът винаги предпочитал да взима своята работа у дома, а най-важната информация се пазила в личния му сейф.
Базна обаче няма проблеми, все пак е работил и като ключар и знае точно къде се намират ценностите. Една сутрин просто разменя ключовете, докато неговият работодател взимал душ, направил няколко копия във восък и вече имал всички тайни, които Великобритания крие в посолството си в Анкара. Франц фон Папен бил повече от очарован от бившия си служител и преценил, че пожеланата стойност на документите е разумна и точно по тази причина се съгласил не само да плаща, но и да държи топла връзка. Дори поставили кодово име – Цицерон. Първите документи, които Цицерон носи на немското посолство, са транскрибирани разговори между САЩ, Великобритания и СССР от Московската конференция, където някои от най-важните фигури започват да споделят и посочват бъдещите планове на войната.
Информацията е толкова важна, че бързо посочва и кои точно са враговете на нацистите. Като човек, който никога не е обучаван в шпионското изкуство, слугата се оказва и един от най-ценните хора на фронта – той просто има невероятен талант. Първо се отнася със своя работодател брилянтно и винаги демонстрира пълната си лоялност и желание да накара гостите да се чувстват специални. Докато посланикът демонстрира своите умения на пианото, Базна сервирал напитки, усмихвал се и бил по-вежлив от всеки друг човек в цяла Анкара. Зад тази фасада ще се открие и една тъмна страна, само през 1943 г. е откраднал около дузина документи с надписи „Строго Секретно“, за да допълни своята лична каса. Сред документите присъства и информация, че Франклин Рузвелт не виждал края на войната да настъпи по начин, по-различен от безпрецедентното предаване на Германия.
В същите документи присъствала информация за конференциите в Техеран и Кайро. Макар и те също да са от особено значение, първите документи с транскрипцията били най-ценни необходими. Агент Цицерон се оказва на правилното място, но същевременно и малко неефективен. Успява да заснеме абсолютно всичко, което може да му се стори интересно и точно по тази причина носи тайната кореспонденция с крал Джордж VI, както и коледният лист с гости на посланика. Към края на годината МИ6 започва да наблюдава, че германците променят своя ход и правят все по-успешни и предсказващи маневри. Базна дори успява да фотографира съобщение до посланика, в което се споделя, че има теч на информация към немците.
В един момент пристигат и хора от контраразузнаването, които да разследват всички, но когато идва момента на Базна за интервю, те просто го карат да напусне, защото така или иначе не вярват, че един пиколо може да има интелекта да направи каквото и да било, а и той не разбирал английски, как някой изобщо ще има подозрения към него? Една много важна мисия, която немците искат да изпълнят, е изпращането на екип от командоси в Техеран, който да елиминира завинаги Сталин, Чърчил и Рузвелт на едно място. Така наречената операция „Дълъг скок“ никога не влиза в ход, макар и днес да откриваме, че има руски агенти, които твърдят, че са противодействали за изпълнението ѝ. Цицерон не спира да носи документи, не спира да взима своята пенсия, но немците така и не използват предоставените данни.
Причината е, че фон Пепър и външния министър Йоахим фон Рибентроп се мразят изключително много, а шефът на тайната полиция Ърнст Калтенбрюненр не искал да има нищо общо и с двамата. Военното разузнаване пък имало изключителна завист към любимците в лицето на SS разузнаването, където Цицерон оперирал. Тук е моментът да се замислим какво точно щеше да се случи, ако германците не бяха толкова арогантни и се възползваха от предадената информация много по-рано. Вярването, че нещо толкова добро, не може да е истина, коства още повече загуби. Агентът в британското посолство бил наистина прозрачен, но мнозина вярвали, че информацията е още по-измамна и най-вероятно е подправена и предоставена на глупака. В тази сложна линия от влияние, единственият човек, който не може да се нарече глупак, е самият Цицерон – Базна.
Той правил това, което се изисквало от него и изобщо не се интересувал от края на войната, под паркета в стаята си имал достатъчно пари, за да живее охолно след войната, без значение кой точно ще бъде победителят. Ако немските разузнавачи обръщали повече внимание на предоставените документи, най-вероятно щяха да забележат присъствието на една много специална дума, която все по-често се появява в докладите „Операция Оверлорд“. Веднага след като Лудвиг Карл Мойзич забелязва притеснителната вест, спешно търси директен контакт с Берлин, за да съобщи, че има подозрителна информация за настъпление в Западна Европа. От Берлин потвърждават, че може да има подобно желание, но то е много трудна за изпълнение. На 6 юни 1944 г. съюзниците правят своя невероятен скок и разтоварват 2 милиона войника на бреговете на Нормандия, с което практически стартират и края на Втората Световна война в Европа.
По същото време немските генерали продължават да игнорират всички предупреждения, които пристигат от посолството в Турция. Дори и в този момент Базна носил документи, но никой вече не му обръщал внимание, а тази информация можела да донесе победата на нацистите. Краят на тази история наближава, а той идва с промяната на нови кадри в немското посолство. През януари 1944 г. Мойзич наема нова секретарка – Елизабет. Дамата се казва Корнелия „Неле“ Кап – дъщеря на немския консул в Кливлънд Охайо. Само няколко седмици по-рано тя е предложила да шпионира за американците, за да получи безопасен път към САЩ. Кап проследила и забелязала отношенията между Мойзич и Базна от януари до април 1944 г. и макар никога да не успява да види лицето на Цицерон, тя започва да предоставя необходимата информация за къртица.
Британците вече са подготвени за подобни маневри и затягат информацията до степен, в която пиколото вече няма никакви възможности да снима и да предоставя информация. Около март 1945 г. той подава своята оставка и напуска. Малко по-късно разбира, че е жестоко измамен. От 300 000 паунда, които получава от германците, почти всички са с нулева стойност. Повечето пари са фалшифицирани от затворници в концентрационните лагери. След като банките разбират, че Нацистка Германия използва този метод за разплащане, бързо обръщат внимание на всяка една валута, с която оперира и отхвърля немските ментета. Базна е изигран жестоко, защото до края на живота си можел да живее охолно със сумата от 17 милиона долара днес.
Мъжът успява да продаде историята си, която по-късно вдъхновява няколко филма. Никога не става богат и щастлив, не живее охолно, а просто продължава да сменя професия след професия. Най-накрая работи като нощна смяна в Мюнхен, плащайки наема за малко помещение. Някога имал обещание от самия Хитлер, че ще получи вила след края на войната, но така и не я вижда. Базна умира без пукната пара на 21 декември 1970 г. на 66-годишна възраст. Дори опитът му да получи пенсия от Западна Германия, е отхвърлен.
