ДОСИЕТАТА CHR: 10-те най-мистериозни престъпления
10. Февруарският убиец
На 9 февруари през 2008 година, в околностите на Солт Лейк Сити, жена от испански произход е нападната и убита в апартамента си. Невероятно, но факт – същото се случило през 2006 година, отново на 9 февруари само на няколко пресечки. Първоначално се смятало, че датата 9 февруари е съвпадение и полицията не търсела връзка между убийствата. По-късно ДНК анализ доказва, че жените са убити от един и същи човек. Медиите го наричат „Убиецът 9 Февруари”.
Жертвата от 2006 година, Соня Мехия, е бременна, когато е убита. Няколко предмета са откраднати от апартамента й, но нито един от тях не се е появил до ден днешен. През 2008 година е убита Дамяна Кастильо. И в двата случая няма следи от взлом – и докато следователите все още са скептични да нарекат извършителя „сериен убиец”, всичко води в тази посока – две жени, убити по един и същ начин, на една и съща дата, през 2 години.
Полицията твърди, че разполага с описание на убиеца, но отказва да конкретизира как се е сдобила с него. Имат и ДНК от извършителя, което обаче не пасва на профила, който полицаите са изготвили. Което на практика означава, че извършителят може да е този, който разследващите са заподозрели само ако е успял да изолира чуждо ДНК от друго престъпление и да го подхвърли в апартамента на двете убити жени.
9. Убиецът фантом
В Тексас и Арканзас все още треперят от страх, когато си спомнят за две убийства, извършени през 1946 година. Смята се, че нападенията са дело на сериен убиец, който броди през съботните и недели нощи. Убити са петима души, повече от трима са ранени. Случаят е толкова фрапантен, че 30 години по-късно е заснет и хорърът „Градът, който се боеше от залеза”.
Само първите жертви, Мери Джейн Лори и Джими Холис, са били в състояние да разкажат нещо повече за нападателя. Те го описват като двуметров мъж с бял чувал на главата, с изрязани дупки за очите и устата. Не е известно дали убиецът е носил тази маска по време на други нападения. Единственият друг оцелял не е успял да го зърне дори за миг. Убиецът използвал 0.32 калибър, почти винаги е убил в интервал от три седмици, и винаги „ловувал“ през нощта.
След едно от убийствата, местният шериф Уилям Пресли възкликнал пред пресата: „Този убиец трябва да е най-големият късметлия на света. Никой не го е виждал, чувал, или идентифицирал по никакъв начин”.
Медиите наричат палача „убиецът фантом”, а престъпленията му „ Лунните убийства”.
Един от заподозрените, Юел Суини, е хвърлен в ареста пред 1947 г. за кражби на коли. Освободен е през 1973 г. Така и не са му повдигнати обвинения за убийствата. Пресата приписва някои от лунните убийства на друг мистериозен килър, наречен Зодиакалния убиец, но до ден днешен няма конкретни доказателства за това.
8. Драскача
През 70-те години да си гей в САЩ е нож с две остриета. А понякога може да си е направо животозастрашаващо. Дори в най-либералните общности, предразсъдъците могат да покажат грозното си лице във всеки един момент – доказателство за това е убиецът на хомосексуалисти, наричан от пресата Драскача. Прякорът му идва от това, че се сближавал с жертвите си и рисувал портретите им с молив, преди да ги наръга с ножа си. Колко зловещо, а?
Между януари 1974 година и февруари 1975 година, най-малко 14 млади хомосексуалисти са убити. Трима други са атакувани, но оцеляват след нападението – извършителят все още не е идентифициран, защото оцелелите се страхуват да свидетелстват пред съда.
Въпреки че престъпленията са извършени в либералния Сан Франциско, хомосексуалистите там били така наплашени, че отказвали да излизат на улицата. Две от жертвите на Драскача са публични личности личности – местен аниматор и дипломат. Полицията не стига дори до заподозрени лица, а случаят е едно от студените досиета на САЩ.
