Паролите за ядрените оръжия на САЩ през Студената война са били комично прости

Ако смятате, че собствените ви пароли са лесни и мързеливи (добавяте цифрата „1“ след името на котката ви или нещо подобно), сигурно много ще се зарадвате като ви кажем, че ядреният арсенал на САЩ е бил много по-слабо защитен по време на Студената война със Съветския съюз от имейла ви.

През 80-те години на миналия век един академик от Харвард и специалист по водене на преговори и управление на конфликти стига до особена идея и я предлага на Пентагона: Ядрените кодове трябва просто да бъдат имплантирани в гърдите на някой човек от обкръжението на президента. След това, в случай че реши да изстреля ядрена бомба, президентът ще трябва да извади кодовете с нож…

В статия, публикувана в Бюлетина на атомните учени през март 1981 г., Роджър Фишър описва концепцията си подробно: „Има един млад мъж, вероятно офицер от военноморските сили, който придружава президента. Този млад мъж има черно куфарче, което съдържа кодовете, необходими за изстрелване на ядрени оръжия. Аз самият виждам как президентът на заседание на щаба разглежда ядрената война като абстрактен въпрос. Той може да заключи: „По план 1 на СИОП решението е положително, съобщете линията Alpha XYZ.“ Подобен жаргон поддържа нещата един вид по-скоро формални, отколкото истински тактилни“, пише Фишър.

„Моето предложение беше съвсем просто: Поставете необходимия код в малка капсула и я имплантирайте точно до сърцето на някой доброволец. Доброволецът ще носи със себе си голям, тежък месарски нож, докато придружава президента. Ако някога президентът пожелае да изстреля ядрено оръжие, единственият начин да го направи ще бъде първо със собствените си ръце да убие едно човешко същество. Той трябва да погледне някого и да осъзнае какво е смърт – какво е невинна смърт. Кръв по килима в Белия дом. Трябва да погледне реалността.“

Концепцията може и да е добра (ако приемем, че тя не кара президента просто да изпита още по-голям глад за кръв), но, представете си, няма голям шанс да бъде използвана. Когато Фишър, който описва ядрените оръжия като решение на нито един проблем „освен проблема с населението“, го поставя пред Пентагона, получава отговор, който не е много успокояващ за човечеството.

„Когато предложих това на приятели в Пентагона, те казаха: „Боже мой, това е ужасно. Това, че трябва да убиеш някого, ще изкриви преценката на президента. Той може никога да не натисне бутона.“

Вместо това предпазните мерки включват необходимостта няколко служители с разрешение от президента да завъртят ключове едновременни, както и прословутите ядрени кодове.

Но според ядрения експерт и офицер Брус Блеър, когато през 1962 г. президентът Джон Ф. Кенеди нарежда използването на кодове за допълнителна защита на ядрените оръжия, среща значителен отпор.

LGM-30 Minuteman

„Стратегическото военновъздушно командване (СВВК) в Омаха тихомълком реши да направи всички пароли просто редица нули, за да множе тази защита да се заобиколи“, твърди Блеър през 2004 г. „В началото и средата на 70-те години, по време на работата ми като офицер по изстрелването на ракети Минитмeн, те все още не бяха променени. Даже всъщност ни инструктираха да проверяваме два пъти заключващия панел в нашия подземен бункер, за да се уверим, че никакви други цифри, освен нула, не са били набрани по невнимание.“

Според Блеър СВВК не са били толкова загрижени за инцидентни изстрелвания, колкото за необходимостта от бързо изстрелване в случай на заповед.

„И така, „тайният код за ядрените оръжия“ в разгара на кризите на Студената война остава постоянен – 00000000″.

Оттогава ВВС на САЩ отричат това, като заявяват, че „код, състоящ се от осем нули, никога не е бил използван за активиране или изстрелване на МБР ММ, както твърди д-р Брус Блеър“. Блеър обаче казва, че това не е вярно и се придържа към първоначалното си твърдение, добавяйки още, че в разсекретеното техническо ръководство на Минитмeн е обяснено, че „при нормални условия кодовете ще бъдат настроени на 00000000“, и обвинява ВВС в „подвеждаща информация за своите процедури за ядрена безопасност“.

Въпреки това през този период не са изстреляни неразрешени ядрени ракети, дори ако кодовете са били настроени на осем нули, както се твърди. През 1977 г. е въведена по-стабилна система, при която персоналът, който извършва изстрелването, трябва да набере по-висшестоящ орган, за да получи кодовете.