Да хвърлиш граната в танк: Истина или мит от филмите

Във филма „Спасяването на редник Райън“ има сцена, в която американските войници пускат граната в танк Тайгър (като на снимката). Вълнуваща сцена, но ставало ли е такова нещо и по реалните бойни полета; въобще възможно ли е това да се случи по време на истинска война?

Контекстът на сцената във филма е важен що се отнася до нейната правдоподобност. Американските войници не отварят люка преди да пуснат гранатата. Люкът е отворен от командира на танка, който е целия в кръв. С полузатворени очи той не може да види войниците, които са се качили на танка и го чакат, и така е застрелян. Люкът почти се затваря, когато мъртвия пада обратно вътре в танка, но е спрян от дулото на пушка.

Това е важно, защото е малко (много) трудоемко люкът на танк Тайгър да бъде отворен, когато вече е затворен. Тези танкове имат заключващи механизми, които подсигуряват люка по време на битка. За да заключи люка, танкът Тайгър има три метални пръта, които се активират чрез малко колело. Това колело ще трябва да се завърти, за да заключите или отключите люка.

Във филма люкът е видимо отворен отвътре, а не е напъван отвън, така че в това отношение нещата са правдоподобни.

Когато един от войниците стреля по командира, той пада обратно вътре в капсулата, люкът почти се затваря, когато трупът пада назад. Цевта на пушката обаче го спира, което позволява на трима от войниците да хвърлят гранатите си вътре в танка.

Един такъв люк, който се затваря обаче, е малко вероятно да бъде спрян от цев на пушка. Това е момент от филма, която е чиста холивудска измислица.

Така че, въпреки че е възможно войниците да хвърлят гранати в танк, разбира се, няма ясен еднозначен, красноречив начин да се разбере дали подобно събитие се е случвало по време на битка, освен свидетелствата на очевидци.

В „Недостижимият мост“ Корнелиус Райън споменава, че първа въздушно-десантна дивизия в Арнем хвърля експлозиви в танкове.

Обстоятелствата са различни от тези в „Спасяването на редник Райън“, тъй като войниците пускат експлозивите от прозорци на сгради над танковете. Те са минавали с отворени люкове и се посочва, че най-малко три танка са унищожени по този начин.

Успешното унищожаване на танкове е възможно да се постигне, ако се използват определени видове експлозиви. Ръчните гранати не биха могли да унищожат напълно един танк, дори и да се взривят вътре, но модифицирана граната би имала по-голям шанс за такова нещо.

Експлозивите, описани в „Недостижимият мост“, са пластични, а не са гранати. Експлозиви като С4 вече биха могли да унищожат един танк отвътре. Противотанковите гранати пък не са все още широко използвани през Втората световна война.

Британските и американските сили всъщност не са единствените, които се опитват да взривят бронираните машини отвътре. Ефрейтор Ейнар Шадевиц е финландски войник, който се бори срещу Съветската армия по време на войната. Той си спомня случай, на 12 февруари 1940 г., когато пуска ръчна граната в съветски танк.

Според историята на Шадевиц той скача на гърба на вражеския танк, при което осъзнава, че трябва да пусне граната в люка, за да го спре. Така той взема ножа си и се опитва да отвори люка на танка. Но както отбелязахме по-горе, при поставен заключващ механизъм люкът няма да може дори да помръдне.

В разочарование и фрустрация той удря по люка с една от гранатите и казва, че в този момент е извикал на танковия отряд вътре да отвори люка. По-късно финландецът добавя към този момент, докато разказва на своите събратя войници, че е викал: „Отвори, Иване, Смъртта чука“.

Невъзможно е да се разбере какво си помисля екипажът на танка за шума над тях, но те все пак леко отварят люка. Войникът, който го отваря, рефлексно го затвори отново, когато вижда врага над него, но не и преди Шадевиц да успее да хвърли гранатата си през пролуката.

Та на въпроса дали сцената в „Спасяването на редник Райън“ е правдоподобна може да се отговори с „Може би“. Но особеният момент е, че една такава случка трябва да разчита на отварянето на люка на резервоара от екипажа вътре в танка (както става във филма).