Франция се опитва да промени ролята си в Африка

Париж, Илейн Ганли от Асошиейтед прес

Франция отново ще помага – тя изпраща войници в своя бивша африканска колония, за да бъде предотвратена катастрофа – мръсна работа, на която Париж казва, че не държи особено. Франция иска динамична нова Африка, която създава работни места, а не конфликти.

Образът на Франция като жандармът на Африка обаче трудно се заличава.

Френски войски бяха изпратени да се справят със смъртоносния хаос в Централноафриканската република (ЦАР) докато в петък и събота в Париж заседаваха около 40 африкански лидери, включително преходният премиер на ЦАР.

На тази среща на върха бе постигнат напредък към създаването на африкански сили за бързо реагиране, които да бъдат обучени от Франция, за да може континентът да покрие нуждите си в областта на сигурността, като същевременно се позволява на Франция да запази връзки в региона, които може да донесат икономическа печалба в дългосрочен план.

Не е лесно Франция да се отърси от възприемането на себе си като едновремешния колониален господар. Френската империя се разпадна през 60-те години, но половин век по-късно е нещо обичайно африкански лидери да искат помощ и тези призиви рядко биват пренебрегвани.

От 2011 г. при управлението на двама президенти от различни политически лагери Франция се е намесвала в четири африкански страни: в Кот д’Ивоар, в съвместна мисия в Либия, в Мали и сега в ЦАР.

През януари Франция изпрати 5000 войници в Мали да смажат Ал Каида и други радикални групировки в северната част на страна, която бяха смятани за терористична заплаха за страните в региона. Това е повече от мисията в ЦАР, където според френския президент Франсоа Оланд 1600 френски войници ще помагат на около 6000 африкански войници да въведат ред в почти изпадналата в беззаконие страна, където нараснаха верските сблъсъци след като мюсюлмански бунтовници свалиха президента през март.

Както в Мали, така и в ЦАР Париж получи африканска и международна подкрепа чрез Съвета за сигурност на ООН. В събота генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви, че е „признателен на страните, които изпращат войници, и особено на Франция за увеличаването на военната й подкрепа“.

Оланд обаче не иска Франция първа, а понякога и единствена, да реагира на спешни ситуации в Африка. В продължение на няколко месеца Франция се опитваше да не се намесва в ЦАР.

Оланд обяви, че се вземат мерки да се промени ролята на Франция от спасител на помощник на срещата на върха на Африканския съюз в Етиопия през май, като заяви, че самите африканци трябва да имат грижата за сигурността си. Мнозина африкански официални представители са съгласни по принцип, макар и подробностите по този план все още да се уточняват.

Франция настоява силите за бързо реагиране на Африканския съюз да са готови до няколко месеца и обеща на срещата на върха този уикенд да осигури оборудване и обучение за до 20 000 африкански военнослужещи годишно. ООН ще финансира мироподдържащи операции щом тези сили бъдат напълно оперативни. Дотогава Оланд каза, че ЕС трябва да осигурява финансов ресурс, „защото двата континента са свързани“.

Оланд не е първият президент, който се опитва да се раздели с тежко наследство или да се възползва от континент, чийто облик на място на неспирни конфликти се заменя от този на разцъфващ център за инвестиции.

Дори символите на войната се смекчават. Операцията на французите в ЦАР е кръстена Операция Сангарис, на името на местна пеперуда. Намесата през 1979 г. за сваляне на централноафриканския диктатор и самообявил се император Жан-Бедел Бокаса, който бе обвинен в канибализъм, бе наречена Операция Баракуда.

Измъкването на Франция от колониалното й минало без да изоставя традиционните си партньори в моменти на нужда може да се окаже сложно. Патерналистичните партньорства, които Париж развиваше десетилетия наред с бившите си колонии пълнеха джобовете на диктатори и търговци и насърчаваха изпадането в зависимост. Днес неписаната политика, известна като Франсафрик официално е низвергната.

Президентът на Мали Ибрахим Бубакар Кейта обаче казва, че двете страни остават взаимно свързани.

„Франция, уви, има исторически дълг“ към бившите си колонии, каза Кейта в интервю за в. „Монд“.

„Когато сте пътували по един път заедно, колкото и да е било болезнено понякога, нещо остава. Ние сме осъдени да вървим заедно“, заяви той.

Френското правителство настоява, че не иска да се меси във вътрешни африкански въпроси. В събота обаче Оланд открито изрази неприязън към бившия бунтовник и сегашен президент на ЦАР. „Не искам да соча никого, но не можем да оставим на поста му един президент, който не бе способен да направи нищо, или дори по-лошо, който остави някои неща да се случат“, каза Оланд по телевизия Франс-24 и прикани да се състоят избори възможно най-скоро.

Алин Лебьоф, експерт по сигурност и развитие от Френския институт за международни отношения, заяви, че след едно десетилетие Франция няма да е в състояние да се намесва както го прави днес, включително защото бюджетните съкращения няма да й позволят да заменя остаряло оборудване.

„Има много на брой малки разминавания по отношение на капацитета. Има голямо разминаване между начина, по който Франция се вижда като световна сила и като сила, която може да се намесва“, каза тя.

По думите й истинският въпрос е: „Можете ли да се намесите по подходящия начин и кога можете да си тръгнете?“

Този въпрос особено силно обсебва Франция откакто тя се провали при опита си да спре геноцида от 1994 г. в Руанда, където бяха избити 800 000 души. В страната имаше френски войски, когато започна избиването на малцинствените тутси от милициите хуту.

Руанда на моменти е обвинявала Франция, че е участвала в убийствата, което Франция категорично отрича. Париж обаче признава, че заедно с международната общност носи отговорност, че не е спрял кръвопролитията.

Същевременно Париж също иска парче от икономическата баница в преживяващата възход Африка, където средният икономически растеж е над 5 процента. На срещата на върха на Африка френски официални лица постигнаха споразумение, целящо да удвои търговския обмен с континента до 2020 г.

„Можем да продаваме еърбъси, хранителни продукти. Можем да инвестираме. Интересът на Африка и интересът на Европа, по-специално на Франция, е да се сближават. Нашето бъдеще е с африканците“, заяви вчера френският външен министър Лоран Фабиюс по телевизия Франс 3.