68 години шок рок

На днешната дата преди 68 години се ражда Алис Купър. Истинското име на създателя на т.нар. шок рок е Винсент Деймън Фурние – роден в семейството на Ела Мей и Етър Морони Фурние. Дядо му, Трумън Силвестър Фурние е проповедник в Църквата на Исус Христос в Пенсилвания. Бащата на Винсент е старейшина в същата църква.

Кариерата на Алис Купър продължава вече четири десетилетия. Концертите и клиповете му комбинират хорър образи, водевили, хеви метъл и гаражен рок, гилотини, змии, кръв и електрически столове. Така шок рокът се превръща в негова запазена марка.

Кариерата на Купър започва когато той е на 16 и решава да участва в местно годишно шоу за намиране на таланти и се свързва със свой приятели от отбора по маратон, за да вземат участие в представлението. За име си избират The Earwigs (в превод Щипалките) и тъй като не можели да свирят на никакви инструменти се облекли като Beatles и ги имитирали. Групата победила в състезанието и била толкова въодушевена, че решили да се научат да свирят. Сменили името си на The Spiders (в превод Паяците), като в състава влизали Фурние на вокали и хармоника, Глен Бъкстън на китара, Джон Тотъм на ритъм китара, Денис Дънауей – бас и Джон Спиър на барабаните. През 1965г. групата записва първия си сингъл „Why Don’t You Love Me“.

Вниманието на пресата Алис купър привличат след сценично представление с жива кокошка. Купър твърди, че известния „номер с кокошката“ всъщност е бил инцидент. Кокошката някак е стигнала до сцената, а Купър, който нямал опит с домашни животни, видял крилата и и решил, че може да лети. За това я взел и хвърлил над публиката в очакване птицата да полети. Вместо това обаче, тя се приземила в първите редове, които били заети от инвалиди в колички, които според слуховете разкъсали кокошката. На следващия ден историята била в повечето вестници в страната и известният композитор и продуцент Франк Запа се обадил на Купър, за да разбере дали историята, че вокала е откъснал главата на кокошката и е изпил кръвта и е истина. Купър отрекъл, но Запа му казал каквото и да става да не отрича, виждайки че такава реклама би била безценна за групата.

В началото на седемдесетте след два неуспешни албума Alice Cooper са предоставени на продуцента Боб Езрин за третия им албум със Straight Records и това бил последния шанс на групата да направи хит. Този хит станал „I`m eighteen“, издаден през 1970г. и достига 21-во място в Билборд.

Тесните костюми с пайети, които носят членовете на групата и концертите, включващи пародийни сбивания и готически мъчения, били в противовес на съвременното общество. Поради тази причина Купър трябва да бъде наказван за неморалното си поведение и един от първите способи за това е екзекуцията му по време на представление на електрически стол.

Последвалия албум „Killer“ (1971) продължава комерсиалния успех на „Love It To Death“ и добавя още успешни сингли към биографията на групата. В тематично отношение е продължена линията на насилие, включваща изпълнения с боа около врата на Купър и насичането с брадва на кървави мъртви бебета. Като добавка метода на екзекуцията бил променен на обесване. В средата на 1972г., концертите на Купър вече били скандално известни.

В началото на 90-те Купър вече е културна икона, която участва в записите на най-известните групи по това време като Guns N`Roses ; има малка роля на лош пастрок на Фреди Крюгер от поредицата “ Кошмарите на улица Елм „; прави известна комедията „Светът на Уейн“, в която той и групата му дискутират (след изпълнение на „Feed My Frankenstein“) историята на Миуоки в изненадващи подробности.

От 2000г. насам Алис Купър е награден с редица отличия, включително наградата Скрийм в категорията Rock Immortal; получава звезда на алеята на славата, почетна докторска степен от университета Гранд Кениън; печели наградата за жива легенда и Герой на 2007г., а феновете му се опитват на два пъти да го въведат в Рок’н Рол залата на славата.