Алис Мънро е носителка на Нобелова награда за литература

Канадската писателка, майсторката на съвременния разказ Алис Мънро е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, съобщи Nobelprize.org.

Мънро е едва 13-ата жена, удостоявана с престижната награда. Досега Нобеловата награда за литература не е присъждана на автор на разкази.

82-годишната Мънро, която е известна с нейните „големи хроники на малък канадски град“, се превърна в 13-ата поред жена носителка на отличието и първи лауреат на Канада в историята на наградите за литература, основани през 1901 г..

Алис Мънро, родена на 10 юли 1931 г. в Уингам, Онтарио. Учила е в Университета на Западно Онтарио. Публикува своя първи сборник с разкази през 1968 г., той е озаглавен „Танцът на
щастливите сенки“ (Dance of the Happy Shades). За тази си книга тя получава престижната канадска награда на генерал-губернатора.

Носителката е и на наградата „Ман Букър“. Макар и да пише къси разкази, Мънро внася във всеки от тях такава дълбочина и мъдрост, колкото в един голям роман. Неотдавна Мънро обяви, че възнамерява да сложи край написателската си кариера. Отличието, както и сумата от 8 милиона шведски крони или 1,2 милиона долара ще бъдат връчени на Алис Мънро на церемония в Стокхолм на 10 декември.

Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 64 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за „Книга за джунглата“, когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг (родена на 22 октомври 1919 г.)

Откъс от „Дъщерята на пеперудите“ на Алис Мънро

Когато дните станат по-къси и задуха студеният вятър, пеперудите монарх долитат от всички посоки на света към Свещения кръг в памет на богините, които застанали пред огнената бездна и смело скочили в пламъците, жертвайки себе си, за да донесат светлина и живот на света.

От самото си раждане Лус Авила познава легендата за las mariposas – красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред – също като пеперудите – да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя мъжа, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.

Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга – всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.

И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето в това нежно и понякога болезнено завръщане към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…

Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…