Франсоа Рошбрюн се изправи срещу Руската империя с две различни армии – героят на две нации в битка срещу агресорите
Франсоа Рошбрюн е от онези хора, които не искате да срещате – никога. Той е специална порода войник, който започва своята кариера от пехотата и достига до ранга на генерал. Във военната си кариера успява да се бие с царя на Русия, при това в две различни войни, ръководейки две различни армии. Той е първият, който ще поведе армията си на бой с щик и прави чудеса за Наполеон III.
В един от най-тежките моменти, Франсоа ще обучава селяните и ще им показва как да се защитават по време на битка. Благодарение на опита и уменията да ръководи армия, неговите най-добри бойци се наричат Зуави на смъртта. Зуавите са специално пехотно формирование, което често кара противника да капитулира, преди да влезе в битка. За своята бойна кариера получава медали от Франция и Полша, използва любимия револвер, кавалерийска сабя, която дори чупи в битката. Прекарва повече от 15 години във войни, като се сражава срещу руснаци и пруси.
Франсоа се ражда във Франция през 1830 г. и израства в бедно семейство. Още на 14 години трябва да си намери работа и единствените хора, които имат доверие на младежа, са притежателите на печатница. Разбира се, заплащането е точно толкова мизерно, колкото може да си представите. По това време френската армия се оказва много по-доходоносна и Франсоа бързо подава документите си за 17-ти полк на пехотата.
Точно там се намират и някои от най-коравите зуави, които се борят в много специфични униформи, предназначени за Африка. Алжирците много добре знаят какво точно означава срещата с войник, облечен по този начин. Това е първата идея за създаването на чуждестранен легион. Оказва се, че торбестите панталони са много по-добри за носене от вълнените, които френската армия предлага на своите войници.
Следователно в един момент самите войници успяват да изградят свои бойни дрехи, а същите се оказва, че са много добри и за всеки друг климат, макар точно в пустинята да остават напълно ненадминати. Червените панталони остават чак до Първата Световна война, когато текстилът започва да променя визията им. През 1853 г. зуавите ще заминат към Черно море, за да се борят срещу руснаците в Кримската война.
По това време Руската империя наистина иска да разполага с пристанище в Черно море и точно по тази причина нападат страната. Великобритания, Франция и Османската империя, както и още много други доброволци ще се включат в сражението, за да предотвратят това. Когато Рошбрюн пристига със своите подчинени, битката е в разгара си. Именно в тези сражения успява да стигне до ранга на сержант, след като постоянно трябва да изпълнява най-различни мисии по крайбрежието на Крим и в рамките на две години задържа сражението, като помага на цар Александър да се върне малко по-бързо обратно в Москва.
След Крим, Франсоа е изпратен в Имперски Китай, където е започнала така наречената Опиумова война. Пристига обаче във време, в което се водят мирни преговори и няма много време, за да организира битка или да се изправи срещу всички останали войници. През 1862 г. решава да се пенсионира от армията, след като прекарва около 10 години в служба. Премества се в полския град Краков, където отваря школа по фехтовка и преподава на някои от най-големите полски благородници.
Отношението към него е топло и мнозина го смятат за френски благородник, макар и да не е – етикетът на армията е свършил по-голямата работа. До 1863 г. Рошбрюн живее изключително спокойно и се радва на своите кариерни успехи, докато в Полша не започват следващите трусове. По това време Краков е част от Полша, но страната се контролира пряко от цар Александър II. По същото време голяма част от Полша е окупирана от руски войници, докато целият режим е принуден да стои под строгото око на феодализма.
В един момент поляците не издържат на тази идея и решават да върнат старите славни времена на Полша и Литва. По това време в Краков се оказва, че има много подготвени млади мъже – все пак всички са преминали по един или друг начин през школата на учителя Рошбрюн, като между другото има и практичен курс за ръкопашна битка, както и битка с щик.
Оказва се, че французинът не е имал точно посещения, защото някой иска да защити честта на своята дама, а защото поляците в Краков много искали да се освободят. По време на Януарските вълнения, именно пенсионираният френски войник ще се окаже на фронтовата линия, командвайки шепа поляци, които за първи път ще видят войната. Рошбрюн създава свой собствен отряд, който кръщава Зуавите на Смъртта и точно този прякор ще се оправдае много бързо.
Изисква се много сериозно умение и класа, за да се превърне един селянин в елитен боец, но очевидно Франсоа знае как да постигне това. В последните три месеца преди януарското въстание, Рошбрюн е обучавал своите подчинени на желязна дисциплина, показвал е различни маневри, обучавал ги е в стрелба и също така им показва как наистина могат да се справят с противника. Много внимание се обръщало и на боя с щик, който се оказва жизнено важен по това време.
