Дивата история на Тур Хейердал, изследователят, който преплува хиляди километри през океана със самоделен сал

Когато Тур Хейердал поглежда древния свят, той вижда модели за подражание, а културни дейности като изграждането на пирамиди от различни народи по целия свят го карат да мисли, че предците ни може да са взаимодействали помежду си през океаните. И се заема да го докаже.

За период от 30 години Хейердал извършва няколко презокеански пътувания, за да докаже, че древните хора са могли да си влияят едни на други. Със своите съвсем обикновени лодки, той и неговият малък екип прекосяват хиляди морски мили, за да демонстрират, че подобно пътуване е било възможно и в древни времена.

В крайна сметка, разбира се, пътешествията не доказват нищо окончателно – но показват, че и древните хора са могли да ги направят. И въпреки че вярванията на Хейердал са до голяма степен отхвърлени от науката, някои съвременни учени го разбират.

Фату-Хива

Как Тур Хейердал стана авантюрист

Роден на 6 октомври 1914 г. в Ларвик, Норвегия, Тур Хейердал развива очарование към света още от ранна възраст. Майка му, Алисън, е ръководител на Асоциацията на музеите в района на Ларвик и вдъхновява интереса на сина си към природата и животните.

Преследвайки този интерес Хейердал се записва в университета в Осло, за да учи зоология и география през 1933 г. Но академичната му кариера е краткотрайна – нетърпелив да види света, той напуска през 1936 г. и отива да живее в Полинезия с новата си съпруга Лив Кушерон Торп.

Там – на остров Фату-Хива в Маркизките острови на Френска Полинезия – Хейердал започва да си задава въпроса откога ли тези земи са заселени с хора и според The ​​New York Times той стига до заключението, че те вероятно са яхнали източните океански течения, за да дойдат от Южна Америка.

History Daily съобщава, че Хейердал смята така по няколко причини. Първата е, че полинезийците ядат южноамерикански растения като сладки картофи и изглежда споделят определени митове и легенди с перуанците. Той вярва, че това не е съвпадение, а по-скоро доказателство, че древните цивилизации по някакъв начин са взаимодействали една с друга.

Така започва да развива идеите си с течение на годините, въпреки че търсенето на отговори за кратко спира по време на Втората световна война; тогава Хейердал служи в Свободните норвежки въоръжени сили в северната част на страната, но след като войната приключи, той се връща към изследванията си.

Имаше само един проблем – повечето академици не подкрепяха теорията му и твърдят, че древните хора са мигрирали към Полинезия от запад, тоест от Азия, и че древните южноамериканци не биха могли да прекосят океана.

И така, Тур Хейердал решава да докаже, че такова пресичане всъщност е възможно – и през 1947 г. се подготвя да отплава от Перу до Френска Полинезия с обикновена лодка.

На 28 април 1947 г. Тур се заема да докаже своята теория, че островите в Полинезия може да са били в контакт от древните южноамериканци като заедно с петима други се качва на сал, направен от балсови трупи, свързани с конопено въже. Салът е наречен Кон-Тики на старото име на бога на слънцето на инките Виракоча, и експедицията започва да плава на изток.

Кон-Тики

„Експедицията на Кон-Тики ми отвори очите за това какво наистина е океанът“, пише Хейердал за пътуването в книгата си „Кон-Тики“ от 1950 г. „Той е конвейер, а не изолатор.“

След 101 дни в морето Хейердал и екипажът му пристигат успешно във френско-полинезийския атол Рароя и с това доказат, че е било възможно древните хора да са направили същото пътуване от 7000 километра с обикновен плавателен съд.

Но Тур не спира дотук. В допълнение към експедициите в Галапагоските острови и Великденския остров – и двата от които той вярва, че са били заселени от южноамериканци – Хейердал също започва да обмисля и други възможни трансокеански връзки между древните култури.

