ЕК с критики към правосъдието и борбата с корупцията в България

Новият мониторингов доклад на Европейската комисия призовава властта в България да покаже реални резултати в правосъдието и борбата с корупцията.

„2016 г. трябва да бъде годината, в която българите да усетят действителен прогрес“, заявява вицепрезидентът на ЕК Франц Тимерманс.

От ЕК отчитат като положителна стъпка приемането на промените в конституцията в края на годината, но подчертават, че внезапното разместване на квотите в съдийската и прокурорската колегия на ВСС е довело до обратен ефект – „засилва политическото влияние в съдебната колегия на ВСС, като същевременно намалява отчетността на прокуратурата“.

Промяната беше предложена от депутатите на АБВ при гласуването на второ четене на промените в основния закон и бе подкрепена от ГЕРБ и част от Реформаторския блок. Това доведе до оставката на министъра на правосъдието Христо Иванов.

„През изминалата година България направи някои важни стъпки за връщането на реформата на дневен ред. Сега е време да се премине към следващия етап – задействането на стратегията за съдебна реформа и борбата с корупцията и постигането на конкретни резултати“, казва още Тимерманс.

От ЕК критикуват София за липсата на прогрес по антикорупционната стратегия.

„Законопроектът, който трябваше да създаде нова единна антикорупционна служба, беше отхвърлен от Народното събрание… отхвърлянето му подчертава липсата на политически консенсус зад процеса на реформата“, се казва още в прессъобщението на ЕК.

Критиката се отнася за проваления закон за борба с корупцията, т.нар. „Закон Кунева“, който не успя да събере гласове още на първо четене в НС заради спорни текстове относно разследванията по анонимни сигнали.

Бавният прогрес по борбата с корупцията по високите етажи и по делата срещу организираната престъпност продължава да ерозира общественото доверие в българските власти. Същото се отнася и за несигурната реакция и последвалите противоречия около Софийския градски съд през 2014 г., коментират от Брюксел.

Фактът, че много от препоръките в последния доклад на ЕК, все още не са приведени в действие, показва липса на воля зад усилията на българските институции в ключови области на съдебната власт.