В началото на 80-те компютрите за първи път нахлуват в домовете – вълна от евтини и футуристични устройства, които позволяват на милиони хора сами да открият какво представлява началото на бъдещето. Тези фантастични машини, като Sinclair ZX Spectrum, Acorn Electron и Commodore 64, обещават да направят компютрите удобни за ползване за първи път. Очаква се те да разкрият чудесата на информационните технологии пред масите и да доведат до революция в домовете, училищата и работните места. Но до каква степен се сбъднаха електронните мечти, на които се продаваха тези машини? Какво въздействие оказаха домашните компютри върху живота на хората през 80-те години?
Най-голямата промяна, която домашните компютри през 80-те години въвеждат, е в начина, по който хората мислят за тях. В исторически план те не са машини за обработка на данни за учени и големи организации, пълни със скъпа електроника. Те просто са редки – повечето хора дори никога не са виждали компютър в реалния живот, а една голяма организация може да има само един компютър. И са гигантски, защото са сглобени от хиляди обемисти електронни компоненти като клапани и транзистори. Самата идея да имате един от тези гигантски „електронни мозъци“ в дом си е чиста научна фантастика – докато развитието микроелектроника през 70-те години не ги прави достатъчно компактни. Постоянно подобрявайки технологиите, учените изстискват все повече изчислителна мощ върху все по-малки електронни компоненти, достигайки точката, в която всички схеми, необходими за направата на компютър, могат да се сложат само на няколко малки микрочипа.
В средата на 70-те години любителите на електрониката започват да събират микрочипове, за да създадат първите персонални компютри. Тези ръчно изработени PC не са полезни за много неща – те позволяват на ентусиастите да се занимават с решаването на логически задачи, но те са начало. В края на десетилетието се предлага вече набор от компютърни комплекти за хората, които могат да запояват. За по-малко технически квалифицираните няколко американски компании дори произвеждат готови компютри, като Apple II за 700 лири и Commodore PET за 500 лири. Тези машини, известни като „компютърни уреди“, тъй като могат просто да се включат в контакта и да се пуснат, са по-лесни за ползване, но и по-скъпи в сравнение с комплектованите компютри, чиято цена е под 100 лири. За момента личните компютри са ограничени до хоби за технически грамотни ентусиасти – твърде сложно или твърде скъпо, за да могат всички да се насладят.
Sinclair ZX80
Всичко това започва да се променя през 80-те години: започват да се появяват реклами за Sinclair ZX80, първият готов компютър на пазара под 100 лири. По идеята на изобретателния Клайв Синклер, ръководител на малка компания за електроника в Кеймбридж, ZX80 прилича малко на по-голям калкулатор. Площта на машината е около 20 кв. см., има миниатюрна клавиатура и просто се включи в телевизора. Тя предлага скромна изчислителна мощност, няма звук, черно-бял дисплей и 1 килобайт памет. И все пак е изненадващо универсален, приложим, достъпен и лесен за използване от начинаещи. Рекламира се с приятелския лозунг „в рамките на един ден ще говорите с него като със стар приятел“.
ZX80 се оказа сензация и се продава в огромни количества. Той е първият от поредица домашни „микрокомпютри“, които са удобни за потребителите и са на бюджетна цена и скоро на пазара се поява озадачаващ набор от конкуренти. Домашните компютри процъфтяват – до 1983 г. Великобритания се хвали с най-високото ниво на компютър ма глава от населението в света.
Но защо през 80-те години толкова много хора изведнъж решават да си купят компютър? Отговорът първоначално е образователен: разпространението на технологиите, задвижвани с микрочипове, през 70-те години сочи посоката за революция в информационните технологии, която ще облекчи и промени традиционния живот и работа. Роботите могат да заместят индустриалните работници; текстовите процесори могат да заменят секретарите, дори и специализираните професии като преподаването или медицината могат да бъдат заменени от компютърен софтуер. В този „смел нов свят“ ще има куп нови възможности и тези, които не разбират от компютри, ще изостанат.
Commodore VIC-20
Домашните компютри са представени като приятелско запознанство с технология, която ще промени света. „Живеем в ерата на компютрите“, предупреждава реклама от 1982 г. за компютъра Commodore VIC-20. „Примиряването с тях е част от примиряването с 20-ти век.“ Родителите са насърчавани да купуват компютри за децата си, за да им дадат добър старт в живота. BBC стартира огромен проект за компютърна грамотност, за да образова нацията, включително телевизионни програми, книги и дори собствен марков микрокомпютър BBC, построен от Acorn в Кеймбридж.