Защо кралица Елизабет II ще бъде погребана в облицован с олово ковчег

Вероятно не е убягнало от вниманието ви, че кралица Елизабет II от Обединеното кралство почина… На фона на редица странни традиции, свързани със смъртта й (например „информирането на пчелите“**), се откроява един конкретен факт: нейният ковчег ще тежи изненадващо много, като се има предвид леката й фигура.

Това е така, защото подобно на принцеса Даяна и принц Филип преди нея, нейният ковчег ще бъде облицован с олово. Всъщност вече е облицована с олово и е готов за нея от 30 години.

Уилям Завоевателя

Всъщност векове наред кралете, кралиците, принцовете и принцесите са поставяни в подобни ковчези, за да се запазят по-добре телата им. Традицията датира от времето, когато модерните методи за консервиране все още не са били налични – използването на формалдехид за запазване на органични тъкани стартира едва през 1869 г.

Разлагането очевидно е нещо, което засяга всички – от крале до селяни – което означава, че телата могат да предизвикат особено неудобство, както се случва с първия нормански крал на Англия, Уилям Завоевателя.

Уилям е прободен в червата по време на битка и докато бавно умира, хората в живота му – с повечето от които той не се бе отнасял добре, включително сина му, с когото е в съвсем реална война – решават да не се заемат с организирането на погребението му. След като почива, неговото тяло е оставено да се разлага върху каменна плоча, докато чака някой да доброволец да го закопае.

В крайна сметка един рицар се заема с гадната задача и транспортира тялото на цели 112 километра – до Кан, за да бъде погребано. През това време то, разбира се, продължава да се разлага и в процеса да се надува от газове.

При пристигането в града пожар затопля трупа още малко и кара тези газове да се разширяват – така в крайна сметка в деня на погребението тялото е прекалено раздуто, за да се побере в саркофага. Амбициозните, но неразумни гробари, подобно на малки деца, които се опитват да вкара дървено кубче през кръгла дупка, все пак се пробват да го натъпчат някак.

При който опит тялото най-накрая гръмва, „подутите черва се пукат и непоносима смрад напада ноздрите на цялата тълпа“, според бенедиктинския монах и летописец Ордерик Виталис.

Също така, в следствие на взрива скърбящите са покрити със сока от мъртвия Уилям.

Кралските особи, които стигат до ковчега през следващите векове, имат по-достоен край благодарение на метод, който гарантира, че телата им ще се съхранят до една година по-дълго, отколкото в стандартните ковчези.

Облицованите с олово ковчези забавят разлагането на тялото, като държат настрана влагата от ковчега. Оловото не се разлага и така погребалната кутия остава херметично затворена, предотвратявайки разлагането, но също и освобождаването на всякакви миризми и газове; все пак естественото разлагане на особата не е за предпочитане, ако тя споделя крипта с няколко други тела или може да бъде преместена в бъдеще.

Този тип ковчег от векове е извън ценовия диапазон за всички, освен за най-богатите в Европа, а в Обединеното кралство все още се изисква по закон за всички тела, които трябва да бъдат погребани над земята.

** „Информирането на пчелите“ е традиция в много европейски страни, в която на пчелите се разказва за важни събития в живота на техния стопанин, като смърт, раждане, брак и напускане и завръщане в домакинството, защото ако обичаят не се спази, се смята, че ще бъде платено наказание, като например пчелите ще напуснат кошера, ще спрат производството на мед или направо ще умрат.

Малко се знае за произхода на тази практика, въпреки че има някои неоснователни спекулации, че тя произлиза или може би е вдъхновена от древните егейски представи за способността на пчелите да свързват естествения с отвъдния живот.

Обичаят е най-известен в Англия, но има записи за него и в Ирландия, Уелс, Германия, Холандия, Франция, Швейцария, Бохемия и Съединените щати. Един доклад от Линкълншир от средата на 19 век отбелязва:

На всички сватби и погребения те дават парче от сватбената торта или погребална бисквита на пчелите, като същевременно им съобщават името на женените или умрелите. Ако пчелите не знаят за първото, те стават много ядосани и жилят всеки в обсега им; а ако не знаят за второто, те се разболяват и много от тях умират.

След смъртта на кралица Елизабет II, кралският пчелар, Джон Чапъл, информира пчелите от Бъкингамския дворец и Кларънс Хаус за нейната кончина и възкачването на престола на крал Чарлз III. Чапъл описва процеса пред пресата така: „Чукате на всеки кошер и казвате: „Господарката е мъртва, но не си отивайте. Вашият господар ще бъде добър господар за вас.“