Историята на първият еротичен и първият порно филм – родени в зората на киното
Развитието на интернет ни позволи да се възползваме от една много интересна и вълнуваща услуга – стриймването на видео съдържание, при това от всякакъв вид. В последните няколко десетилетия ще открием, че има една индустрия, която все по-малко се разглежда като табу и дори започна да присъства в най-различни изследвания относно поведението на всеки потребител. Няма как да го назовем с по-леко и деликатно име, затова директно преминаваме по темата – порнографията и еротиката в киното.
Една статистика показва, че точно тази индустрия и идеята в интернет да се качва този жанр е успяла да мотивира повече специалисти и технолози да интегрират по-сериозно самата идея и да ускорят процеса за създаването на видео стрийм. Статистиката показва, че само през 2017 г. Pornhub е имал около 2.5 милиарда посещения, като в последните две пандемии е сигурно, че са успели да повишат посещенията си още по-сериозно.
По-важният въпрос тук е кой дава началото на тази индустрия, впрочем не трябва да забравяме, че дори България има свое родно професионално творчество, чийто глас зад кадър е на самата Койна Русева, а снимачната площадка, която трябвало да пренесе обстановката в древни римски мотиви е вила в Панчарево. По-важният въпрос е откъде точно се заражда тази индустрия и какви промени търпи в последствие. Мнозина дори биха се изненадали от факта, че докато първата телевизия или експериментът за излъчване на образ се случва някъде през 30-те години на миналия век, то първият филм се ражда много назад във времето, дори преди самата телевизия.
Ако някога сте се чудили откъде точно започва работа индустрията за милиарди долари днес, то родината на тази индустрия е Франция. Първият филм, документиран в историята се нарича „Дилемата на младоженеца“ и по днешните стандарти не може да се класифицира в нито една възможна категория от днес популярните, но нека започнем от малко по-далече. Първо създатели на този гениален труд са Юджийн Перу, Алберт Кирхнер и мадам Луиз Уили. За съжаление има още един актьор в този исторически момент, но за жалост архивите не го посочват. Първите двама работят като фотографи. Пиру е известен със своите невероятни портрети и умението да улавя магически ъгли, за да разчупи основният наложен мотив. Пиру притежава редица фотографски студиа в Париж и често името му се продава като сертификат за качество сред френските фотографи.
Юджийн Перу
През 1889 г. е един от поканените за среща с една нова технология – хронофотографията или първите опити за създаването на кино индустрия. Някъде там се ражда и идеята да се развива в новото изкуство и през 1896 г. закупува всичко необходимо, за да започне да снима кратки филми. Наема и още един човек – Алберт Кирхнер, който също ще се запише като един от първите създатели на модерното кино. Кирхнер в последствие ще създаде своя собствена камера и ще продължи да работи вярно в тази посока, заснемайки още няколко еротични филма – тогава известни като порнографски, с които да се развие допълнително. Те не остават основен фокус, по-късно ще започне да се занимава и с по-сериозно изкуство, като през 1897 г. някои от филмите му ще се прожектират във френски кафенета и дори музеи.
В последствие дори ще се регистрира в това изкуство като филмови историк и ще помогне за заснемането на „Страстите Христови“, като това се случва с цели 12 сцени през същата година. Целият филм е с дължина от около 5 минути, но се оказва, че самата технология е достатъчно вълнуваща, за да остави без думи самите зрители. Нека обаче да се върнем на основната тема, в тандем господата решават да наемат мазето на близко кафене, като там да започнат да обработват лентата.
Веднъж след като имат всички необходими ресурси, господата решават, че ще наемат близкия театър, ще изгонят за няколко часа всички участници и ще използват услугите на мадам Луиз Уили. Красавицата има много опит в театралните постановки, като мнозина са я търсили именно за своята физика и разбира се, възможността да хвърли дрехите си на сцената – точно това е очаровало зрителите през 1895 г. на пантомимата „Залезът“ от Гастон Полоне и Оскар де Лагоанере. Сцената, в която Луиз остава само по прелести е в баня, а професионализмът ѝ бързо я превръща в една от най-желаните актриси за всяка една друга пантомима.
Оказва се, че дори събличането на сцената може да бъде изкуство и хората наистина се редят, за да напълнят театрите. Не казваме, че Франция е била лишена от дамите, практикуващи най-древната професия, но на сцена това е един доста интересен феномен. Точно това е мотивирало двамата режисьори да побързат и да я ангажират на снимачната площадка за проект, който днес се смята за исторически. Задачата на Уили е да се съблича бавно и красиво пред камерата, а след като това вече е позната материя, дамата се справя повече от брилянтно. Каква обаче е историята. Зрителят се озовава в интимността на първата брачна нощ, в която нетърпеливият съпруг чака с удоволствие да консумира брака си.
Дамата не бърза да се съблича бързо, а влага доста усилие, за да сваля всяка една дреха с особена естетика и внимание. Единственият проблем, както може да се досетите, е облеклото в началото на 19 век. Тя сваля твърде много дрехи в рамките на седем минути и така и не успява да остане по плът, впрочем и лентата не е стигнала за повече, но проектът може да се смята за успешен и разбира се – безумно скандален за обществото. Неизвестният актьор вижда само малко от стриптийза на съпругата си, което също е минус, поне за него. Камерата е поставена между персонажите и самата преграда, с която булката се крие, като зрителят не остава чужд на интимността.
Реакцията на публиката и критиците е в двете крайности, никой не си признава открито, че това е идея, която ще се развие, впрочем само две години по-късно ще се заснеме филмът „Балът“, отново 7 минути, в които зрителите ще могат да видят поредния стриптийз, последван от къпането на гола жена. Филмът е забранен до известна степен, но винаги има някоя друга интересна тайна прожекция в парижките кафенета. След това лентата изчезва, като се открива едва през 1996 г. в архивите и бързо се реставрира, за да може да остане като едно от много ценните наследства на киното и началото на еротиката и разбира се порнографията. Ако все пак настоявате и твърдите, че това трябва да се класифицира в категорията на еротиката, тогава нека заявим и кой е наистина първият филм, който открито заснема полови органи и полов контакт между двама души.
За съжаление ще трябва да ви разочароваме, защото е доста трудно да се потвърди оригиналният източник. Смята се, че лентата е заснета в Аржентина между 1907 и 1912 г. Някои критици твърдят, че въпросният филм е пуснат през 30-те години в Куба, но и до днес няма потвърдена информация кой точно стои от другата страна. Това е официално първият филм с по-активни сцени, като идеята е, че четири жени отиват на реката, в последствие идва дяволът, който успява да хване една от дамите и след това да я изкуши в интимен акт. Любопитен факт е, че същият филм може да се гледа съвсем спокойно в Уикипедия, с което интернет поставя и официалният старт на жанра. Заглавието на този филм е El Satario. Най-вероятно трябва да си отговорим съвсем спокойно на фактите, разполагаме ли с камера, рано или късно ще се стигне до заснемането на този вид кадри.
Снимки: Wikipedia