Мотото на отряда е „Победа или смърт“, като никой нямал против да умре, но да позволи на своето семейство да има по-добър живот. Зуавите на Франсоа влизат в битка при град Мехов и поставят тон на цялото сражение. Те са на първа нападателна линия като авангарда на полската армия. По това време руснаците са окупирали целия град и имат достатъчно добри укрепления, но пропускат една много важна подробност – границата с Австрия е отворена.
Съседна Австрия се оказва много разумна страна и бързо решава да натрупа печалби, продавайки всичко от оръжия, лекарства и дрехи. Командирът оглежда няколко дни целия град и накрая стига до заключението, че нападение през централните порти ще се смята за истинско безумие, следователно по-добрият вариант е да се използва най-слабата точка – гробището.
Опитайте се да си представите орда от странно изглеждащи войници, които крещят смърт и междувременно изплуват от мрака на гробището. За този период наистина не е било приятно да си помислите, че мъртвите са станали, за да прогонят агресора. Преди обаче да стигнат до противника, много от полските войници падат в жертва на точната руска стрелба.
След няколко паузи на нападението, поляците все пак успяват да стигнат до защитната линия и вече нямат нужда от оръжие – трябват им верните саби, с които да покажат колко много са внимавали в школата на Франсоа. Битката е кървава и се използват всички налични подръчни материали, включително приклади, камъни и много други. Според някои историци, битката не е героична, а изключително грозна, защото противникът е бил кормен като риба.
Макар и победата да остава за поляците и техния безстрашен французин, нападението трябва да приключи и града да се върне обратно, защото артилерийският огън се оказва много по-сериозен и тежък. Това не е от особено значение, много скоро зуавите ще бъдат изпратени в битката при Хроберц, където ще горят мостове и ще превръщат вражеския състав в много добър спомен. В битката при Грочовиска – една от най-големите, именно този отряд ще се прослави като един от най-ефективните на фронта.
Колона от полски войници трябва да излезе с бой от руска засада в близките гори, където има повече от 3500 руски войника с тежка артилерия. В първите минути от нападението ще стане ясно, че това ще е краят на полската съпротива, но не всичко е изгубено.
Докато повечето войници се опитват да избягат, Франсоа слага своята черна униформа, размахва сабята си и своя специален Колт 1853 от флотата, крещейки единствената фраза, която знае на полски:
„Мамка му, кое време стана?“
Макар и мнозина да не са разбрали какво има предвид, тренираните зуави са знаели, че е време да редуцират численото превъзходство на своите руски приятели. Руснаците, макар и с числено превъзходство, отново не можели да повярват какво се случва и какви са тези черни демони, които успяват да преминат артилерията, да издържат на точна стрелба и да пробият отбранителната линия.
Помощ оказва и полската пехота, която взима много добър пример и следва указанията на Франсоа. Французинът не само излиза от засадата, но успява да подгони руските сили много отвъд гората. След това нападение и този успех, Рошбрюн е официално обявен за генерал и дори има време за още няколко битки. За съжаление не можем да кажем, че поляците са успели да се освободят.
Скоро в Полша пристига цялата руска армия, която успява да сгази веднага полската съпротива. Франсоа няма избор и се връща обратно във Франция. Странно, но макар и французите да не се намесват във войната, новините за демон-войн, който може да избегне смъртта и да обърне всяка една обречена битка в победа, са стигнали и до тях. Награден е с почетен медал от легиона и повишен в капитан на Френската армия. Странно е, че макар и пенсиониран, той все пак продължава да изкачва ранговете.
Радостта и почивката приключват бързо, защото през 1870 г. Франция е окупирана от Прусия и започва Френско-пруската война. Капитан Франсоа заявява, че не знае абсолютно нищо за Прусия, но му звучала много като Русия и точно по тази причина няма никакво намерение да протака времето.
Излиза от пенсия, записва се като официален активен боец и се кълне, че ще защитава родния си дом, както и своите най-близки. Повишен е в полковник и получава командването на целия Зуавелски полк. Бори се героично в няколко битки срещу германците и в битката за Монро през 1870 г. е прострелян от немски снайпер, докато е на коня си. Последните думи на Франсоа са команда за нападение с щик.
Заявява на своя асистент, че ще гледа от небето как неговата армия отмъщава за смъртта му. Явно това е стигало, защото 40-годишния Франсоа най-вероятно е разбрал как неговите зуавели са успели да прегазят немците. До днес Франсоа Рошбрюн може да бъде открит в два военни музея – един във Франция и още един в Краков Полша. В полският музей стоят неговата черна униформа, както и оръжията, използвани по време на кампанията.
