Нежната страна на изкуството: Триумфът на Алис Ги-Блаше – първата жена режисьор, която с лекота превзе един изцяло мъжки свят

| от Маргарита Капитанска |

През 1911 г. американското издание The Moving Picture News пише, че Алис Ги-Блаше е отличен пример за това какво е способна една жена, ако ѝ се даде свободно да избира пътя в живота си. За онова време тези думи звучат твърде смело, имайки се предвид, че на представителките на нежния пол все още не е позволено да използват правото си да гласуват.

Алис Ги-Блаше обаче е различна, защото се появява триумфално в един мъжки свят и прави немислимото – да стане режисьор.

По времето, когато в The Moving Picture News се появява името ѝ, тя вече е основала успешна филмова компания в САЩ и предстои да даде начало на ново студио за филми в Ню Джърси. Киното е страстта на Блаше, наричайки го шеговито нейния „Очарователен принц”. То успява да я преведе през невъобразими постижения и някои от същите битки, пред които, за жалост, и днес все още са изправени жените режисьори.

Алис Ги-Блаше осъзнава своята уникалност – „Продуцирах някои от най-големите продукции, издавани някога от филмова компания”. Тези думи тя използва пред развлекателния седмичник The New York Clipper през 1912 г. И може би с право, тъй като режисира, продуцира или управлява процеса по снимките на около 1000 филми, много от които късометражни.

Въпреки неоспоримите успехи обаче, по-късно Блаше ще напусне индустрията в момент, когато животът ѝ е помрачен от лични и професионални разочарования, след което ще прекара години, опитвайки се да заеме достойно мястото в историята на седмото изкуство, за която самата тя има немалка заслуга.

Подобно на други водещи женски фигури от годините, в които киното започва да се формира, Блаше влиза звездно, после бива отречена и накрая отново преоткрита заради таланта си. Филмовото изкуство се появява в живота ѝ, когато е само на 22, докато работи като секретарка на Леон Гомон в Париж – производител на кинокамери. За да ги демонстрира камерите на бъдещите им ползватели, компанията му прави късометражни филми, които за Блаше не са особено добри. Тогава моли Гомон за разрешение да заснеме няколко сцени.

„Това ми изглежда на глупава, момичешка прищявка”, цитира го самата тя няколко десетилетия по-късно в една от френските медии, след което продължава – „Но може да опитате, ако искате при едно условие – работата ви в офиса не трябва да изостава”.

Въоръжена с оператор, актриса и цветен фон, тя заснема La Fée aux Choux (в превод от френски -„Зелената фея”) през 1896 г. Това е първият ѝ филм, който е с дължина само една минута. Гомон е доволен от работата ѝ и скоро след това прави Блаше ръководител на филмовата продукция в своята компания, където тя продуцира и ръководи процеса по заснемането на стотици филми и помага за създаването на организирана студийна система години преди Холивуд да бъде това, което го познаваме днес – дом и мечта за милиони души, влюбено в седмото изкуство.

Житейската история на Алис Ги-Блаше започва в Сен Манде, източната част на Париж, където се ражда на 1 юли 1873 г. Родителите ѝ Мари и Емил Ги са французи, но живеят в Чили. Когато Алис вече е на път да се появи, майка ѝ се връща във френската столица за раждането, след което я оставя на грижите на нейната баба. Три години по-късно Мари се връща за дъщеря си и я взима заедно със себе си обратно в Чили. След поредица от трагедии обаче двете отново се връщат във Франция и с течение на времето семейството се разпада, оставяйки Алис да издържа майка си.

Голяма част от ранните години на Блаше сякаш я подготвят за живота в киното, изпълнен с приключения, лишения и на моменти проява на сила, тъй като още на първото си работно място като секретарка в един изцяло мъжки свят, тя смело се изправя срещу сексуалния тормоз.

„Моята младост, моята неопитност, моят пол…”, пише Блаше за влизането си в киното – „Всичко това кроеше планове да ме саботира”. Но тя е трудолюбива, упорита и талантът ѝ не може да остане скрит.

При Гомонт тя среща и мъжа си. Години по-късно се отказва от позицията си на ръководител на филмовата продукция, за да го придружи в САЩ, където е изпратен, за да популяризира системата за синхронизиране на звука на Гомон. Тази постъпка на Блаше се оказва истински провал, но само две години, след като ражда дъщеря си Симон, режисьорката създава Solax Company и започва да прави свои собствени филми.

Алис поддържа героично темпото на компанията. Сама разучава местата за снимки, сред които са сиропиталище и затвор, където е поканена да стане свидетел на публична екзекуция. Дързостта ѝ я отвежда до момент, когато сама ръководи цялостния процес в Solax, включително е отговорна за грижата над няколко животни, участващи в снимките – плъхове, лъвове, пантери и 600-килограмов тигър.

Един от най-големите успехи на Блаше във филмите ѝ е фокусът върху психологическата перспектива на главните герои.

„Винаги съм правила впечатление на моите режисьори, когато казвам, че успехът идва само при онези, които дават на публиката това, което иска, плюс още нещо. И то се изразява в нашата индивидуалност”, заявява категорично тя.

В Solax тя успешно осъществява прехода към създаване на игрални филми, чиито заглавия са добре приети, независимо от по-високите разходи и повечето време, нужно за подготовката им. И въпреки творческите си постижения Блаше не издържа на разтърсващите промени, които засягат бързо развиващия се свят на киното и през 1914 г. с мъжа си обединяват усилията си в нещо друго, което и двамата ръководят.

Последната глава от филмовата кариера на Алис е помрачена от провали и разочарования, както в семейния бизнес, така и в работата ѝ на режисьор. Здравето ѝ се влошава, а финансовите затруднения и разбитият ѝ вече брак взимат връх. Блаше не издържа и през 1922 г. студото Solax е продадено на търг и вече разведена тя се връща във Франция с двете си деца. Неизвестно защо там обаче тя не успява да намери работа в киното. Предполага се, че това се дължи на развиващата се вече стремглаво киноиндустрия през 20-е години на миналия век, когато вече към жените не се отнасят с такова гостоприемство, както навремето прави Гомон –  да правят свои собствени филми. Затова тя започва да продава авторските си книги, картини и други вещи и се захваща да пише статии и детски истории.

Блаше прекарва последните години на Втората световна война заедно с дъщеря си в Швейцария, където режисьорката пише мемоарите си. В същото време се опитва да издири своите филми, но повечето от тях за безследно изчезнали и се смятат за изгубени. Тя обаче търси място в историята на киното, давайки интервюта и напомняйки по този начин за приноса си към него. Накрая успява и получава нужната заслуга, макар и след смъртта си.

 Алис Ги-Блаше издъхва на 94-годишна възраст в старчески дом в Ню Джърси. Години по-късно надгробната ѝ плоча е сменена с нова, на която пише, че на това място почива първата жена режисьр и първата жена ръководител на студио за филми. Така тя се превръща в истинското доказателство, че рано или късно човек получава заслуженото за труда си, дори вече да не е сред живите.

 
 
Коментарите са изключени за Нежната страна на изкуството: Триумфът на Алис Ги-Блаше – първата жена режисьор, която с лекота превзе един изцяло мъжки свят