Великите авантюристи: Че Гевара
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Лявото винаги е било на мода. Още от най-ранните дни на човешката история, последователите на това, което днес наричаме леви идеи, са били символи на борбата за промяна, модерност и стремеж към прогрес. Тези идеи увличат хиляди млади хора, вярващи в утопичните възможности на човешкия колектив. Както отбелязва консервативният Чърчил, нормално е да преживееш период на социализъм и либерализъм в своите младежки години – дори можем да кажем, че не е нормално да не го преживееш.
Също както в поп-музиката, в политическите идеологии има кумири. През 60-те години на XX век, музиката е подчинена на няколко феномена – Елвис, Битълс, Роулинг Стоунс и Джими Хендрикс. В лявата политика и по-специално в дебрите на социалистическия интернационал има една наистина велика икона, съпоставима по своето влияние с Хендрикс и Ленън – Ернесто Че Гевара. Легендата на Че Гевара се ражда в джунглите на Латинска Америка – място на престъпност, насилие, мизерия, корупция и борба за оцеляване. В подобна среда човек или се превръща в част от статуквото или се изпълва с неистово желание да унищожи това статукво.
Че Гевара отдава целия си живот на идеята за премахване на съществуващите режими и налагането на нов социален ред посредством масови революции. Макар наследството му на политик отдавна да е погребано, неговият статус на поп-икона, носител на идеите за бунт, промяна и социална справедливост, остава да вдъхновява младите поколения по света. Разбира се, добре е да се прави ясно разграничение между човекът Еврнесто Че Гевара и символиката, с която поколения леви младежи са натоварили стилизирания му лик, рисуван по стени, отпечатван на тениски и чаши и показван по различни медии.
Също както повечето социалистически лидери, Гевара произлиза от заможно семейство от средната класа. Роден е на 14-ти юни, 1928 г. в Росарио, Аржентина. Предците му са ирландци и испанци, като единият от дядовците му – Луис Перолта, е плантатор в Калифорния от края на XVIII век – представител на същата класа, с която Че ще се бори през своя живот. Бащата му – Ернесто Гевара Линч е убеден либерал, привърженик на Републиканската партия от Испанската гражданска война. Домът му се превръща в убежище за множество бежанци от Испания (1936-39 г.).
Бащата от рано възпитава най-големия си син, наричан на галено Ернестито, в основните политически идеи на епохата и го насочва в идеите за закрила на бедните и търсене на социална справедливост. Макар здравословното състояние на Ернесто да е далеч от идеално – страда от тежки пристъпи на астма, момчето решава да бори физическите проблеми отдавайки се на множество спортове – плуване, колоездене, спортна стрелба, футбол. Подобно на много други забележителни личности в историята, физическите пречки се превръщат в духовен, но и физически стимул, който калява волята на младежа.
Интелектуалната среда, в която израства Гевара е наистина богата. Семейството разполага със значителна библиотека от над 3000 тома. Ернестито израства с книгите на Маркс, Енгелс и Ленин, но също и с поезията на Уитман, Киплинг, Лорка, Неруда и Кийтс. Както всеки юноша, чете Жул Верн, Джек Лондон и Хърбърт Уелс, увлича се по Камю, Бъртранд Ръсел и Ницше.
В крайна сметка решава да запише медицина и след като няколко месеца работи като санитар, се записва в Университета на Буенос Айрес. Тъкмо навършил 22, Ернесто решава да остави за една година своето следване и организира две обиколки на Южна Америка. Първата е в родната му Аржентина, където на колело изминава общо 5000 км, а следващата е 8000 километрова обиколка на Южна Америка, която включва и доброволческа работа в лагер за прокажени в Перу. Именно този сблъсък със социалните и икономически реалности на родния му континент, променят завинаги мирогледа на Гевара. По време на пътуването, той си води дневник, който в последствие издава под името „Мотоциклетни дневници“.
