Дали един силен магнит може да повлияе на кръвта ни?
В известна сцена в „Х2“ (един от първите филми за Х-Мен) Магнито използва магнитните си сили, за да изтръгне желязото от тялото на човек, след което използва въпросното желязото като куршум.
Разбира се, филмът полага големи усилия да покаже, че причината Магнито да успее да направи това е, че охранителят е бил инжектиран с желязо по-рано. Но все пак – възможно ли е наистина силен магнит да повлияе на кръвта ни?
Първо, макар да знаем, че кръвта съдържа желязо, знаем също, че магнитите не могат да изтръгнат желязото от нея. Ако можеше, това щеше да се случва всеки път, когато някой влезе в апарат за ядрено-магнитен резонанс, и той нямаше да се използва. Но това не означава, че силните магнити не влияят на кръвта. Всъщност техниката, използвана за измерване на мозъчната активност в апаратите за ядрено-магнитен резонанс, разчита именно на факта, че те влияят.
Кръвта ни не е феромагнитна, или магнитна по начина, по който хората обикновено разбират магнетизма. Тя обаче има много слаби магнитни свойства.
Оксихемоглобинът е слабо диамагнитен, което означава, че е леко отблъснат от магнитно поле, докато дезоксихемоглобинът е парамагнитен или леко привлечен от магнитно поле. Това ни позволява да измерваме мозъчната активност с помощта на магнитно-резонансни апарати.
„Причината, поради която ЯМР може да открива промени в мозъка, се дължи на фундаменталната разлика в парамагнитните свойства на оксихемоглобина и дезоксихемоглобина“, пише в Radiopaedia.
„Дезоксигенираният хемоглобин е парамагнитен, докато оксигенираният хемоглобин не е, поради което първият ще предизвика локално дефазиране на протоните и по този начин ще намали върнатия сигнал от тъканите в непосредствена близост.“
Всичко е малко магнитно, включително тъканите в телата ни, и ще реагира на магнитно поле, ако то е достатъчно силно. Но тялото ви ще започне да левитира много преди лекарят да трябва да издаде смъртен акт.
