Русия срещу Европа : Владимир Путин става все по-консервативен
Бил Келър, в. „Ню Йорк таймс“, 15 декември
Светът се нуждае от повече хора като Нелсън Мандела. Вместо това той получава хора като Владимир Путин. Докато миналата седмица в ЮАР погребваха южноафриканския герой, руският президент тормозеше Украйна и я натискаше да влезе в нов митнически съюз, който започва да прилича малко на олекотена версия на Съветския съюз, а освен това затвърждаваше контрола си над държавните медии чрез създаването на нова кремълска информационна агенция под ръководството на твърдолинеен националист и хомофоб.
Тези ходове на Путин не са изолирани събития. Те се вписват в схема на поведение от последните около две години, която целенасочено отдалечава Русия от социално и културно либералния Запад: закони, които официално разрешават терора над гейове и лесбийки, хвърлянето в затвора на музикантки от пънкарска група за оскърбление на Руската православна църква, демонизирането на подкрепяни от Запада продемократични организации като „чуждестранни агенти“, по-широки нови закони за наказване на държавната измяна, ограничения над осиновяването на руски деца от чужденци.
Ставащото е по-сложно и по-опасно от просто показване на политически мускули от страна на Путин. Той се опитва да очертае гранична линия спрямо Европа, да задълбочи разделенията на един континент, от който на два пъти тръгнаха световни войни. Изглежда по-ясно от всякога, че Путин не се заяжда със Запада просто за да възпламенява поддръжниците си или да задушава в зародиш вътрешнополитическата опозиция. Той също така се опитва да заличи напредъка от последните 25 години.
Мотивацията на Владимир Путин отдавна е тема на журналистически и научни предположения, довели до няколко припокриващи се теории: той е тормозеното момче по дворовете на следвоенен Ленинград, което облича униформа на КГБ, за да си го върне на тормозилите го и никога повече не я сваля. Той е циничният пресметлив майстор на „реалполитик“, който възприема света като поредица от заговори и реагира подобаващо. Той е измъчена руска душа като от творба на Достоевски, разстроена от безбожието, слободията и моралния упадък. Той е съветският Суперман, който продължава да води Студената война. Той е класически нарцисист, най-ясно за което говори склонността му да бъде сниман гол до кръста, яхнал кон.
Откакто започна сегашният му президентски мандат през 2012г., Путин все повече чувстваше, че протягането на ръка към Запада не се приема с дължимото уважение, че с Русия се отнасят като с победена нация, а не като с равен на световната сцена.
Унижението и негодуванието му са прераснали в политическа антипатия, която не е специално съветска, но е дълбоко руска. Спорът му със Запада вече не е само за политическо влияние и икономически предимства. Той за него е дълбоко духовен.
„Путин иска да превърне Русия в световната столица на традиционните ценности“, каза Маша Гесен, автор на острокритична биография на Путин, активистка за правата на гейовете и лесбийките и автор на блог в сайта на „Ню Йорк таймс“.
Човек може да се запита какво общо има ретро пуританизмът на Русия с вълненията по улиците на Киев, където желаещите партньорство с ЕС украинци се конфронтират с президента Виктор Янукович, който изглежда иска вместо това да се присъедини към съперничещия „Евразийски“ съюз на Путин? Повече отколкото си мислите.
Чуйте как председателят на комисията по международни въпроси към руския парламент Алексей Пушков предупреждава, че ако Украйна влезе в ЕС, в страната ще навлязат европейски съветници и ще въведат „разширяване на сферата на гей-културата“. Или вижте яростно антизападния телевизионен водещ Дмитрий Кисельов, когото Путин наскоро постави начело на преструктурирана информационна агенция. Кисельов неотдавна излъчи откъси от шведско предаване, наречено „Акане и пишкане“, което учи децата за тези телесни функции, и заяви, че то е пример за типа европейска поквара, която ще сполети Украйна ако тя се равнява по Европа. (Кисельов също така е човекът, който заяви, че когато умират гейове, вътрешните им органи трябва да се изгарят и заравят, за да не може да се даряват за присаждане.)