Книгата става бест-селър на „Ню Йорк Таймс“, а през 2004 г. е адаптирана и като филм със същото заглавие. Завръщайки се у дома, Ернесто взема две важни решения – да довърши образованието си и да посвети силите си на борбата за обединение и промяна в Латинска Америка. По време на своите обиколки, Гевара е запленен идеята, че всички латиноамерикански държави не представляват отделни елементи, а парчета от един общ пъзел, една Испанска Америка, в която хората трябва да живеят заедно, обединени от общото културно наследство.
Парадоксално, това културно наследство е създадено чрез експлоатация на масите, колонизация от една имперска сила и насилствено налагане на един чужд език и култура върху население, твърде разнообразно и самобитно в етнически план. С други думи, лявата политическа логика на Гевара почива върху консервативното наследство на Испанската империя, но това разбира се няма как да помрачи младежките му пориви. През 1953 г., той завършва своето медицинско образование и официално става „д-р Ернесто Гевара“. По същото време, САЩ и СССР разкъсват на две Корея, в Китай комунизмът побеждава окончателно, а Европа е на прага на нова политическа криза около формирането на двете Германии, създаването на НАТО и Варшавския договор и проблемите, които скоро ще избуят в Унгария.
Веднага след дипломирането си, Гевара поема отново на път. Сега идеята му е да обиколи северните части на Южна Америка и да посети държавите от Централна Америка. Пътешествието му го сблъсква с тежката икономическа действителност в Коста Рика, Хондурас, Ел Салвадор, Панама и Никарагуа. Голяма част от земите в тези държави са фактическо владение на частни корпорации, които се възползват от корумпираните правителства, за да налагат наистина брутална форма на експлоатация. Най-силна и почти вездесъща е Юнайтед Фрут Къмпани (ЮФК) – най-големият доставчик на тропически плодове (преди всичко банани) в света. Условията в които се трудят местните са наистина потресващи и в едно свое писмо, Гевара се заклева в името на наскоро починалия Сталин, че няма да намери покой, докато „тези зли октоподи не бъдат съкрушени“.
В Гватемала, Гевара е впечатлен от опита на демократично избрания президент Якопо Гузман да реформира земеделието в страната, като отнеме земи от големите корпорации (най-вече ЮФК) и ги раздаде на обезземлените селяни. Гевара се установява в град Гватемала и се свързва с политическите кръгове около президента, както и с кубински изгнаници и революционери, свързани с групата на Фидел Кастро. Именно по време на срещите си с тези леви дейци, Гевара получава прякора „Че“, който идва от паразитната аржентинска дума „че“, която често вмъквал в изказа си.
През 1954 г. правителството на САЩ, притеснено от засилените връзки между Гватемала и комунистическия блок в Европа, организира мащабна военна и пропагандна кампания, която води до падане на правителството на Гузман и издигане на военна хунта, поддържана посредством ЦРУ. Новата власт гледа да разчисти физически всички членове на комунистическата опозиция, връща обратно земите, отнети от корпорациите (Гевара обвинява държавния секретар на САЩ, че се грижи за своите дялове в ЮФК) и унищожава процъфтяващите до скоро работнически синдикати.
Гевара е принуден да се крие в посолството на Аржентина, след което успява да напусне Гватемала към Мексико. Събитията в Гватемала затвърждават идеята му, че „американския колониализъм, наложен над Латинска Америка, може да бъде премахнат единствено чрез една марксистка революция, която да доведе на власт правителство, отговорно пред народа“.
В Мексико, Гевара продължава да работи като лекар, същевременно води лекции в медицинския университет в Мексико сити и също така изкарва допълнителни хонорари като фоторепортер. В Мексико, Че подновява дружбата си с кубинските имигранти и в крайна сметка се запознава с Фидел Кастро – създател на движението „26-ти юли“. След безсънна нощ на пури, алкохол и разгорещени разговори, Гевара обявява, че кубинската кауза е идеята, която е търсел да прегърне и призори официално се записва в движението на Кастро. Гевара се присъединява към лагера за подготовка на партизани, организиран от Кастро и успешно преминава тренировъчната програма.
