Най-големият комунист в света не е руснак, а американец и изиграва огромна роля за покоряването на Източна Европа

Операция „Раздробяващ фактор“ най-вероятно не говори нищо на повечето съвременни читатели. Това не е изненада, особено след като забележим, че е бил активна между 40-те и 50-те години на миналия век. Периодът е известен с лов на вещици и търсенето на най-различни привърженици на комунистическата партия. Джоузеф Макарти е зает с изследването на всички активности в подривните американски комитите – неговата задача е да локализира почитателите на крайната лява идея.

Едгар Хувър се насочва в една друга територия и има още по-очарователна задача. Той преследва комунисти в страната и такива, които са заподозрени в подривна дейност, като срещата с ФБР се смята за една от най-неприятните за периода. Какво остава за ЦРУ? След като винаги са се смятали за бандата некадърни полицаи – това поне е мнението на ФБР – решават да продължат лова, но фокусът им да е насочен към страните в Европа и по-точно – тези в Източния блок.

Операцията „Раздробяващ фактор“ води до ареста на стотици хиляди членове на комунистическата партия. Голяма част от тях са заловени в България, Чехословакия, Източна Германия, Унгария и Полша. Задържаните нямат никаква вина, но ЦРУ успява да създаде толкова много конспирации, че никой дори не си губи времето в съмнения.

Новата власт предпочита да не проверява, а директно да разстрелва, поставяйки нов рекорд по екзекуции в мирно време. Според данни на ЦРУ, повечето комунисти – да приемем около 90% от тях – нямат абсолютно никаква вина, но понеже нямат дори правото да се оправдаят, резултатът е ясен.

И всичко това е възможно с помощта на само трима души. Бивш служител в американския департамент, който по-късно се оказва съветски шпионин, един от най-високите рангове на полската партия и бъдещ ЦРУ директор, който търси начин да отмъсти на първия. Това може да звучи като много специален латино сериал, но в следващите редове ще разберем, че най-големият комунист, отговорен за поробването на Източна Европа, не е руснак, а американец.

Ноел Фийлд се ражда в Лондон през 1904 г. в семейство на зоолог-американец и майка-журналист. Бащата работи в Цюрих, докато майката се мести в САЩ през 1921 г. само с Ноел, тъй като бащата загива през 1921 г. Фийлд получава докторска степен по политически науки през 1926 г. в Харвард и се жени за Херта Катарина Вайзер – германка, с която се среща в Швейцария една година по-рано.

Херта няма нищо против да последва американеца. Това е правилен избор, все пак Ноел ще получи престижна работа в държавните институции. Описван е като блестящ и буден младеж, човек с успешно семейство и още по-бляскаво бъдеще. Единственият проблем е, че Фийлд не признава своите връзки с комунизма.

Нямал е никакви контакти с лявото движение, той се радикализира изцяло сам и смятал, че светът е несправедлив срещу анархисти като Николо Соко и Бартоломей Ванчети. Хърбърт Хувър е бил достатъчно жесток като президент срещу бойците, които надигат глас след Голямата депресия – Фийлд обвинява капиталистите за нея и точно по тази причина избира левицата за водеща сила.

Друга отрова в душата му ще е трагедията на Първата Световна война, която оставя Европа дълго време на колене. Неговото най-голямо убеждение е, че СССР предлага много повече надежда от САЩ и обича мира – елемент, който и до днес продължава да събужда съмнения. Пропагандата изглежда особено розова, но нищо повече. Най-голямата грешка на ЦРУ ще е фактът, че някой кани Ноел в шпионските игри. Започва да се социализира с комунисти и други писатели на комунистически вестници, той самият ще пише за някои издания под псевдоним, но никога няма да ходи на активни събития.

Появата на един обещаващ млад човек за каузата ще доведе до още една важна стъпка – вербуването. Докато е в университета, Ноел ще се срещне с приятел от детството – Лорънс Дъган. Двамата споделят едни и същи идеи, а след това започват да работят като агенти за Москва. През 30-те години Ноел се среща с Хеде Гюмперт – немски агент, работещ за комунистическата партия. Именно тя ще го накара да се включи във високите кръгове на тази опасна игра. Фийлд е толкова известен, че дори Алгер Хис (друго светило от комунистическите агенти) предлага да го вербува. Активната работа ще бъде между Фийлд и Гюмперт.

Първото официално работно място е получено през 1936 г. и Ноел е изпратен в ОН в Женева. В началото работи в Швейцария върху програма за разоръжаване, но след това се мести в Испания, където Франциско Франко води военна кампания срещу демократично избраното анархо-социалистическо правителство на Мануел Азана.

Фийлд ще ръководи цялата международна операция за приемането на бежанци, а след това ще се прехвърли в отдела за разследване. Ноел ще е ангажиран с връщането на комунистите, които са се сражавали в тази битка. Победата на Испания ще го накара да се насъска още повече срещу нацистите, а това ще доведе и подкрепа на алтернативата – комунистите. Загубата го кара да се почувства предаден и да прецени, че ОН просто не работи. Втората професия ще бъде в Американското общество по взаимопомощ и доставки.

Изпратен е в Марсилия и заедно с Херта ще помага на комунисти, евреи и други анти-нацисти. След падането на Франция през 1942 г. ще открием, че Ноел вече е заминал за Цюрих и продължава да работи в новата си професия под прикритие. Веднага след завръщането си в САЩ, той ще потърси контакт с Алън Дюлс, който работи в стратегическите служби и се бори за поста – директор в ЦРУ.

