Какви са фактите зад днешния празник Петльовден
Втори февруари е особен празник Балканския полуостров, въпреки някои интересни твърдения и градски легенди, че това е ден, в който празнуват хората с хомосексуални наклонности, предпочитаме да обърнем внимание на историята, която и до днес се впечатлява от противоречия. Официалната дата, в която се твърди, че така нареченото девширме влиза в практиката е 1438 г., ала според много историци, записването на датата не означава, че практиката е започнала тогава, според някои архиви, подобен данък се е събирал много по-рано.
Каква е практиката векове наред различни представители на властта ще обикалят и ще записват всички данни за родените деца, повечето са взимани директно от църквите. Избират най-здравите и най-силни, като желаната възраст е между 8 и 20 години, именно те ще бъдат рекрутирани за армията . Някои получават възможност да се издигнат до по-високите позиции на турския елит, но всеки февруари в миналото, орда от млади момчета, облечени в червени еничерски униформи да тръгват на дълги походи към Константинопол.
Там следва обрязване, рекрутиране и назначаване на нови позиции. По-силните кадри се дават на армията и преминават зловеща тренировка, докато останалите са разположени в различни кръгове на социалния елит. Младите, вече бивши християни, могат да получат правото да бъдат водещи евнуси, съветници и в някои случаи дори генерали. Ще открием много интересни твърдения на западните историци и анализатори, които смятат, че дълго време тази практиката е била посрещана радушно от страна на християнските области, където законът изисквал първородните.
Снимка: By Ali Amir Beg (fl. 1558) – Süleymannâme, Istanbul, Topkapi Palace MuseumJanissary Recruitment in the Balkans (upload), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22361418
Мнозина осъзнавали, че този живот може да бъде много по-добър за децата им и без много съпротива са предавали наследниците си. Както можем да открием в гръцките архиви, християнското семейство там се е борило и съпротивлявало до последно срещу този закон. Не е трудно да открием и достатъчно български архиви, които показват същото. Загубата на свобода, загубата на синове, които да погребат бащите си, липсата на всякакъв морал и вечното страдание на душата, която е родена като християнин, а след това се превръща в нещо съвсем различно – този шок най-вероятно не може да се опише. Не е необходимо да откриваме много доказателства, след като фолклорът е оставил тематични отговори по темата, както и достатъчно легенди.
Насилието и опитите за съпротива са очаквани, но както знаем, празникът се нарича Петльовден от легендата за млада жена, която отказала да предаде сина си. Заявила, че ще го даде на следващия ден, след като успее да се сбогува. Момчето е скрито, а вечерта майката коли петел и разпръсква кръвта му навсякъде. На следващият ден казва, че сама е убила детето си, смущавайки видимо османските представители. Резултатът е, че във въпросното село – до днес има твърде много местности, които признават историята за своя – властите никога не минали, за да упражнят правото си на кръвен данък. Други практики са обвързани с опитите за подкуп, който всяка година растял повече и повече.
Впрочем владетелят никога не можел да бъде задоволен и евентуално винаги се стигало до взимането на най-ценното. Твърдението, че децата са се давали доброволно, може да бъде открито в „Пази Боже сляпо да прогледа“ и историята на Христофор Белокровский. Интересното е, че докато някои продължават да вярват, че кръвният данък се плаща доброволно, други архиви показват, че през XV век всяко християнско семейство е мразило открито не само новия владетел, но и самата практиката. Текстове показват, че семейства в Босна са били готови да откупят своите деца от колекцията на нови кадри на властта.
Впрочем много побързали да сменят вярата си и да получат възможност за пощада, но практиката била прекъсната, след като децата все пак се събират. Кръвният данък е известен още през IX век, когато армията се нуждае от повече персонал. Наемниците са само една част от рекрутираните, докато другата идва от турски семейства или роби. Единствената разлика е, че тогава по-често се отвличат деца и липсва традицията, която в последствие се налага. След като законите на войната можели да гарантирит властта над победения, християните имат само една единствена възможност – приемането на исляма или подготовката за тежки данъци, включително кръвен.
