6-годишната красавица бе намерена в мазето на дома си на 26-ти декември 1996 година.
Разследването по случая се смята за опорочено заради изтичаща конфиденциална информация от страна на полицията към местните медии в град Боулдър, Колорадо, САЩ веднага след трагедията. Спекулативната информация, която заливала обществото, полицията и почернените близки превърнала случая от трагедия в продължителен кошмар, чиито жертви се оказали всички близки и познати на семейство Рамзи.
До ден днешен истинският убиец на момиченцето не е открит, а случаят се превръща в едно от студените досиета на Америка.
През 2010 година ФБР се зае с разнищването на заплетения случай и делото бе извадено от прашлясалите архиви, за да бъде издирен и наказан жестокия насилник и убиец на малката Джонбеней.
Трагедията се случва на Коледа – 25 декември 1996 година. Малката Джонбеней вече е известна като най-красивото момиченце в света в малкото градче. Тя устремено върви по стъпките на майка си Патси Рамзи – Мис Вирджиня от 1977 година. Живее охолно в дома на родителите си град Боулдър. Баща й е известен и заможен бизнесмен – Джон. Има братче на 9 години – Бърк, и по детски се радва на лаврите и славата.
В дома на Джонбеней редовно има партита. Последното е три дни преди празника, когато семейството ангажира дядо Коледа и кани стотици гости. Предполага се, че именно Джонбеней е била набелязана…
В нощта на 25-ти декември семейството е на посещение у приятели. Всички се прибират у дома в 21:30 часа. Малката Кралица на красотата е заспала в колата и е пренесена на ръце в леглото си. На следващия ден семейството трябвало да замине на почивка в къщата им на езерото Мичиган.
Патси Рамзи се събужда около 5 часа сутринта на 26 декември. Тръгва към кухнята и на стълбите намира бележка, в която пише, че дъщеря й е отвлечена за подкуп в размер на 118 хиляди долара – точно колкото е коледният бонус на мъжа й Джон. Авторите на бележката твърдят, че са част от „малка, чуждестранна фракция.” Семейството сигнализира на телефон 911 в 5:25 часа. Полицията пристига в 5:32 часа. Семейство Рамзи започва моменталното събиране на парите в очакване на обаждане от похитителите. Никой никога не се свързва с тях.
Докато полицията обхожда къщата, разследващите не отцепват района и не изолират дома на семейството, което е първата сериозна грешка в разследването, твърдят експертите. Междувременно бащата Джон и негов приятел отвеждат униформените директно в мазето – там под бяло детско одеяло откриват 6-годишната Джонбеней мъртва.
„Когато отворих врата на една от приземните стаи, разбрах, че съм я намерил. Под бялото одеяло. Очите й бяха затворени, страхувах се, че е най-лошото, но все пак – бях я намерил“, разкрива след ужасяващата гледка бащата.
Върху малката Джонбеней е било упражнено насилие. Ръцете й са били вързани с найлонова връв високо над главата. Устата й е била залепена с тиксо. По брадичката й се виждали две точки като от удар с електрошокова палка. Найлоновата връв, с която е удушено момиченцето е завързана чрез сложни, моряшки възли за част от четка за боя. Едната част от четката е открита в сета за рисуване на майката Патси, но другата е изчезнала безследно. До тялото на момиченцето има следа от туристическа обувка, която не се оказва на никой от семейството, близките и приятелите. На лявата ръка на детенцето им нарисувана фигура с червено мастило, наподобяваща сърце.
Аутопсията установява, че Джонбеней е била убита между 22 и 6 часа сутринта.
Смята се, че убиецът е влязъл през малък прозорец в мазето, който счупил. След това е подмамил момиченцето в кухнята, като му обещал нещо за хапване. На масата и в корема не детето са открити парченца ананас, за който майката Патси не си спомня да е вадила от хладилника.
Според друга версия, момиченцето е било зашеметено с електрошокова палка още в леглото си и отведено в мазето, където е насилено и удушено.
Слухове и заблуди
Близо 16 години семейството на малката Джонбеней е във фокуса на разследването. Градоначалници, началници на полицията и журналисти заклеймяват Патси и Джон Рамзи в убийството на собствената им дъщеря, като се правят публични намеци и журналистически „декларации”, че двамата ще бъдат арестувани всеки момент и подведени под отговорност.
Разпитван е и братът на Джонбеней – 9-годишният Бърк. Семейството наема адвокати, които да дават изявления, тъй като всичко, което казват се обръща срещу тях. Направени са поредица изследвания на ДНК материала и кръвта по бельото но момиченцето. Взети са проби от материала под ноктите. Нито едно от изследванията не води към семейството на малката Кралица на красотата.
В обществото се спрягат всякакви теории, някои дори абсурдни – от това, че бащата Джон редовно малтретирал малката Джонбеней до версията, че майката пребила до смърт детето, защото подмокрило леглото си, а след това инсценирала убийство. Родителите са подложени на детектор на лъжата, който категорично не установява лъжа в думите им. Същевременно те са следени от таблоиди и папараци, като на първа страница лъсва и големият им син Бърк, като вероятен извършител на жестокото убийство. Медийният натиск над почерненото семейство продължава близо 7 години. През цялото време Патси и Джон са в готовност да бъдат извикани в полицията за разпити, изследвания или дори да бъдат обвинение за убийството на детето си. Под каменните плочи около гроба на дъщеря им са поставени микрофони. Има такива и в къщата, като полицията очаква да запише евентуални самопризнания. Изследвани са почерците на родителите, като анализът изключва Джон като автор на бележката. Почеркът на Патси се доближава като вероятен, но не може да се твърди категорично, че тя е писала писмото.
