Джузепе Греко – бясното куче на мафията, което уби над 300 души

Сицилианската мафия е известна с редица качества. Тук ще открием чест, достойнство и етика, която няма да бъде разкрита никъде другаде. Убийствата са последната мярка, до която прибягват, но ако съдим по броя жертви – дипломацията е особено слаба. В Сицилия никой не обича свидетелите, а и мъртвите не говорят, това мотивира повечето мафиоти да елиминират жертвите си и да продължават напред. Именно на тази сцена се разкриват и някои от най-опасните таланти – хората, за които дори торбалан гледа под леглото. Историята на Джузепе Греко е точно такава – не се опитвайте да го бъркате с футболиста, носещ същото име. Джузепе е известен с малкото си име Пино Греко и дълго време се смята за един от шампионите в дисциплината „Прекратяване на житейския път“.

Роден в малка провинция на Палермо и като дете е особено добър ученик, изпреварва мнозина в науките, преподавателите са категорични, че от малкия Пино ще излезе изключително умен и интелигентен човек, но когато чичо Мишел получава по-сериозен пост, не пропуска да вземе със себе си и малкия Пино. През 1979 г. се смята, че Греко вече е в редиците на едни от най-профилираните фамилии. Без да подозира, през следващите години ще играе ролята на отровното острие, което безкомпромисно разчиства редиците на противника. Според официалните данни, броят на елиминираните агенти е около 300 души, но експертите са на мнение, че неофициалната цифра е много по-висока.

Пино получава правото да участва в една от най-жестоките битки, организирана от Корлеонезите. За своите убийства използва AK-47. И нека не забравяме, че не се използва за елиминирането на ниските рангове – Пино има задачата да премахва някои от елитните фигури. Успява да елиминира един от босовете в Палермо – Стефано Бонтаде, Салваторе Инцерило и началникът на карабинерите Карло Алберто Дала Чиеса. Когато синът на Инцерило се заклева, че ще отмъсти, макар и само на 15-годишна възраст, Пино убива и него. Легендите разказват, че килърът успял да го  открие и преди да го застреля в главата, реже ръцете му, а след това го разгражда в киселина.

След време започва да преследва Салваторе Конторно – очевидно е, че когато човек премахне най-високите постове, заместниците няма да закъснеят. Конторно има късмета да избяга и при една засада успява да се измъкне с огън, като дори поразява Пино в гърдите. Твърдо убеден, че е елиминирал най-голямата напаст, Салваторе бързо разбира, че е започнал да прави сметките много по-рано. Пино винаги носил бронежилетка и това му помагало да избяга от по-тежките нападения. Методиките на Греко са емблематични за 80-те години. Той рядко работил сам и евентуално ако такова е изискването на началниците.

На разположение разполагал с армия от килъри, като някой е обучавал сам. В периода на активната им работа е трудно да се изчислят издадените заповед за арест, но дълго време липсва ефективността на правораздаващата система. Пино разполага с 8 главореза и не се притеснява да ги използва, а градската легенда е, че ако вашето име е предадено на него, по-добре започвайте да пишете завещанието. Пино разполагал с така наречената „Стая на смъртта“, която практически е колиба някъде в покрайнините на Палермо, а наказанията вътре оставят всичко на въображението, както можем да се досетим. Арсеналът включвал всички познати и не толкова познати уреди за мъчение, както и наличието на най-различни киселини, с които да се разгражда тялото, като мнозина по-късно били изхвърляни в морето.

През 1982 г. има подозрения, че в същата вила е бил Росарио Рикобоно – един от съюзниците на Корлеонезите, но очевидно е направил грешната стъпка, за да получи екскурзията до ада. Разказва се, че мафиотът пристигнал с 9 телохранителя на събитие, без да подозира, че скоро ще остане сам. Отрядът на Пино елиминира всичко без мафиота, той е бил отведен, като и до днес телата не са открити. В края на същата година идва и нова повиквателна, този път за Марчезе.

По това време войната официално върви към своя край, Салваторе Рина решава, че няма нужда от Марчезе и пуска най-вярната си хрътка след него. По това време Греко вече се смята за втори потенциален кандидат за началническия пост. Мнозина си спомнят, че вместо да предаде поръчката на своите подчинени, той самостоятелно извършва убийството. На 29 юли 1983 г. автомобилът на магистрата Роко Чиничи избухва в движение. Оцелява само шофьорът. С това приключва и Втората Мафиотска война, като за нейният край носи отговорност именно Пино.

Именно в този период започва да се говори за новото поколение убийци. В края на цялото кръвопролитие неговият чичо е предводител на фамилията, макар и на този етап да се окрива. Смята се, че заявките и изискванията идват директно при Пино. Единственият опонент остава Салваторе Риина, който вече не вижда партньори, а само заплаха за самия себе си.

За целта се нарежда елиминиране на бригадата на Пино, като целта е да се охлабят редиците. Пино усеща трусовете, но преди това трябва да се разправи с Антонино Касара. Полицейският инспектор има добри следи и бързо успява да издаде заповед за задържането на 163 мафиота. На 6 авгусст 1985 г. ще посрещне неканени гости като сред жертвите ще бъде и неговата съпруга. Посланието е повече от ясно, а след убийството е гарантирано, че властите ще отпуснат примката около мафията.

Нещо още по-страшно е, че по това време Пино може да откаже абсолютно всеки инспектор да започне разследване. По това време Салваторе Риина вече е категоричен, че най-бясното куче на мафията трябва да бъде елиминирано, поради простата причина, че амбициите му застрашават всички. Страхът, че един ден Пино ще се появи на входната врата на всеки един от босовете, не им дава мира.

Официално се смята, че Пино се е криел и е бил далече от полесражението, когато двама приятели позвъняват на вратата. През септември 1985 г. един от най-опасните убийци е елиминиран, при това без да подозира, че е нарочен за убийство. Цели 4 години никой не знае дали Пино е жив или не, неговата черна слава не може да бъде забравена. Тялото на Пино никога не е открито. Информацията за смъртта се дава от Франческо Манноа, чийто брат също се е намирал в къщата, когато убийците са пристигнали, за да сложат край на тази сага. Посмъртно е повдигнато обвинение за 58 убийства. Делото започва на 10 февруари 1986 г. и 450 мафиота са извикани на съдебната скамейка. Делото продължава до 30 януари 1992 г.  

Легендата разказва, че когато Салваторе Риина най-накрая издава заповедта за убийството на един от най-профилираните убийци, той заявява, че няма лекарство за лудостта и единственият начин за спиране на привличането на внимание е точно с помощта на убийството и елиминирането на аудиторията. Самият Салваторе няма много време да се радва и въпреки всички извършени престъпления най-накрая ще изтегли късата клечка,  която ще го изпрати в затвора за  много дълго време, където и ще умре на 87-годишна възраст. Що се отнася до неговите действия, контролът на мафията, която ръководи, бързо се превръща в антихрист и под натиска на обществото започва активна разправа с организираната престъпност.