Годежните пръстени – произходът на едно вековно бижу
Днес сватбените пръстени са доказателство за любов за милиони (а сигурно и милиарди) долари. Никой обаче не може да каже със сигурност кога всъщност започва тази вековна традиция. Някои смятат, че най-стария случай на размяна на брачни халки идва от древен Египет, преди около 4800 години. В онези дни жените носили пръстени и други декоративни орнаменти от усукани и сплетени снопчета ръж, тръстиките или острицови растения.
Кръглата форма на пръстена е символ на вечността, без начало или край, не само за египтяните, но и за много други древни култури. Дупката в центъра на пръстена също има значение – тя се смята за портал или врата, водещ към известни и непознати неща и събития. Да дадеш на жена пръстен означава непреходна и безсмъртна любов.
В началото материалите, от които се правят пръстените, не са особено издръжливи и скоро са заменени с кожа, кокали или слонова кост. Колкото по-скъп е материалът, толкова повече любов се показва към човек, а стойността на пръстена също демонстрира и богатство.
Римляните също приемат тази традиция, но влагат в нея и от себе си. Вместо да предлагат пръстен на жената като символ на любов, те го дават като символ на собственост – мъжете в Рим „искат да вземат“ жената, да я обявяват за своя, когато й дават пръстен. Римските годежни пръстени по-късно започват да се правят от желязо и се наричат „Anulus Pronubus“ като така символизират и сила и постоянство. Твърди се също, че римляните са първите, които гравират пръстените си.
Едва около 860 г. християните започват да използват пръстени в брачните церемонии – обикновено те са били бижу, силно украсено с гравирани гълъби, лири или две свързани ръце. Църквата обаче не одобрява такива пръстени като ги смята за езически и около 13 век те са значително опростени и придават по-духовен вид, който е много добре описано от един епископ, когато той ги нарича „символ на обединението на сърцата“.
Сватбените пръстени през различни етапи в историята са носени на различни пръсти, включително и на палеца, а също така и на лявата и дясната ръка. Според традиция, за която се смята, че е произлязла от римляните, сватбеният пръстен се носи на пръста на лявата ръка, тъй като хората тогава смятат, че от там минава вената „Vena amoris“ или буквално „Вена на любовта“, която е пряко свързан със сърцето. Учените обаче по-късно ще покажат, че това всъщност е невярно. Въпреки това, този мит все още е жив.
Има и друга теория защо християните поставят пръстена на лявата ръка. Както свещеникът по време на бракосъчетанието каже: „В името на Отца, Сина и Светия Дух“, с годежния пръстен той ще докосне палеца, показалеца и средния пръст, а след това, когато изрича „Амин“, той ще постави пръстена на безименния пръст.
По-практическа теория е, че мекият метал (традиционно злато) се износва по-малко и по-малко ще наранява пръста, ако е на лявата ръка, поради това, че по-голямата част от света си борави с дясна ръка. Освен това, четвъртият пръст на лявата ръка вероятно е вторият най-малко използваният пръст на ръцете на човек след кутрето.
…
Още през 13 век, когато хората са особено суеверни, се вярва, че вземането на парче от облеклото на булката ще дари гостите с късмет. Това довежда до много грозни сцени, в които гостите буквално късат плат от роклята на булката. И така, в опит да предотвратят подобни неща много булки започват да хвърлят предмети на гостите, които лесно могат да бъдат свалени от тях – и това включва жартиерите. В крайна сметка младоженците започват да свалят жартиера и да го хвърлят на мъжката част от гостите, за да не дойдат те да си го вземат сами. Става обичай и булката да хвърля букета си на жените гости.
Има десетки традиции за добър и лош късмет, следвани от различни култури по целия свят. В гръцката култура захарно кубче се прибира в ръкавицата на булката, за да се „подслади“ брака. За късмет египетските жени щипят булката в деня на сватбата й, а англичаните смятат, че да открият паяк в сватбена рокля, означава късмет. В Чехия върху младоженци се хвърля грах вместо ориз. Древните гърци и римляни пък смятали, че воалът защитава булката от зли духове – оттогава булките носят воали. Младоженецът пък пренася булката през прага, за да я предпази от зли духове.
Мария Валоа-Бургундска
Първото свидетелство за диамантен годежен пръстен е от 1477 г., когато крал Максимилиан I от Германия (1459-1519 г.) предлага на Мария Валоа-Бургундска (1457-1482 г.) и й дава диамант, с който да запечата клетвата му.
Интересното е, че в много страни, включително Норвегия, Русия, Гърция, Украйна, България, Полша, Австрия, Германия, Португалия и Испания, сватбеният пръстен, носен на пръстена на дясната ръка, а не на лявата. В еврейската пък традиция младоженецът поставя пръстена на показалеца на булката, а не на пръстена.