В края на 60-те години насочва вниманието си към Египет. Той е очарован от приликите между древните египтяни и древните мексиканци, като египетските пирамидите и руините на Чичен Ица в Мексико.

През 1969 г. той тръгва на трансатлантическо пътуване от Мароко до Барбадос с тръстикова лодка, наречена Ра, за да докаже, че учените, които се съмняват, че древните египтяни са могли да направят такова пътуване, грешат.

За разлика от Кон-Тики обаче, първото пътуване на Ра е провал. Корабът на Хейердал се лута на 1000 километра от Барбадос, след като е плавал 5000 километра. Решен да докаже теорията си, Хейердал отново предприема пътуването през 1970 г. с Ра II – и след 57 дни в морето тръстиковата лодка успешно измина 6000-километровото пътуване от Мароко до Барбадос.

„Все още не знам какво точно доказва това“, пише Хейердал.

Ра II

„Нямам други заключения, освен че тръстиковата лодка е годна за мореплаване, а Атлантическият океан е конвейер. Но оттук нататък бих смятал за чудо множеството активни морски експедиции през хилядолетията на древността никога да не са били отклонени от курса си, докато се борят да избегнат корабокрушение в страховитите течения около нос Джуби.“

Седем години по-късно Тур Хейердал предприема още едно пътешествие, за да проучи възможните връзки между древните култури в Близкия изток. След като построява тръстикова лодка, наречена Тигрис, Хейердал и екипажът му отплава по река Тигър, за да докажат, че древните шумери може да са повлияли на културите в днешен Египет и Индия.

Това пътуване обаче има неочакван завършек, когато Хейердал и неговият екипаж достигат Етиопия. Когато властите отказват да им позволят да слязат на брега поради продължаващите конфликти, Хейердал изгаря лодката си.

Модел на Тигрис

„Нашата планета е по-голяма от тръстиковите снопове, които ни пренесоха през моретата“, пише той и неговият екипаж в писмо до ООН, „и все пак достатъчно малка, за да понесе същите рискове, освен ако онези от нас, които са все още живи, не отворят очи и умовете към отчаяната нужда от интелигентно сътрудничество, за да спасим себе си и нашата обща цивилизация от това, което сме на път да превърнем в потъващ кораб.“

Когато Хейердал вече на 60 години, решава да се оттегли от морския си живот. Той чувства, че е оставил значително влияние и е задал важни въпроси за това как ранните цивилизации може да са взаимодействали една с друга.

„Доказах, че всички древни предевропейски цивилизации са могли да комуникират през океаните с примитивните плавателни съдове, които са имали на разположение“, казва той, според The ​​New York Times. „Чувствам, че тежестта на доказването сега е върху онези, които твърдят, че океаните непременно са били фактор за изолирането на цивилизациите.“

Но дали Тур Хейердал наистина доказва нещо?

Паметта на норвежкия изследовател

Когато Тур Хейердал умира на 18 април 2002 г., повечето учени са убедени, че Полинезия е била заселена от хора, мигрирали от запад, а не от изток, както предполага той.

И действително – скорошни генетични изследвания предполагат, че Полинезия първо е била заселена от хора, дошли от Азия, вероятно от Тайван или Филипините.

Въпреки това, според Science Norway, други генетични изследвания предполагат, че Хейердал е налучкал нещо и древните полинезийци всъщност са имали южноамериканска ДНК.

Междувременно някои съвременни учени твърдят, че е било обратното и че хората, дошли по вода от Полинезия, са повлияли на древните хора в Южна Америка. В края на краищата, много островни култури в Тихия океан имат дългогодишни традиции в плаването и морската навигация до други острови с прости плавателни съдове.

Засега обаче това остава въпрос, който заслужава повече проучване, дискусия и тестове. Но така или иначе именно това е всичко, което Тур Хейердал наистина е искал.

„Оспорих много стари догми и стимулирах много дискусии“, казва той преди да умре. „А в науката имате нужда от дискусия.“