Червеният барон на Ориента – страшилището в небето над Манджурия
Япония е страна, която може да се похвали с абсолютно всичко. Територията ѝ е половина с кръвта на някои от най-добрите самураи, културата, въпреки модернизацията, остава запазена и до днес, а не можем да отречем, че в исторически план това е страна, която може да се похвали с високо количество герои и патриоти. Не случайно те са създателите на камикадзе атаките и до последния момент са се съпротивлявали срещу американските нападатели. Достатъчно е да разгледате някои от основните факти и ще откриете, че Япония никога не е имала намерение да воюва със САЩ, но същевременно никога не е била и партньор на Германия. Страната на изгряващото слънце има своя собствена позиция по време на Втората Световна война и различна кампания в Азия, като твърди, че връща само своите собствени територии.
Без значение от политиката, нека обърнем внимание на един от най-добрите авиатори на Японската империя. По ирония на съдбата, г-н Хиромичи Шинохара никога не влиза в битката при Пърл Харбър, макар и неговите умения да са повече от необходими за сразяването на противника. Около 2 години по-рано, Хиромичи е свален и няма как да изпълне дълга си. Нападението над хавайската база е заявка за Япония, че възнамерява да се включи в глобалния конфликт и да се намеси в по-адекватно в сраженията. В резерв има още много време за изковаването на героите и въздушните асове, но според собствената японска статистика, Хиромичи се оказва най-добрия въздушен ас и рекордът му не се подобрен.
Запознайте се с най-опасния боен пилот, сражаващ се на страната на самураите, доказвайки една странна комбинация от смелост, гориво в кръвта и жажда за кръв. Описват го като един от най-елегантните бойци в самолета, макар и неговите маневри да носят само смърт. Руснаци и китайци откриват едно правилно решение – катапултиране или бягство. Проблемът е, че Хиромичи не обича да оставя недовършена работа и е склонен да преследва всеки противник, който не носи японски флаг на крилата си. Малцина са тези, които могат да разкажат как е протекла срещата във въздуха, а да не забравяме, че съветските авиатори винаги са летели с едно на ум – откъде ще изскочи този банзай и колко поразии ще направи във въздуха.
Хириомичи Шинохара се ражда през 1913 г. в малко фермерско семейство. Трудолюбив и възпитан по всички принципи на морала и патриотизма. През 1931 г. веднага се записва в Имперската кавалерия на страната. Желанието му да помогне на Япония за окупацията и превземането на Манджурия от Китай е факт, по това време всички жители искат да изпълнят дълга си. Като фермер, той очаквал, че ще получи най-голямата чест и ще язди расови коне в битката, Хиромичи смятал, че е на правилното място. Конете не понасят оръжия върху себе си и са склонни да бъдат неконтролируеми при престрелки. Стрелбата по животни не му се понравила и решил да потърси друго призвание в битката. По това време авиацията се развивала и постоянно се търсили нови пилоти. Кавалеристът подал своите данни и чакал да бъде избран. След няколко седмици получава одобрение и през 1934 г. завършва училището, като се смята, че е един от най-добрите в класа си. Има право да лети на най-модерните за времето японски самолети Ki-27 Nate. В началото на 1936 г. е зачислен в 11-и Сентай и приказката започва.
Какво е необходимо за изковаването на една победа? Добре обучен военен персонал, възпитан във всички правила на войната и допълнително стимулиран от патриотизъм, гарниран с висока порция фанатизъм и желание за саможертва в името на императора. Добавяме всички налични инструменти на войната за по-висока боеспособност. Тази комбинация позволява на Япония да преминава като нажежен нож през масло, без да среща никаква съпротива. Провежданите сражения през сърцето на неорганизирания Китай показват, че ще се изисква много повече за спирането на технологичното преимущество на самураите.
Манджурия е не само лесна за превземане, но скоро японската армия стига до границата на СССР. Натрупаният опит, повишеното самочувствие и желанието за разширяване на територия, нямало да ги спре пред нищо, а след като СССР все още помни трагичният завършек на Руско-японската война, желанието им за среща не е особено топло. Япония е демонстрирала неочаквано майсторство във водните сражения до степен, в която някои от най-добрите руски адмирали се виждат в чудо. Не случайно ще открием, че издънките в битката за Цушима, са повече от комични.
В зората на пилотската си кариера, всеки един начинаещ авиатор лети с една много важна задача – оцеляване. Опитният летец винаги ще разпознае новите мишени във въздуха и с лекота ще разшири успехите си. За разлика от школата, някои японски летци осъзнавали, че патроните не са с боя. Хиромичи явно не е запознат с тази практика и още в първия си боен полет успява да свали руски Поликарпов И-6. Това е неговата първа победа, но до края на деня ще допълни с един разузнавателен самолет и допълнителни 5 броя И-15 съветски изтребителя. Повечето ветерани смятат, че е имал късмет, бъдещият ас не харесвал тази версия и решил да я промени значително.
На следващия ден се връща обратно в бойна готовност и сваля още 5 вражески I-15 самолета в една битка. Няма как да не отречем и превъзходството на Накиджама Ki-27 изтребителите на Япония, те са били на светлинни години от съветската бойна техника, японците преминават и много по-люта тренировка, отколкото противника им. А точно тя дава резултати, защото съпротивата се редуцира ден след ден. Хиромичи продължава да блести и често рискува с невероятни маневри, за да свали още един вражески самолет, като до края на първата си седмица е обявен за луд, който няма никакъв инстинкт за самосъхранение. По същото време някои от най-големите китайски асове успяват да се разпишат с 11 самолета в цялата си летателна кариера, Шинохара достига това ниво в рамките на 24 часа като боен пилот.