Бунтовниците прекосяват Мексиканския залив на един продънен крайцер и достигат Куба през ноември, 1956 г. Прихванати от гранични части, верни на диктатора Фулхенсио Батиста, партизаните са разбити в завързалото се сражение, а от 82-та слезли на брега, само 22 оцеляват. Гевара е сред водачите на спасилите се. Отрядът се изтегля в планината Сиера Маестра, където през следващите две години води постоянна партизанска война с правителствените части. Гевара, макар и измъчван от тежки алергични пристъпи в следствие на ухапванията от комари, е сред най-дейните.
Създава манифактури за производство на гранати и боеприпаси, организира полеви пекарни, създава медицински пунктове сред местното население, както и училища, в които да обучава възрастните земеделци на четмо и писмо – неграмотността в района надхвърляла 40%. Че изиграва ключова роля в създаването на революционен вестник и революционно радио, с които партизаните започват масова пропаганда сред населението.
Наричан „Мозъкът на Кастро“, Гевара се издига да позицията на втори човек в командната структура. Безкомпромисен и хладнокръвен, Ернесто е поставен начело на отрядите, които ловят дезертьори и вражески информатори. Че не се колебае да раздава смъртни присъди и да ръководи взводове за екзекуция, които премахват множество хора, набедени за вражески информатори или предатели.
По време на битка, Гевара се проявява като хладнокръвен водач. Често рискува живота си за да спасява ранените си подчинени. Печели и уважението на враговете с тези си постъпки – в един от случаите, невъоръжен скача да спасява ранен младеж. Силите на Батиста спират стрелбата и му дават шанс да изнесе момчето на гръб. Ролята му на командир расте постоянно. В края на 1958 г, Гевара ръководи брилянтна кампания от тактически операции, насочени към овладяването на централните части на Куба.
При съотношение 1:10 в полза на врага, Че успява да разгроми силите на Батиста и на Нова година, 1959 г. да превземе ключовия град Санта Клара. Тази битка води до крах на правителствените сили и де факто ознаменува пълната победа на Кастро и неговото движение. Батиста напуска панически Хавана в ранните часове на 1-ви януари, а Гевара влиза победоносно в столицата на 2-ри януари – шест дни преди пристигането на Кастро.
Първата задача на Гевара, отредена му от Кастро, е да бъде началник на затвора Ла Кабаня. В рамките на пет месеца, между 55 и 105 политически затворници, членове на сваления режим, са екзекутирани по решение на трибунала, председателстван от Гевара. Подобни трибунали са организирани в цялата страна, като официално, жертвите се оценяват на няколко стотин – незначителна бройка, сравнена с над 20 000, убити от режима на Батиста.
В последствие, Гевара е поставен начело на държавната агенция за национализация, която преразпределя поземления фонд в Куба и се бори за създаване на стопански кооперативи. Едновременно с това сериозно засегнати са частните икономически интереси на американски корпорации, разполагащи с доста земи и възможности по времето на Батиста.
Успоредно с аграрната реформена програма, Че Гевара се бори за ограмотяване на населението. Така наречената „Кубинска кампания за ограмотяване“ дава своите резултати – в рамките на около година (1960-61), на база масово откриване на училища и курсове за ограмотяване, процента на хората с базова грамотност в Куба се увеличава от 68% на 96%.
Реформите, както всички сходни опити на комунистическите режими, не носят очакваните икономически облаги и това сериозно засилва напрежението в Куба. САЩ обаче изиграват възможно най-лошата ръка – проваленият отпит за инвазия в „Залива на прасетата“, циментира позициите на Кастро в Куба. По време на среща на ООН, Че изпраща на Кенеди благодарствена бележка, в която заявява „Преди инвазията нашето правителство беше разклатено, но сега е солидно като скала“.
Непрекъснатото засилване на западните ограничения към Куба, кара Гевара, който поема контрола над министерствата на икономиката и финансите, да затегне връзките със СССР и СИВ. Именно Гевара е архитект на съглашението между Хавана и Москва, довело до разполагането на съветски балистични ракети в Куба. Залогът, който Гевара вдига, изправя света на ръба на ядрена катастрофа, избегната в последния момент от хладнокръвните политици, действащи на фона на Кенеди и Хрушчов.