7. Колекционера
През февруари 2009 година мъж открива човешки кости, докато разхожда кучето си в Уест Меса, Ню Мексико. Зловещата находка отвежда до най-мистериозния сериен убиец в историята на САЩ, което не е разкрит до ден днешен. Наричат го Колекционера.
Полицията открива останки от 11 жени, проститутки. Костите им са заравяни в един и същ район. Освен костите, друго доказателство няма. Настава паника сред жриците в района, въпреки че години наред от Колекционера няма и следа. Версията е, че той е недоволен клиент. Местната полиция спира да пренебрегва сигналите за побой и изнасилване, подадени от проститутките. Регистърът на местните граждани, малтретирали проститутки се обновява ежегодно. Самоличността на убиеца до ден днешен остава мистерия.
6. Азбучни убийства
В началото на 70-те години серия брутални убийства шокират Рочестър, Ню Йорк. Жертвите са момичета. Кармен Колън, Уанда Уалкович, Мишел Менза –инициалите им съдържат еднакви букви, убийствата им следват азбучния ред. Пресата нарича трагичната поредица „Азбучните убийства”. Разпитани са стотици хора, свързани с престъпленията. Един от заподозрените се самоубива, след което се оказва,че ДНК анализът го оневинява. Вторият заподозрян е чичо на една от жертвите. Така и не стига до обвинение, защото генетичните тестове са категорични, че той не е убиецът. Сред заподозрените за Азбучните убийства са и Хилсайдските удушвачи Кенет Бианки и братовчед му Анджело Буоно, които убиват 12 жени в Лос Анджелис. Въпреки че вината на Бианки никога не е доказана, а той пледира невинност, съмненията за участие в убийствата в Рочестър все още не са изчистени.
През 2011 година 77-годишният Йозеф Насо е обвинен за убийството на 4 жени в Калифорния, извършени в късните 70 години. На пръв поглед той не би бил заподозрян за Азбучните убийства, но имената на четирите му жертви Роксен Рогаш, Памела Парсънс, Трейси Тофоя и невероятното съвпадение на четвъртата жертва – отново Кармен Колън привличат вниманието на разследващите. Към момента, процесът срещу Насо за престъпленията в Калифорния все още се отлага, а срещу него не са повдигнати обвинения за Азбучните убийства.
5. Чудовището от Флоренция
Между 1968 и 1985 чудовище бродело по улиците на Флоренция, Италия. То носело пистолет 22-ви калибър и избило 16 души, като режело гениталиите на жените. Убиецът почти винаги подбирал двойки и стрелял по тях. Полицията претърпяла пълен крах в разрешаването на случая. По време на разследването били интервюирани над 1000 души. 4 мъже са били обвинени за различни убийства, но нямало как да бъдат обвинени за всичките престъпления. Много други били арестувани във връзка с разстрелите, за да бъдат пуснати, когато чудовището излязло отново на лов със същото оръжие и същите методи.
Независими разследващи и детективи пристигнали от всички точки на света се обединили около заключението, че убиецът е Антонио Винчи – роднина на двама от заподозрените. Винчи е все още жив и на свобода. През 2008 година той даде интервю за Dateline NBC, където още веднъж се закле в невинността си. 30 години след последното убийство на чудовището, случаят остава неразрешен.
4. Пътят на сълзите
Път 16 в Канада, който минава 900 мили през сърцето на Британска Колумбия, има най-невероятната история от всяко шосе в света. Наричат го „Пътят на сълзите” . Шосето минава през много пусти местности, където няма жив човек и никой не може да чуе писъците, ако се случва нещо лошо. А то се случват често точно там. През последните десетилетия, най-малко 40 жени са изчезнали там, докато се опитват да се придвижат на автостоп.