Асът влиза в открити сражения, където няма никакво прикритие на облаците – битката се води открито и оцеляват само най-добрите. Представете си няколко дузина самолети да се разгръщат в небето за една дива каубойска престрелка. Понякога руснаците правят по-масирани атаки, отклонявайки по няколко ескадрили, но количеството им във въздуха не само забавлява японците, но и показва, че стратегията е грешна – по-високият брой е позволявал на японците да стрелят свободно като по мишени.
На 27 юни 1939 г. се достига до финалът на битката, СССР и Япония ще се срещнат по земя и въздух в битката за Тумаск-Булак. Япония ще претърпи първото сухопътно поражение, руснаците докарват достатъчно бронирана техника и мобилизира огромен брой военен персонал, което рано или късно променя посоките. Темата тук е насочена към авиацията, нека обърнем внимание и на статистиката:
В хода на това сражение, руснаците губят 87 бойни самолета И-16, 60-двуместни изтребителя И-15, 16 И-153, 44 СБ високоскоростни бомбардировачи и един разузнавателен самолет. Общите им загуби са приблизително 208. Като добавим и самолетите, които се губят в следствие на въздушни нападения, тоталните загуби се свеждат до 250.
Япония губи 1 разузнавателен самолет, 1 двуместен боен изтребител, 7 Ки-15 разузнавателни самолета, 3 Ки-21 високоскоростни бомбардировача, 62 Ки-27 изтребителя, 11 Ки-30 леки бомбардировача Ки-36 спомагателни машини и нищо друго. Общата бройка изгубени самолети в битка е 88 и още 74 повредени, които се отписват в последствие. В хода на настъпление, Япония губи повечето си авиация на пистата, отколкото в сражение – там броят е приблизително 162 самолета, а общите загуби е 220 самолета. Повечето от половината птици са притиснати на земята, но при една по-различна стратегия, ходът на битката можеше да бъде различен.
Тук е повече от лесно и ясно да се сподели, че японците са имали победата, просто не са разпределили правилно силите. Какво прави Хиромичи в тази битка? Отново добавя 11 самолета в списъка, като всички те падат в един ден. Най-добрият американски пилот успява да свали приблизително 28 самолета в цялата си кариера, докато японецът прави около половината за ден.
Каква е тайната на този толкова страховит ас, чийто прякор е „Рихтхофенът на Ориента“. Очевидно никой не можел да забрави някогашния Манфред фон Рихтхофен, известен още като Червеният барон. Хиромичи се оказва много точно негово копие, а любим специалитет е да превръща самолетите на противника в ковчези, като заковавал капаците с тежката си картечница. Майсторлъкът, както казват повечето негови колеги, е бил в перфектното изчисляване на траекторията и умението да пусне смъртоносен откос, гарантирайки максимални щети при всяка маневра – ако не е убеден, че няма да нанесе фатален удар, той не стреля. Това често обърквало противника и при опит за противодействие, японските картечници попадали в някои критични точки.
Азиатският Червен барон демонстрирал ефективност, но според колегите си се забавлявал. Съветските и китайските пилоти имали един особен проблем, докато Рифтхофен боядисвал своя самолет ярко червен, Хиромичи изобщо не бил суетен, той предпочитал да страхува противника си и да оставя паниката в сърцата, все пак никога не се знае кой точно самолет ще започне да сее смърт в една японска формация. До края на бойната си кариера, убиецът с крила ще свали 58 вражески самолета, при това в рамките на няколко месеца. Той е най-добрият японски пилот в имперската армия, както и най-добрият летец в цялата Манджурска кампания.
Пилотът има доста луди идеи – умишлено издирва по-големи формации, форсира двигателя и започва масиран обстрел. Резултатите са факт, а елементът на изненада се оказва блестящ. По това време става популярна и играта на „Бъзльо“, в която два самолета летят един срещу друг и ако никой не отстъпи ще последва централен сблъсък. Ако нервите на един пилот не издържат и промени маршрута, изпращането се случва с доста жесток огън.
Това е игра, която Хиромичи никога не губи. А когато напада ескадрили с огън и жупел, неговата следваща стъпка е да направи втора маневра и да прихване най-неориентираните пилоти. Останалите се преследват един по един. Ориенталският червен барон се смеел, когато го обявявали за луд, но на война и лудите трябва да застанат на нечия страна, а японците били повече от щастливи, че този фанатик се сражава на тяхна страна. Вярваме или не, дори лудите са смъртни и склонни да правят грешки.
На 27 август 1939 г. летецът изпълнява разузнавателна мисия сам. До днес не е ясно колко точно руски самолета са извършвали внезапната атака, но според различни историци, най-добрите руски асове били натоварени с мисията да открият и елиминират този толкова известен противник. Хиромичи решил, че ще приеме хвърлената ръкавица и започва люта битка, отказвайки да избяга, макар и да е имал тази възможност поне в началотo, притежавайки много по-бърз изтребител. Нападателите били още по-изненадани, когато вместо защитна маневра, забелязват японския Ki-27 да прави широк кръг, да набира скорост и по фланга да стреля с всички картечници по врага.
Успява да свали около 5 самолета в тази битка, но вече е обграден и няма място за бягство. Оставайки без полезен ход, Хиромичи е застигнат от вражеския огън, а от самолета му не остава нищо. Месеци по-късно японците вадят раздробения изтребител за инспекция и не могат да преброят дупките по корпуса. Посмъртно червеният барон на ориента е повишен в чин „втори лейтенант“. Можем само да подозираме какво точно е можел да направи, ако беше оцелял, за да се качи в японските изтребители на Мицубиши – Зиро.
Снимки: Wikipedia
