Кога всъщност изчезва вълнестият мамут
Кога е изчезнал вълнестият мамут? Учените отдавна вярват, че тези животни са изчезнали преди около 13 000 години. Но сега едно ново проучване показва, че те всъщност са оцелели много по-дълго.
В проучване, публикувано в Nature, изследователи от университета Макмастър, Университета на Алберта, Американския музей по естествена история и местната администрация на Юкон анализират проби на почва за улики за упадъка на мамута.
И откриват, че вълнестите мамути – заедно със степните бизони и конете от ледниковата епоха – са оцелели 8000 години по-дълго, отколкото се смяташе досега. И трите вида продължават да живеят, дори когато климатът се затопля и ловците се превръщат в постоянна заплаха.
„Ние… установихме солидни доказателства от вкаменелостите, че Equus sp. (Северноамерикански кон) и Mammuthus primigenius (вълнести мамут) са съществували на множество места още хиляди години след предполагаемото им изчезване „, обясняват изследователите в своето проучване.
В такъв случай кога изчезва вълнестият мамут?
Чрез изследване на почвени проби от епохата на прехода между плейстоцен и холоцен, преди около 11 000 до 14 000 години, учените откриват, че популациите на мамута намаляват, но животното все още не е изчезнало.
ДНК предполага, че те са успели да оцелеят до преди около 5000 години – едновременно с изграждането на пирамидите в Гиза.
Учените всъщност правят своята мамутска находка в малка проба от древна почва. Изследователи от университета Макмастър разработват начин за извличане на ДНК от почвени проби и така археологът от университета и водещ автор на изследването Тайлър Мърчи направи откритието.
„Цялото ДНК от тези животни (и растения) е извлечено от мъничко петънце земя“, обяснява Мърчи.
„Организмите непрекъснато отделят клетки през целия си живот. Хората, например, отделят около половин милиард кожни клетки всеки ден“, продължава той. „Голяма част от този генетичен материал бързо се разгражда, но не целият – една съвсем малка част се запазва в продължение на хилядолетия заради реакция със седиментни минерали в почвата, и така стига до нас.
Промяна на датите на изчезване на ледниковата епоха
Забележително е, че тази революционна проба е останала незабелязана в продължение на десетилетие. Тя е събран от територия Юкон през 2010 г., но оттогава е оставена неанализирана в един от университетските фризери, където Мърчи го намира, докато търси вдъхновение. „Намерих пръстта във фризера, докато търсех нов проект по време на моя докторантура“, каза Мърчи. „Една от моите отговорности в центъра за древно ДНК е поддръжката на фризерите, така че имах добра представа какви страхотни неща може да има там, които само чакат някой да ги проучи.“
Чрез изследване на почвената проба той и неговият екип успяват да нарисуват картина на екосистемата, която датира от 30 000 години.
„Само от събирането на малки петна пръст – в този случай между 0,5 и 1 грам, което е много малко – можем да реконструираме цялата екосистема с различните животни, които са съществували в района“, обясни Мърчи.
Замръзналата земя, добавя той, помага да се запази ДНК в продължение на хиляди години, като я поддържа студена и защитена от елементи като вода и слънчева светлина. „Те просто са някак заключени на място във времето, докато някой не дойде и не ги възстанови“, казва той. „Нещо повече“, добавя Мърчи, „Сега, когато разполагаме с тези технологии, осъзнаваме колко много информация за историята на живота се съхранява във вечна замръзналост.“
„Количеството генетични данни из вековните ледовете е доста огромно и наистина позволява мащаб на екосистемната и еволюционна реконструкция, която е несравнима с други методи до момента.“
Но тези прозорци към древния живот на земята бързо се стесняват. Замръзналата земя се топи, когато климатът се затопля, унищожавайки цялата тази съхранена информация за историята на Земята.
„Ако не съберем пробите и те просто се размразят и разградят, тогава губим всички тези данни от историята на живота, които са били запазени за цялото това време“, каза Мърчи.
Но все пак вечният лед, който сега се топи, предлага и други древни тайни. През последните години изследователите откриват невероятно добре запазена мечка от ледниковата епоха в сибирската мразовита пустош и мумифицирано кученце на 18 000 години.
Така можем да кажем, че е сигурно, че вечната замръзналост ще продължи да предлага нови открития – дори когато затоплящият се климат изтрива завинаги някои екологични данни.
