Дете не спа 11 дни за училищен проект
През 1963 г. двама тийнейджъри решават да направят научен проект, в който да стоят будни възможно най-дълго – и в крайна сметка попадат в Книгата на рекордите на Гинес.
Ранди Гарднър и Брус Макалистър първоначално решават, че искат да проучат ефектите от неспането върху „паранормалните способности“, но след това изоставят тази идея поради доста очевидни практически проблеми, и вместо това изследват ефектите върху когнитивните и физическите способности. След като целта е определена, единственото нещо, което остава да се направи, е да се тегли чоп и да се види кой ще води бележките и кой няма да спи – за период, който никой в историята досега не е издържал.
Ранди губи и се подготви за изпитанието. А експериментът щеше да си остане само училищно достояние – ако не е местен вестник, който го отразява и така привлича вниманието на изследователя на съня от Станфорд д-р Уилям Демент.
„Може би бях единственият човек на планетата по онова време, който действително беше правил изследвания на съня“, казва Демент пред BBC по-късно. „Родителите на Ранди бяха много притеснени, че това може наистина да бъде вредно за него. Защото все още не беше решен въпросът дали ако останете без сън достатъчно дълго, няма да умрете.
И изглежда смъртта не е напълно изключена. Предишни експерименти върху хора показват, че лишаването от сън причинява параноя, подозрителност и други проблеми сред доброволците, а последващ експеримент, при който домашни котки са поддържани будни в продължение на 15 дни, се оказа фатален. По молба на родителите, експериментът с Ранди е наблюдаван освен от Демент, и от лейт. Джон Дж. Рос от отдела за медицински невропсихиатрични изследвания на ВМС на САЩ в Сан Диего.
За да го държи буден, екипът кара момчето да играе на флипер и баскетбол, не му позволява да лежи и го кара да им говори през вратата на тоалетната, когато ходи там, за да не се изкушава да подремва скришом.
Ранните етапи на експеримента преминават добре за момчето, само на 16 години по това време.
На втория ден то изпитва трудности при идентифицирането на предмети чрез допир. На третия вече има промени в настроението и изпитва затруднения да каже скоропоговорки (въпреки че те все пак са създадени да бъдат трудни за казване).
Пропуски в паметта и първите му халюцинации и налудни епизоди се появяват на четвъртия ден. „Халюцинирах, че съм един известен чернокож футболист [американски футбол], Пол Лоу, от Сан Диего Чарджърс“, казва той за Esquire години по-късно. „Приятелите ми смятаха, че това е смешно, защото тежах около 60 килограма.“
Халюцинациите продължават и на следващия ден, като момчето вижда горска пътека пред себе си, а не останалата част от къщата си. „След този момент всичко тръгна само надолу“, пише той. „Нямаше повече върхове, само спадове и още по-ниски спадове. Сякаш някой търкаше мозъка ми с шкурка. Тялото ми все още се държеше, но умът ми го нямаше никакъв.“
През следващите няколко дни говорът му се забавя и започва да става неясен, а паметта му се влошава. Започва изречения, които обаче или спира по средата, защото е забравил как да ги довърши, или прекъсва с изцяло нова мисъл. Ранди обаче все още може да играе пинг-понг.
Подобно на други, които са се подлагали на подобно безсъние, той изпитва параноя, макар и тя да не е като тази на предишния рекордьор – Том Раундс, радиоводещ – който не спи 260 часа.
Друг диджей – Питър Трип – е прегледан от психиатър, след като остава буден в продължение на 200 часа, и по време на прегледа всъщност решава, че докторът е гробар, дошъл да го погребе жив. Затова той бяга откабинета, само по бельо.
В последния ден от своя експеримент Ранди е безизразен и се нуждае от постоянни подкани, за да отговори на въпросите, което пък прави с неясен монотонен глас. Тестовете върху умствените му способности спират много бързо, тъй като той системна забравя какво прави.
Въпреки това изглежда, че не страда от особено много лоши ефекти, когато поставя новия световен рекорд. След като всичко приключва, Гарднър е наблюдаван в продължение на още няколко нощи – които включват много сън и постепенно връщане към нормалното.
Експериментът заключава, че по време на безсънието, през цялото време области от мозъка му „подремват“. Същият ефект по-късно се наблюдава и при експерименти с плъхове, където подгрупи от неврони на кората на главния им мозък се изключват, докато лишените от сън плъхове продължават да са будни.
„Той не беше първото човешко същество – или предчовешко същество – което трябваше да остане будно повече от една нощ, Може би затова човешкият мозък е еволюирал така, че да може да изключва отделни части от себе си“, казва Макалистър пред BBC. „Части от него могат „да поспят“ един вид и да се възобновят поне малко, докато други части остават будни – има пълна логика. И това би обяснило защо не се случиха по-лоши неща.“
Оттогава други няколко човека са надминали периодът на будно състояние, които регистрира Гарднър – въпреки че Книгата с рекордите на Гинес вече не публикува подобни опити, за да не насърчава дейност, която може да навреди на здравето на участниците.