През 2002 година съдът в Атланта и областния прокурор на град Боулдър се съгласяват, че за смъртта на Джонбеней е отговорен чужд човек.
В крайна сметка през 2003 година случат е прехвърлен във ФБР. В края на декември 2003 година става ясно, че кръвта по гащичките на Джонбеней е достатъчно, за да бъде изследвана. Резултатите са вкарани в ДНК индексиращата система. До момента сравненията не водят до съвпадения в базата данни на други престъпници и престъпления. Правят се проверки на пробата всяка седмица.
Патси Рамзи не успява да разбере кой е убиецът на дъщеричката й Джонбеней. Тя умира от рак на яйчниците на 24 юни 2006 г. на 49 години и е погребана до дъщеря си.
Книгата
Малко преди смъртта й, в отговор на журналистическите псевдоразследвания и субективни публикации семейството на Джонбеней издава книгата „Смърт на невинността”, в която посочват няколко основни факта, на които разследващите не са обърнали внимание.
Семейство Рамзи изброява четирима души, които не са били обект на подозрение, а е трябвало.
Една от тях е бившата икономка на семейството, която би могла да иска да отвлече момиченцето поради сериозни финансови проблеми.
Второто предположение на Патси и Джон е мъж, който бил поканен като Дядо Коледа на партито три дни преди убийството.
Третият вариант би могъл да бъде бивш служител на Джон Рамзи, напуснал компанията след скандал с бащата на детето.
И четвъртото предложение на семейството било писател на свободна практика, за когото приятелката му разказала в полицията, че се държал подозрително в деня след убийството.
Според почернените родители, убиецът е педофил на възраст между 25 и 35 години, който е вероятно да е бивш затворник и да е бил повлиян от филма „Откуп” с Мел Гибсън. Той бил излъчен в градчето малко преди убийсътвото на момиченцето. Джон и Патси смятат, че похитителят е използвал елетрошок, за да зашемети Джонбеней и да я отвлече, но тя се е събудила и той я убил. Семейството предлага да се изследва ДНК материала под ноктите на детето, връвта и тиксото, един срамен косъм, открит по бялото одеялце, отпечатък от длан, открит на вратата на мазето и следата от туристическа обувка.
Анализът на Лу Смит
През 2002 година пенсионираният детектив Лу Смит публикува свой анализ на случая. Той е категоричен, че момиченцето е убито от външен човек. Експертът подчертава, че разпитите на Джон и Патси и психиатричните им експертизи сочат, че те са любящи родители без криминално или агресивно поведение. Заможното им състояние би могло да ги превърне в мишена на похитители. Красивата Джонбеней, титлата и популярността й може да са я превърнали в сексуална фантазия на педофил.
Малко преди убийството, момиченцето споделило пред няколко човека, че ще получи „специална визита от Дядо Коледа”. Майката Патси отрича да е чула нещо подобно от устата на дъщеря си. Но Лу Смит работи и над тази версия.
Експертът обобщава, че има три доказателства, подкрепящи версията за външен човек – паркирана непозната кола пред дома на Рамзи в нощта на убийството, разбитият прозорец, чиято решетка е отместена и листа и боклуци, внесени от вън в мазето, намерени до тялото на детето. Под прозорчето имало и стар куфат, който обикновено стоят в друга част на двора. Предполага се, че убиецът го преместил, за да стигне височината на прозореца и да се промъкне.
Освен това, Лу Смит отбелязва, че космите и влакната, открити по трупа не принадлежат на никой от семейството. Следите по тялото на Джонбеней съвпадат с употребата на електрошок, който имал за цел да я зашемети, за да бъде изнесена от спалнята й. Около тялото на детето имало неидентифицирани отпечатъци от стъпки, видими по прахта на пода в мазето, които е принадлежат на никой от живущите в дома. Съседка е чула писък, който родителите на Джонбеней е нямало как да чуят на втория етаж. Жестоките наранявания на Джонбеней са станали преди смъртта и не биха могли да са част от инсцениране на убийство.
ДНК от неизвестен мъж е открита под ноктите на Джонбеней и друга непозната ДНК – по тялото и гащичките й.
Относно бележката, анализите сочат, че тя е писана преди детето да е било убито от спокойна, прецизна ръка, а почеркът категорично не уличава нито един от родителите на момичето.
На недостъпно за деца място е открита и метална бухалка за бейзбол, която не принадлежи на никой от близките и приятелите на семейство Рамзи.
От анализа на Лу Смит става ясно и че пробите, взети от жертвата насочват разследващите към търсенето на мъж.
Фалшива тревога
През август 2006 година бившият учител Джон Марк Кер неочаквано се признава за убиец на Джонбеней Рамзи. Това става след като го арестуват за детска порнография. По време на разследването срещу него той започва да изпраща имейли на професора по журналистика Майкъл Трейси. Имейлът на Кер бил с датата на убийството на момиченцето. Кореспонденцията му с професора разкрива местоположението му и той е задържан в Банкок, Тайланд. Пред разследващите твърди, че смъртта на Джонбеней била нещастен случай, но се признава за виновен. ДНК-то на педофила, обаче, не съвпада с това, намерено по тялото на жертвата. Обвинения не са му повдигнати, тъй като няма други уличаващи го доказателства. Почеркът му „почти” съвпадал с този от бележката, но Кер твърдял, че е упоил момиченцето, което не се потвърждава от резултатите от аутопсията. Освен това твърдял, че взел Джонбеней от училище, а по време на убийството тя била във ваканция.
Така убийството на Джонбеней Рамзи тъне в мистерия и с превръща в най-голямото предизвикателство за детективите от цял свят.
През октомври 2010 година Комисия от щатски и федерални разследващи започна нови разпити, за да стигнат до убиеца на 6-годишната Кралица на красотата.