С години хората обвиняват канадската полиция за провала в разследванията. Много от жертвите били инуити или цветнокожи и това е причината за критиката, че полицията действа само когато става дума за жертви от бялата раса. Докато през 2002 година не е убита бяла жена. Разследващите се оплакват, че местността по път 16 е много трудна за разследване. Разклонения във всички страни, които не водят до никъде. Много изоставени постройки, няма градове в близост. Дори мобилните телефони нямат обхват.
Разбира се, има сериозна вероятност изчезналите жени да са жертви на различни убийци. Няколко заподозрени за убийствата са разпитвани, повдигани са обвинения, но нищо не води до категоричен резултат. Изглежда сякаш Пътят на сълзите ще продължава да бъде ловно поле за хищниците, които, по всичко личи, ще намерят своята жертва там.
3. Убийства в Патурис Парк
Убиец броди от години в Сао Пауло, Бразилия. Той дебне хомосексуални мъже в една от най-оживените гей общности в Южна Америка. Сао Паоло е домакин на най-големият годишен гей парад на планетата, а местният Патурис Парк се е превърнал в леговище на маняк. Тринадесет мъже са убити там от 2007 г. до сега. Полицията смята, че става дума за сериен убиец, който може би е отговорен и за още три смъртни случая в близката местност Осаско. Твърди се, че един от заподозрените е действащ или бивш полицейски служител. В местната преса бе докладвано, че през 2008 година офицер Хайро Франсиско Франко се оттегля от поста си, защото е бил арестуван по случая. Полицията била сигурна, че той е извършителят. Не последваха, обаче, обвинения. Случаят се води неразкрит и до сега.
2. Джон Библейски
В късните 60 години, три млади жени от Шотландия умират в ръцете на убиец, който е наречен „Джон Библейски”. Жертвите му са удушени с чорапогащниците си. И трите са били в менструация по времето на смъртта си и убиецът е знаел това, тъй като оставил до телата им купчина превръзки. Джийн Пъток – сестра на една от жертвите, Хелън Пъток, е единствената, която е видяла лицето на фанатичния убиец, който цитирал Библията. Тя твърди, че пътувала с него и сестра си близо час в такси след танцова забава. Мъжът се представил за Джон Темпълтън и непрекъснато цитирал Библията като наричал заведението, в което срещнал момичетата „ровове на беззаконието”. След като Джийн и приятеля й слезли от таксито, Хелън продължила по пътя с Джон и била открита мъртва следващата сутрин. Следите на убиеца са изгубени безвъзвратно.
1. Бостънският удушвач
През един летен ден на 1962 година вестникът „Бостън Хералд” излиза с крещящо заглавие – „ Луд удушвач уби 4 жени в Бостън”. Случаят определено приковава общественото внимание и дава свобода на въображението, но до разкрития не се стига.
Между 1962 и 1964 година 13 жени на възраст между 19 и 85 години са убити в Бостън и околността. Те са удушени с копринени чорапи. Почти всички са били изнасилени. И няма и следа от влизане с взлом в домовете им.
През октомври 1964 година мъж, арестуван за изнасилване на жена в дома й, Албърт де Салво, признава за убийствата. Де Салво описва подробности от местопрестъпленията, известни само на полицията, които не са оповестявани публично. Но същевременно много от тези подробности били объркани. По време на признанията си той е бил затворен в психиатрия, където трябвало да остане до края на живота си. Неточностите в самопризнанията му идвали от времето на смъртта, метода на удушване и други – но полицията не отразила разминаванията. Разследващите смятали, че те идват от факта, че де Салво е имал съучастник. Намерените ДНК проби на едно от местопрестъпленията, обаче, категорично оневинявали де Салво, докато той упорито твърдял, че е извършил убийството.
Агентът от ФБР Джон Дъглъс, който работил по случая и е един от първите криминални профайлъри, твърди, че де Салво не може да извърши физически убийствата, колкото и да е искал да го направи. Което означава, че убиецът, който е посегнал на жените преди повече от 40 години, най-вероятно все още е някъде на свобода.
