Бомбиля, чай с масло и самовар: как пият чай по света?

Чаят и топлото одеяло са любимите ни зимни клишета. Добавете куче, гадже и филм и започвате изцяло да виждате La vie en rose, както е казала веднъж една велика жена. Днес обръщаме внимание на чая. Напитката, която не просто ни сгрява, а ни сплотява.

Пиенето на чай е традиция стара почти колкото света и според източниците датира от 2737 година пр. Хр. от Китай. Вярва се, че изсушени листенца паднали в горещата вода на император Шен Нунг и така се появил прототипът на първия чай.

От тогава досега чаят е една от най-продаваните напитки в световен мащаб. Изнасянето й за Новия свят се превръща в търговия, и съставката бележи културите на цели държави и народи. И е различна в различните държави. От тиха и богата на аромати церемония в Япония, през изискан ритуал във Великобритания, до небрежно наливане на промишлени количества студен чай в голяма чаша със сламка в Америка.

Мароко
Чаят Туарег е традиционен за северноафриканската държава. Той е смес от мента, зелен чай и за точка служи обилно количество захар. Налива се отвисоко в тесни стъклени чаши и обичаят е те да се допълват три пъти. С всяко наливане ароматът леко се изменя. Дори има поговорка, която гласи: „Първата чаша е нежна като живота, втората е силна като любовта, третата е горчива като смъртта.“ Откажете на домакина някоя от трите и няма да получите следваща покана.

Тибет
Забравете за дебата „мляко или лимон“. В Тибет го правят по-различно – добавят масло. Традицията е голямо количество черен чай Пемагул да се вари в продължение на часове. След това към него се добавя сол, мляко и масло от як и се бъркат до получаването на хомогенна смес. Напитката с консистенция на супа действа сгряващо и дава енергия – две повече от необходими неща предвид надморската височина на мястото.

Индия
Един от най-големите износители и потребители на чай е известен най-вече с блендовете си – черен чай с добавени подправки, като канела, джинджифил, кардамон или пипер. Рецептите са различни според регионите, но навсякъде това е неотлъчна традиция от ежедневието – пие се на крак, пие се сутрин, предлага се на гостите и можете да го купите почти на всеки ъгъл. Продава се в керамични съдове, за които се смята, че допринасят за качествата на напитката. Чайовете масала и дарджелинг идват именно от Индия.

Русия
Самоварите! Може би все още имате един в къщата на баба ви. Ако е така, пробвайте го поне веднъж. Традициите идват от лежерните времена на Руската империя, когато аристократите са искали да проточат следобедите, обедите, дните, изобщо всичко. Самоварът е идеалният уред. Обикновено в него се слага черен чай, а руснаците го наливат в стъклени чаши. Два пръста са достатъчни, после го разреждате с вряла вода (концентрираният чай е много силен). И да знаете, че ако пиете чай и на масата няма бисквити или нещо малко за ядене, все едно не пиете чай в Русия.

Китай
Традиционната чаена церемония в Китай е цял ритуал, посветен на детайлите. Малки чашки, голям чайник, цедка, чаени салфетки, поднос и „чаши за аромати“, които се използват само за вдишване на изпарения от чая. Преди запарването, на гостите им се подават билките, за да усетят ароматите им. След това идва пиенето – чашките се нареждат в кръг и се сипва от високо, с едно движение, от чаша в чаша, докато всички са пълни. Гостите трябва да разклатят чашата, за да се освободят ароматите на напитката, държейки с две ръце да отпият бавно, задържат течността, за да усетят вкуса, а когато чашата е празна, отново я разклащат, за да усетят пак ароматите.

Япония
Тук даже може да се каже, че традициите са още по-стриктни. Обръща се внимание на всичко. Чистенето на дома преди да дойдат гостите, редът в който приборите и съдовете ще бъдат сложени на масата, почистването и затоплянето им, запарването на чая и отсервирането му. Детайлите са различни според сезона и времето, но обикновено чаят Матча е предпочитаният бленд. Сервира се със сладки, за да се тушира горчивия му вкус.

Великобритания
Чаят е внесен в Англия през 17 век, но прословутият следобеден чай се налага чак 200 години след това. Около 1840 г. традицията е била обядът да се сервира по пладне а вечерята – късно вечер. Тогава седмата херцогиня на Бедфорд, Анна поръчвала около 16:00 да й приготвят малка закуска, придружена от чай. Примерът й вдъхновява висшата класа и скоро традицията става масова, а днес вече е един от белезите на англичаните. Най-добрият вариант е да сервирате чая заедно със сандвичи с краставица, филийки с масло, дребни сладки или кекс.

Иран
Разпространявайки се на запад от Индия и Китай, чаят навлиза в Близкия Изток през 15-ти век. Бързо добива популярност и са отворени малки чайни. Чак през 20-ти обаче иранците започват да произвеждат свой собствен черен чай, който днес е важен елемент от културата на страната. Напитката се сервира на сребърен поднос заедно с набат – оцветени бучки захар с куркума. Чаят е много силен и се сипва в малки чаши. Традицията не е да се слага захар вътре, а вместо това отпиващият поставя една зад зъбите си и през нея пие чая.

Пакистан
В тази държава е прието на всеки гост да му се сервира чай. Традиционният бленд съдържа шам-фъстък, бадеми, сол, мляко и подправки като кардамон, канела и звезден анасон. Лесно ще го познаете по розовия му цвят. Върви чудесно с традиционни пакистански десерти. Друг популярен чай е Doodh Pati, за който не се използва вода – само мляко.

Аржентина
Тази страна може да се похвали с един от най-известните видове чай – йерба мате. Приготвя се в малък чайник и се прие през метална сламка, наречена бомбиля. Чайникът се предава от човек на човек, за да може всеки да усети вкуса и преживяването на бъде споделено. Ако кажете благодаря, когато ви го подадат, това се смята за голяма обида. Не е прието и да бъркат течността с бомбилята – това означава, че се съмнявате в способностите на вашия домакин. Традицията е да се сервира без захар, но тя бавно и полека се изменя.