Руският кълвач: Радиолокационна станция „Дуга“

От юли 1976 г. до декември 1989 г. по къси вълни на радиоточките по целия свят се чува странен шум. Сигналът е изключително мощен и веднага е забелязан както от любители, така и от професионални радиооператори. Дори търговските индустрии и устройства в домовете на хората са засегнати от този мистериозен сигнал. Шумът представлява просто повтарящ се звук от почукване, който според мнозина звучи като кълвач или хеликоптер. Въпреки че се чува по целия свят и е презрян от мнозина, действителният му източник е потвърден едва след падането на Съветския съюз. И дори до днес голяма част от информацията около системата остава загадка.

Въпреки че източникът няма да се потвърди публично в продължение на години, тези в радио общността стигат до заключението, че шумът е произведен от радар.

Това заключение ще се окаже правилно.

Източник е радарът Дуга (от руски ез. – дъга), важна част от системата за ранно предупреждение на Съветския съюз за засичане на приближаващи ракети. Антената на радара е огромна: 700 метра дължина и 150 метра височина. Въпреки размерите, Съветите построяват два, един близо до изоставения сега град Чернобил, който се казва ДУГА-1, и друг в Сибир, наречен ДУГА-2.

Чернобилската антена е насочена на север към САЩ, които според СССР е най-вероятно да изстрелят междуконтинентални балистични ракети. Междувременно Дуга-2 в Сибир пази от ракети, идващи от изток. Китай и Япония по това време растат икономически и като следствие нарастват и военните им възможности, което е причина за безпокойство. Дуга-2 може също да засича американски ракети, идващи от Тихия океан.

Съветите експериментират с радари за ранно предупреждение известно време, преди системата Дуга да влезе в действие. По-ранна подобна система (със същото име) е поставена в южна Украйна и според съобщенията е в състояние да засече изстрелване на ракети от космодрума Байконур на 2600 километра. Втори прототип успя да прихване изстрелвания на ракети от Тихия океан.

Мистерията около руския кълвач

Когато сигналите започваъ през 1976 г., те веднага са чути по целия свят. Те са толкова невероятно силни, че пречат на търговската авиация и корабоплаването, на гражданските комуникации и дори нарушават телевизионните предавания. Това предизвика хиляди оплаквания.

Както бе споменато, никой не знаеше точния източник на звука, но експертите бързо установяват, че той трябва да идва от надхоризонтална радарна система.

Естествено, системите Дъга са изключително строго пазена тайна по това време.

След като започват предаванията, и радиолюбителите, и НАТО успяват да триангулират позицията на радарите в Съветския съюз. Много държави се оплакват от СССР от дразнещия мощен звук, но съветите отричат да имат нещо общо с него. Дори съветските карти посочват местоположението от триангулацията като детски лагер.

Една непотвърдена история подробно описва как, когато един от първите американски журналисти допуснат в Чернобил след срива, пита за огромната структура, която вижда на хоризонта, на което му е казано, че това е недовършен хотел.

Въпреки че хората, запознати с радиото, знаят, че руският кълвач е някаква форма на надхоризонтен радар, теориите на конспирацията започват да се разпространяват сред обществеността. Идеите за контрол на ума и времето са най-популярни, докато други се опасяват, че сигналът им за цел да унищожава мозъчни клетки.

Чернобилският обект ще продължи да се използва, докато наблизо не се случва ядреното бедствие, което кара съветите да прекратят дейност.

Въпреки че САЩ са доволни от заключението си, те няма да получат официално потвърждение, докато Съветският съюз не се разпадне през 90-те години. Но дори и тогава точните детайли на системата все още остават загадка. Документите, които съдържат информация за радарите Дуга и как са били използвани, отдавна са или унищожени, или заключени.

Днес загадката на руския кълвач е разгадана, но зловещата му структура остава, ръждясала тихо в опасната зоната около Чернобил.