Дмитрий Тренин от московския клон на Фонда Карнеги за подпомагане на общия мир е убеден, че тук не става дума просто за угаждане на набожни избиратели, а е и нещо по-лично. През последните две години Путин стана по-консервативен като идеология, по-склонен да вижда Европа като упадъчно място, което е чуждо на източноправославния християнски свят, в който влизат Русия и Украйна.
„Европа, това е безконтролна толерантност, това е секуларизъм. Той вижда Европа като следхристиянско място. Европа значи превес на наднационални институции над националния суверенитет, значи намаляла роля на църквата. Европа значи правата на гражданите да са премахнали задълженията им един към друг и към държавата“, каза Тренин.
За да се осъзнаят мащабите на това, което прави Путин, е полезно да си припомним някои исторически събития.
През юли 1989 г. съветският президент Михаил Горбачов изнесе в Страсбург реч, която мнозина възприеха като важно отдалечаване от Студената война. Темата ѝ беше, че Русия сега се вижда като споделяща „общ европейски дом“ заедно със западните си съперници. Взаимното уважение и търговия трябва да заменят конфронтацията и ядреното възпиране като стълбове на отношенията им. Военните блокове ще се преобразуват в политически организации. Това, което президентът Рейгън нарече „империя на злото“, ще стане добрия съсед.
„Дългата зима на световен конфликт, основан на разделението на Европа, изглежда наближава края си“, писа по онова време главният кореспондент в чужбина на в. „Вашингтон пост“ Джим Хоугланд. Това мнение бе широко споделяно.
Когато Съветският съюз се разпадна няколко години по-късно, най-голямата от 14-те освободили се от руското владичество републики бе Украйна. Докато се наслаждаваха на независимостта си, мнозина украинци искаха да последват Русия по обявения от Горбачов път.
„Имаше един лозунг: „Към Европа с Русия“. Тази идея сега очевидно е отпаднала и предполагам, че Путин е решил да възстанови империята“, каза Роман Шпорлук, бивш директор на Института за украински изследвания към Харвардския университет.
Близо 25 години след Горбачовия „общ европейски дом“ Путин звучи като рушител на общия европейски дом.
Вярно е, че през последните години на рецесия и бюджетни съкращения Европа поизгуби блясъка си. Тя обаче остава по-привлекателна от застарялата украинска икономика, ръководена от неефективна и корумпирана управляваща класа. Украинците никога не са губили надеждата да станат част от Запада.
Протестиращите на площад „Независимост“ в Киев са представители на едно поколение, което е следвало, работило и пътувало в Полша откакто тя влезе в ЕС и което не иска да се оттегли в някаква по-запусната версия на руската империя. Те са подкрепяни от значителна част от украинските предприемачи, които предпочитат западното върховенство на закона пред корупцията и правните капризи на Русия и Украйна.
Путин може и да успее да улови Украйна, но може да съжалява за това. Щом така и така се е загледал в миналото, не е зле да помисли над опита на един предишен владетел, Йосиф Сталин, който анексира Западна Украйна от Полша. Както посочва Шпорлук, Сталин е мислел, че е постъпил умно, но в крайна сметка е удвоил проблемите си, като вкара политически буйните украинци в съветската палатка и остави една по-силна и еднородна Полша, която вече не беше разтърсвана от украинското си малцинство.
По същия начин, ако Путин насилствено привлече Украйна в своя доминиран от Русия съюз, той ще трябва да успокои общественото мнение, като обсипе новия член с подаръци, които не може да си позволи и му отстъпи влияние, което би предпочел да не споделя. А дори и тогава негодуванието на младите украински еврофили ще набъбне и ще подхрани вече широкото недоволство на младото поколение в самата Русия. Както посочва Тренин, „Украйна винаги ще търси къде е изходът“. Подобно на Сталин и Путин може да разбере, че една пленена Украйна причинява повече неприятности, отколкото си заслужава.