Съветски агент и американски шпионин няма да се срещат толкова често в историята, но тяхното приятелство има позитив. Фийлд иска да получи помощ за бежанците, докато Дюлс се надява, че връзките с комунистите могат да помогнат за изстискването на по-сериозна информация. Двамата се прегръщат в един лицемерен танц, но Дюлс се оказва по-големият глупак. Той продължава да смята, че помощта му е оправдана, но междувременно Фийлд бере своите плодове и успява да неутрализира всички шансове на запада за намеса в Източния блок.

Балканите са заразени благодарение на неговата добра работа. Фийлд използва имената на агенти, които да помогнат за инвазията в Европа, всички до един са комунисти и не просто не работят за САЩ, те успяват да подготвят почвата за руската армия и така да елиминират всички шансове за адекватна намеса. Това е човекът, който ще поиска пари за създаването на комунистически вестник с името „Нова Германия“. Същият ще бъде официалният вестник на Източна Германия до края на съществуването ѝ.

Алън Дюлс се оказва най-големият глупак на ЦРУ и доказва ясно и точно, че това управление заслужава прякора си – банда некадърни полицаи. Фийлд няма да се спре, той ще продължи да изпраща комунистически бежанци в Източна Европа и след войната. Не се притеснява, че извършва държавна измяна като помага, неговата основна задача е да асистира на света да се отърве от капиталистите.

Едва ли се е интересувал, че реално обрича половин Европа на гонения и терор. Заслепен от съкровената си простотия, той продължава своята кауза. Най-вероятно ФБР щяха да извършат неофициалната екзекуция още през 40-те години, но уви. По същото време ще открием, че полския министър на държавна сигурност – Йозеф Святло е предал собствената си държава и се стреми да избяга във Великобритания или САЩ.

Първият му опит да избяга в Полша във Великобритания е през 1948 г. Дюлс знае тази информация, но понеже ще става директор, един такъв кадър ще е от огромна полза, затова нарежда на Йозеф да си седи на мястото и да предава информация. Полякът помага, но най-верният му агент – Тибор Шзони ще бъде заловен само месеци след отказа. Святло вижда една добра възможност да избяга, а освен това вече знае, че Фийлд и Дюлс спят в едно легло още от войната.

Цялата комунистическа партия на Източна Европа познава делата на Ноел, впрочем с малко повече напън, той най-вероятно щеше да е сложен на портрет до Ленин и Сталин. Святло осъзнава, че има само един вариант за действие – вместо да бяга, може просто да хвърли Фийлд в огъня и да се наслаждава на случващото се. Йозеф се среща с Дюлс и започва да обяснява какъв е планът му, споделя как иска да разтресе цялата основа на Източния блок. Първата жертва на Йозеф ще е полски министър на публичната сигурност – Якоб Берман. Докато двамата дебатират темите, американците вече знаят, че Фийлд е комунист, а неговата любима Хеде изобщо не е чиста. ФБР успява да залови първо нея и след разпитите ѝ става ясно, че Фийлд е агент.

Преди да бъде заловен, той решава да бяга в Прага, където очаква, че ще стане официален член на комунистическата партия, другата му надежда е, че може да бъде кореспондент на левицата в американски вестник. Опитите да си намери работа ще доведат до най-голямото му падение, както и това на много други хора.

Святло споделя  тактиката си на Дюлс и заявява, че може да свали Фийлд, а след това и Бърман, както и всеки друг, който е имал отношение с тях, Дюлс отговаря, че ще се наслаждава на всяко едно действие. Сега е неговото време да се възползва от издънките на Ноел. При добре свършена работа, параноята ще е толкова голяма, че този режим няма да издържи дълго.

Фийлд е арестуван в Прага през май 1949 г. и изпратен в Будапеща, където да помага с разследването и делата. Докато е в затвора, преминава през голямо количество мъчения и бой. Съпругата и двете му дъщери ще изчезнат в Прага, като никой не знае какво се е случило с тях.

Радикализираният американец започва да пее като славей и разкрива имената на всички, които е изпратил в Източна Европа. Казаните имена следват същата съдба. Арестуваните започват да обвиняват всеки, обричайки го на същата мъка. Реакцията от арести, дела и екзекуции минава всички видове граници и поставя нов рекорд.

Планът на Йозеф и Дюлс работи безпогрешно, двамата злоупотребяват толкова много, че накрая е логично някой да се досети за зеления хайвер. Операцията им се разпространява през целия Източен блок. Само в Чехословакия са арестувани повече от 169 хиляди души – това са около 10% от цялата партия.

Екзекуциите са много, но смъртта на всички останали в затвора е достатъчна, за да се нанесе щета. След като само Йозеф още не е затворен, неговата първа работа е да избяга в САЩ през Западен Берлин през 1953 г.

Бягството му ще съобщи на комунистите, ч всичко е било огромен блъф, но гробовете вече са пълни. Фийлд е освободен след 5 години. Той никога не проговаря за отношението на неговите мъчители, поне не го прави публично. Съпругата и децата му също са в затвор, като са пуснати и получават политическо убежище в Будапеща.

Ноел Фийлд умира през 1970 г. Той спокойно може да се смята за абсолютната отрова на Европа, отгледана с помощта на ЦРУ.  Политическите му убеждения и желанието да се смята за освободител на света, официално водят до години в репресии и мъчения, той самият е вярвал в красивата реклама, но не и в истината.