През 1964 г., на върха на своята слава, Гевара изнася едночасова реч пред общото събрание на ООН в Ню Йорк, участва в ефир на телевизия СиБиЕс, след което заминава за Европа, Азия и Африка, посещавайки няколко десетки страни. Призивите му за равенство на цветнокожите, за прекратяване на апартейда и за нуждата от реформи сред бедното селско население, го превръщат в поп-икона от световна величина. По време на последната си голяма реч на международен форум в Алжир, Гевара напада едновременно и САЩ и СССР, обявявайки че двете сили на Северното Полукълбо експлоатират хората в Южното полукълбо. Той се изказва пламенно в подкрепа на борбата на комунистите във Виетнам и за нуждата от еманципация на населението в Африка.
През 1965 г., Гевара заминава за Конго, където продължава кървавата гражданска война (т. нар. Бунт на Симба). Появата му съвпада с помитането на основните, про-комунистически сили от подкрепяното от САЩ правителство. Разочарован от липсата на дисциплина и единство сред местните, Гевара се връща обратно в Куба, подготвяйки се за пътуване към Боливия. Пристигайки в Боливия, Гевара създава свой боен отряд с идеята за сваляне на подкрепяното от САЩ правителство.
Че не успява да привлече на своя страна нито местните политици-комунисти, нито вече съществуващите бунтовнически отряди, опериращи в джунглите и планините. Освен това, САЩ успяват да изпратят елитни части от ЦРУ, които да съдействат на боливийските власти в преследването на Гевара. Не бива да се подценява и желанието на Кастро да се отърве от своя втори човек – процес, започнал още през 1961 г., когато връзките на Че с СССР започват да притесняват Кастро с оглед обтегнатите му отношения със САЩ. Кубинските власти не осигуряват особена подкрепа за Гевара, а радио предавателите, с които е изпратен, са технически неизправни.
На 8-ми октомври, 1967 г., лагерът на Гевара е атакуван от боливийски спец части. Ернесто е ранен и взет в плен. Според някои сведения, вдигнал ръце за да се предаде с думите „Аз съм Че Гевара и съм по-ценен за вас жив отколкото мъртъв“. Затворен е в училище в близко село. При опитите за разпит отказва да говори с който и да е офицер и се съгласява да отговаря само на обикновени войници. Макар и вързан, успява да изрита боливийски офицер, който се опитва да вземе лулата, която Че пуши. В последствие заплюва в лицето един контраадмирал, също пристигнал да разпитва пленника.
Гевара е разстрелян с автоматична карабина М2 ок. 13:10 ч на 9-ти октомври от сержант Теран. Последните му думи били „Знам че си дошъл да ме убиеш – стреляй страхливецо! Имаш да убиваш просто един човек!“. Тялото му е пренесено в съседното градче Валегранде, където е изложено на показ, а няколко журналисти са поканени да снимат. Ръцете му са отрязани и изпратени за пръстово разпознаване в Буенос Айрес, след което са препратени в Куба.
В последствие, Че е погребан в необозначен гроб край пистата на летището във Валегранде. Мястото остава неизвестно чак до 1997 г., когато международен екип открива гроба. Останките са изпратени в Куба, където са погребани с военни почести. През 2008 г., боливийското правителство разсекретява личният му дневник, който е бил иззет при ареста му.
Ернесто Че Гевара несъмнено е един от героите на XX век, съчетание от смелост, хладнокръвие, примесени с мечтите за един по-справедлив свят. Както мнозина радикални младежи от всяка епоха, Гевара вярва, че целта оправдава средствата, а насилието е пътя към мира тогава, когато мирните средства за промяна са изчерпани. Макар политическите му идеи отдавна да са загубили релевантност, неговият стилизиран образ остава символ на бунта, непокорността и агресивната мечта за промяна на статуквото.
Снимки: Wikipedia