След битката в Анкара през 1402 г., султанът осъзнал, че вече няма никакъв полезен ход и нуждата от нови попълнения е задължителна. До този момент армията използвала услугите на доброволци и роби. След този него започват пътешествия до регионите, запознаване със закона, както и призоваването на местния свещеник, който да представи необходимите документи. Сираците никога не са взимани, те не се смятали за достатъчно добри, избират се силни здрави семейства и развити морални ценности. Семействата имат право да оставят само едно дете, с което да се обработва земята им. От XVI век този закон е пренебрегнат и данъкът се увеличава. Тогава можем да забележим и бързото замогване на локалните представители на властта, които получават къщи, земи, пари и всяко златно парченце, което се е закътало в стените и тайниците.
Снимка: By Original uploader was PetarM at sr.wikipedia – Transferred from sr.wikipedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3713278
Тъжната страна на нещата идва от факта, че повечето семейства, които остават без деца, практически трябва да плащат и за красивите червени дрехи, разработени от евреи в Солун. Защо е била необходима? Отговорът е, че дългите одежди са намалявали шансовете за бягство. Селото плаща за представителите на властта, техните секретари и всички пазачи. В определен период от годината, стотици тръгват на дългия път и винаги са повече от предишната година. Преди момчетата да влязат в двореца, те работят здраво в турски ферми, за да заякнат повече. Робството е било законно в исляма и често се практикувало, но шариата забранявал насилствената смяна на религията, забранявало се и взимането на роби, но очевидно властта била по-силна от религията, в която вярвали мнозина. Според различните ислямски учени, Балканският полуостров не се ползвал с протекцията на този закон.
За мнозина, християнството не е било зародено и развито, за да се говори за подобни мерки. Интересът на историците е голям към този период и можем да забележим, че мнозина наричат кръвния данък – варварство и поробване. Роденият първороден син се превръща във варварин, който има правото да избива онези, които някога са били фамилия. Семействата започват да търсят най-различни варианти, за да спасят децата си. Парижанските свещеници често помагали архивите да изчезнат. Семействата криели своите деца и взимали сираци, с които да заместят собствените си деца. Пишат се писма, включително и до папата в Рим с молба да дойде и да спаси обречените от вече известната им съдба. Всички локации, които се намират до вода, позволявали децата да напуснат родните си места и да изчезнат, вместо да бъдат предадени на властта. В последствие, когато един владетел строи армия по този начин, веднага можем да видим и негативната страна. Някои от най-плодородните земи в България, Гърция и Албания остават изоставени.
В един момент напрежението достига нови върхове и селата се въоръжават и като локация, която не се ползва с всички правила на шариата, решават да се защитават. Изпратените султански представители приключват житейския си път и при следващото си посещение, селото най-често унищожавано. Порочната дейност приключва през 1826 г. от страх, че следващите бунтове могат да разклатят допълнително империята. По това време армията вече разполага с достатъчно доброволци. Човешкият данък продължава единствено за събиране на малки момичета за султанския харем. И е известна до средата на XVIII век.
Каква е магическата цифра, която отхвърля всички религиозни закони? До днес не можем да знаем със сигурност, никъде не са се водили архиви за количеството роби, които са изпратени в Истанбул, Константинопол и останалите полиси. Смята се, че повече от половин милион деца са били взети под формата на кръвен данък. Много от тях умират в името на военната машина на Османската империя. Онези, които успяват да видят по-красивия живот са твърде малко.
Една любопитна подробност е, че в модерния прочит се правят грешните изводи за периода и извършените престъпления. Днешната дата може да се смята за особено специална в българския календар и причината са повече от очевидни. Разбира се, докато се правят опити за признаването на арменския геноцид, изпълнените престъпления на Балканския полуостров остават като част от историята, а същата може да се променя и го прави, както можем да се досетим.
